— И компанията, която предпочитам пред вашата — каза спокойно Драйфус, като че ли се намираше в някое кафене в Париж и се караше с някой гост, който му отнема прочетения вестник.

Командирът на „Ла глоар“ почервеня като рак. Той вдигна крака си да ритне Драйфус, но смелият пленник беше вече в ъгъла и стоеше, като че нищо не се бе случило.

— Ще имаме случай да се поразговорим на „Ла глоар“ — извика Нортон. — Ще ти създам няколко доста приятни дни. Не напразно хората наричат парахода ми плаващ ад.

Нортон погледна пак в списъка.

— Какво е това? — извика той учуден. — Четвъртият пленник няма име. Написано е само „човекът с превръзката“. Много чудно.

— Ела тук, тайнствени човече с превръзката! Престъпникът не мръдна от мястото си.

— Не чу ли, какво ти казах? — извика Нортон сърдито. — Заповядвам да дойдеш тук.

Пленникът не отвърна нищо и остана прикован на мястото си.

— Искаш ли да дойда и да ти дръпна кърпата от лицето — извика капитанът и се спусна към пленника.

— Стори го — изрече престъпникът високо, — махни тази превръзка и ще видиш образа на своя крал!

Затворникът каза тези думи с такова самочувствие и с такава решителност, че комендантът на „Ла глоар“ неволно се стресна и отстрани ръката си от черната превръзка.

Нортон и Телие се спогледаха и се отдалечиха от затворника.

След малко капитанът извика:

— Да не чакаме повече. Да закараме тези четирима мъже на парахода. Най-късно след два часа трябва да тръгнем, за да не ни изненада отливът.

— Искам да ви кажа нещо, господин капитан — каза подпоручикът и отидоха с Нортон към отсрещния ъгъл на стаята. — Негово превъзходителство, военният министър, ме натовари да ви предам това — додаде офицерът и подаде на капитана писмо. — Мисля, че се отнася до заточеника Алфред Драйфус.

Нортон отвори писмото и прочете съдържанието му.

— Безцелно бавене — измърмори той. — Виждам, че излишно се церемонят с този предател. Но това го изисква министърът и ще трябва да се подчиня на неговата заповед. Ей, Телие!

— Заповядайте, господин капитан! — завтече се мършавият помощник.

— Махнете оковите на шпионина Драйфус. После Нортон се обърна към подпоручика и го попита тихо:

— Тук ли е вече и къде го чака?

— Още вчера госпожата е пристигнала в Брест — отвърна офицерът — и го чака в килията, чиято врата се вижда оттук.

— Не би ли могъл да излезе от килията?

— Не, господин капитан. Тя има само един изход, а прозорецът й е с желязна решетка.

Нортон кимна и после каза на заточеника:

— Драйфус, можеш да отидеш в онази килия и да се сбогуваш с лицето, което е там. Давам ти за това двадесет минути.

Драйфус се сепна, по тялото му полазиха студени тръпки.

— О, Боже — простена той, — не ми ли са достатъчни мъките? Вярвах, че вече всичко е свършено. И сега раздяла с тази, която обичам най-много на света. И то завинаги.

Той се втурна към вратата и с трепереща ръка я отвори. Сърцераздирателен вопъл излезе от гърдите му.

— Херманса — извика той, — Херманса, наистина ли си ти?

Той се втурна към облечената в черно жена, разтвори ръце и в следния миг се намери в обятията на любимата си. Дълго стояха прегърнати без да продумат. Най-после Херманса каза с ридание в гласа:

— Алфред, разрешиха ми да се простя с тебе, ала аз не мога да го понеса; мисълта, че трябва да се разделим за мен е равна на смърт.

— О, любима моя съпруго — отвърна Драйфус гледайки тъмнорусата й коса, — желаеш ли да бъдеш по-слаба от мене? Не мога да допусна, Херманса, че това е последното ми виждане с теб. Моята невинност трябва да излезе наяве и тогава пак ще бъдем заедно. До гърдите си пазя розите и теменугите, които ми изпрати в затвора. Цветята са изсъхнали вече, но любовта ми към теб ще остане завинаги свежа.

— Алфред — каза отчаяно Херманса, — няма ли начин да остана при тебе?

— Няма — простена Драйфус. — Даже и да беше възможно, как бих могъл да гледам как страдаш около мен и гаснеш от смъртоносния климат в Каена? Не, сам ще понеса ужасната си съдба.

— Но аз искам да я разделя с тебе. И най-ужасният живот, когато съм при тебе, ще ми се вижда приятен в сравнение със страшните мъки, които ще понеса, когато съм завинаги разделена от тебе.

— Завинаги разделена ли? — извика Драйфус гръмко и обхвана с лявата си ръка своята предана жена, а дясната вдигна към небето. — Ти казваш, Херманса, вечно разделени. Вярно ли е това? Само Бог знае. Имай надежда, клети заточенико, не се отчайвай, ти жертва на хорска злоба и завист. Погледни към звездите, как те чезнат, но пак светят, как силно блестят и показват на хората пътя през мрака. Така изчезва звездата на твоето щастие, ала само за кратко време. Тя ще разсее тъмните облаци и пак ще блести над тебе. О, Херманса, любима Херманса, ние пак ще се видим.

— О, велики Боже, чуй молитвата му — стенеше злочестата жена. — Ти не ще пожелаеш да загине невинността и да тържествуват тъмните сили на ада. Всяко пясъчно зрънце, всяко цветенце, което си сътворил, има право на съществуване. Може ли тогава да желаеш човекът, сътворен по твое подобие, да остане онеправдан?

Тя падна на колене, Драйфус коленичи до нея и сключиха ръце за гореща молитва.

Херманса млъкна, безкрайна мъка свиваше сърцето й. Клетата закри лице с ръце и печално оброни глава на гърдите на нещастния си съпруг. После Драйфус вдигна съпругата си, с безкрайна любов отстрани ръце от лицето й, тъжно я погледна в очите и продължи с чист глас своята молитва.

— Да, моя вярна и любима Херманса, праведните ще се съберат около нас, когато всевишният ни направи благодеяние — каза Драйфус и вдигна Херманса от пода. — Те ще се съберат и ще открият моята невинност. Бог ще чуе нашите молитви. Той ще чуе нашия глас. Бог е справедлив. Бог е истина, правда и любов. Сега се чувствам силен и ще понеса жестоката си участ. И да ме мъчат, не ще могат да убият душата ми. А в моята душа живее съзнанието за невинност.

После добави:

— Слушай, Херманса, моя завет: възпитай Андре да стане добър човек, честен гражданин и верен син на отечеството си. Да обича Франция, въпреки че е прегрешила към баща му. Живей в Париж, защото там ще бъдеш под закрилата на моя брат. Занеси му последния ми поздрав и му кажи, че никога няма да забравя добрините, които е сторил за мен. Аз съм сигурен, че той ще управлява честно и вярно имота ми, който принадлежи сега на теб и на детето, ако правителството не го конфискува.

— Твоят имот, Алфред, ще употребим за твоето спасение. Ще пожертвам и последната пара, за да спася живота и честта ти. Ще се лиша от всичко само да пестя, а ако има нужда и ще работя.

Драйфус искаше да й противоречи, но тя затвори устата му с горещи целувки.

Времето беше изтекло. На вратата се похлопа.

— Времето изтече — извика Нортон с груб глас. — Свършвайте вече!

Драйфус притисна още веднъж до гърдите любимата си жена.

— Прощавай — извика той с разтреперан глас. — Нека Бог запази тебе и детето ни! Нека бъде милостив към нас!

Той се освободи от прегръдките й и чак сега почувства колко е беден и нещастен.

Херманса се облегна на стената на килията, покри лицето си и заплака горчиво.

Скоро откараха четиримата затворници при капитана. Той и помощникът му бяха принудени да върнат патериците на Мирович, тъй като се увериха, че не би могъл да се движи без тях.

Нортон и Телие бяха въоръжени с големи моряшки револвери. Капитанът каза на пленниците, че ако някой се опита да избяга, ще го застреля като куче.

След четвърт час затворниците бяха на борда на парахода, наричан „плаващия ад“. Когато дойдоха на „Ла глоар“, нещастниците вече бяха изгубили родината си.

В това време вратата на килията, където беше Херманса, се отвори и младият подпоручик застана на прага.

— Госпожо — поклони се той учтиво пред Херманса, — затворниците заминаха, вие можете да си отидете.