Габриела надви отвращението си от мрачната обстановка и рече:

— Стара майко, дойдох да те помоля за една услуга.

— Услуга ли? — засмя се старата жена. — Веднага предположих, че ще искаш нещо от мене, иначе не би дошла на Рю Клиши. Кажи, какво искаш?

— Известно ми е, че си богата — продължи Габриела бързо. — Твоят занаят ти носи злато, а ти харчиш малко и само за най-необходимото. Сигурно разполагаш с голям капитал. Ето защо искам да ми дадеш тридесет хиляди франка!

— Имаш нужда от пари? — запита иронично андорската магьосница и смръкна емфие.

— Ще ти кажа всичко: човекът, когото обичам повече отколкото живота си се нуждае от тези пари.

— Черният майор! — изкрещя злобно магьосницата. — Ха, дотам ли е стигнал вече, че любовницата му отива да проси за него? Кукличке моя, ще ти кажа самата истина: нямам нито сантим, нито един сантим за черния майор!

— Защо не? — отвърна недоволна Габриела. — Да не би да нямаш доверие, че ще ти върне парите?

— Не, дъще моя, той не връща никога пари, но не заради това. Възлюбеният ти ще свърши ужасно и то много по-рано, отколкото предполага!

Любовницата на Естерхази погледна магьосницата плахо.

— Откъде знаеш? — запита тя с разтреперан глас.

— Прочетох всичко в картичките — отвърна магьосницата и от очите й капна сълза върху изсъхналите й страни. — Прочетох много повече в книгата на бъдещето, но едва ли ще ти го разкажа. С една дума, ако искаш да изпълниш моя съвет, трябва да се разделиш час по-скоро с този човек, да се освободиш от него, защото в противен случай няма да можеш да избегнеш и ти позора, отчаянието и насилствената смърт!

— Стара майко — ужаси се Габриела, — всичко, което ми говориш, истина ли е?

— Самата истина! — гласеше отговорът.

— Все пак няма да го оставя — извика младата жена. — Не мога да живея без Естерхази, стара майко, не мога Моля ти се на колене, дай ми тридесет хиляди франка, за да видя, че обичаш детето на единствения си син. Дай ми ги, стара майко, не ме карай да върша нещо лошо.

— За такава цел нямам нищо и не давам нищо. Когато дойдеш при мен и ми кажеш, че нямаш нищо общо с Естерхази, ще се погрижа да живееш разкошно като всички богати и благородни хора. Докато си обаче любовница на черния майор, не пристъпвай прага на моя дом!

Габриела стана смъртнобледа, в очите й пламна страшно решение.

— Добре тогава, андорска магьоснице — кресна тя, — ти сама ще си виновна, ако направя нещо, за което може би по-късно ще съжаляваш! Сбогом!

Габриела напусна като подгонена стаята, а магьосницата блъсна грубо вратата след нея.

— Знаех, че няма да приеме предложението ми — промърмори старата жена. — Черния майор я владее напълно, а когато млади жени са обхванати от любовна треска, от оная жар, която заробва духа и тялото в полза на мъжете, тогава е излишно каквото и да било предупреждение! Прочетох и нейната собствена съдба в книгата на бъдещето. Предписана й е смърт, тя ще умре край пътя. Колко е печално да загива такава млада и красива!

Старата жена избърса с кокалестата си ръка сълзите, които бяха протекли от очите й. После обаче вдигна глава и започна иронично да се смее.

— Зная какво възнамеряваш, красива Габриела — измърмори тя с напълно променен тон. — Ще се опиташ да набавиш парите насила още тази нощ. Аз ще предотвратя обаче тази работа. Ще се погрижа да не намериш нищо. Хаха, андорската магьосница е по-умна от другите хора, тя прониква наистина през мрака на бъдещето и умее да предотврати всяка опасност, която я заплашва!

Малко след полунощ към къщата на магьосницата се приближиха трима души. Те бяха очевидно мъже, но ако някой се бе вгледал по-добре в лицето на единия, щеше да види по меките черти и рядката коса, че е преоблечена като мъж жена.

Тримата се скриха зад един ъгъл на Рю Клищи и се съветваха кратко време шепнешком.

— Сигурна ли сте, че старата жена има много пари в къщата си? — обърна се най-възрастният от тримата, в чието лице можем лесно да познаем Председателя, към преоблечената жена, която не бе друга, а самата Габриела Пей, любовницата на Естерхази.

— Уверявам ви — отвърна тя, — че ще намерим най-малко сто хиляди франка, ако не и повече.

— Толкова много пари заслужават да се потрудим — отвърна Председателя. — Слушай, Леопард, нали нямаш нищо против да ограбим старата магьосница?

— Съгласен съм — отвърна красивият млад престъпник. — На мнение съм, обаче, да не вършим само половината работа. Би било непростима грешка, ако ограбим старата и я оставим след това да живее! Аз ще я накарам да млъкне завинаги, а това не е никак трудно при толкова стара жена. Стига едно по-силно стискане на гърлото и с нея ще бъде свършено.

— Не може ли работата да стане без убийство? — прошепна Габриела. — Тя е моя баба и не искам кървавият грях да падне върху мене.

— Леопарда е прав — реши Председателя. — Старата би ни наклеветила още утре сутринта. Необходимо е да умре.

— Правете, което намерите за нужно — съгласи се Габриела. — Моля ви се, обаче, да не я оставяте да страда дълго.

— Тя ще умре по-бързо от кокошка, на която извиват врата — изсмя се Леопарда. — А понеже е ваша баба, прекрасна Габриела, ще я убия по такъв начин, че смъртта да бъде за нея истинско удоволствие. Нали ви е известно, Габриела, че за вас съм готов да извърша всичко на този свят!

Младият престъпник погледна преоблечената красива жена по начин, който издаваше ясно чувствата, които хранеше към нея. Габриела сведе очи, когато срещна погледа му. Тя се страхуваше от Леопарда понеже й бе известно, че е влюбен до лудост в нея. Самата мисъл обаче, че ръката на този престъпник би я погалила, я ужасяваше.

Тримата крадци се ослушаха и влязоха предпазливо в къщата на андорската магьосница. Вратите навсякъде бяха отключени. Франсоа Леопарда се изкачи на втория етаж и безпогрешно се насочи към стаята на старицата. Председателя и Габриела останаха долу, затвориха добре всички врати и прозорци и започнаха да търсят парите. В това време Леопарда на пръсти се приближи до леглото на старицата. Без да губи време, той я стисна за шията и не след дълго магьосницата лежеше в огромното си старо легло неподвижна и бездиханна.

Франсоа слезе при двамата си колеги и се включи в търсенето. Но не след дълго всички започнаха да чувстват слабост и гадене. Габриела се олюля и падна върху едно легло, което се намираше близо до огнището. Председателя бе се свлякъл на пода и хъркаше като дълбоко заспал.

Леопард се приближи до леглото и се наведе похотливо над Габриела.

— Помощ! — изплака Габриела. — Помощ, задушавам се… Много ми е зле… около мене всичко се върти… виждам сини пламъчета… ах, Естерхази… Естерхази… любими мой… пожертвах живота си за тебе…

Габриела лежеше зашеметена на леглото, Франсоа се бе надвесил над нея със скръстени ръце. В красивите му очи се появи страшен пламък. Страхът пред смъртта, смесен със сладострастни желания, изкриви чертите му.

— Понеже и без това ще се мре — продума той с гаснещ глас, — искам поне да умра придружен от блажено страдострастие! Габриела… Габриела Пей, аз те обичам… Ти винаги ме изпълваше с желания, които едва успявах да обуздая… Красива моя Габриела… Ела, ела да умреш в прегръдките ми. Бъди моя, бъди моя!

Леопарда се хвърли с вик върху едва дишащата любовница на Естерхази. Нейните сили бяха обаче достатъчни, за да отблъсне насилника. Съпротивата й увеличи още повече страстта на мъжа. Той стисна силно ръцете й и ги притисна над главата й. Сетне се наведе над нея и започна да целува горещо и продължително устните й.

— Пусни ме — изхърка умиращата, — пусни ме, Франсоа Леопард… През целия си живот съм принадлежала само на един човек… искам да бъде така и след смъртта ми… — моля ти се… нещастнико… какво правиш?

Едната му ръка бе разкъсала дрехите й. В момента, когато младият престъпник искаше да надигне чашата с блаженство, той извика и глухо рухна на пода до самото легло.