Аладар трепна, но в следната минута се стегна и отиде при жена си.

— Прегледа ли телта? Всичко в ред ли е? — попита го тя.

Той се направи, че не я е чул.

— Вдигнете завесата! — нареди Аладар. Мелиора хвана ръката на Аладар, зада я изведе на сцената.

— Ръката ти е много студена — каза тя на циганина.

— А твоята е гореща като огън — отговори той. Аладар я изведе на сцената. Нескончаеми и бурни ръкопляскания я посрещнаха. Погледите на всички бяха устремени в чернооката жена.

Мелиора хвърли бърз поглед към ложите. В една от тях съгледа Естерхази, комуто се усмихна. Той беше тук — бягството беше сигурно. Макар и да не беше получила писмото му, неговото присъствие й казваше всичко.

Аладар забеляза, че тя хвърли поглед към майора и се развълнува. В същия миг му се искаше да се хвърли върху невярната си съпруга и да я удуши, но се въздържа. Неговото отмъщение трябваше да бъде по-страшно.

Аладар подаде десницата си на Мелиора, като й помогна да се изкачи на стълбата, която се намираше до басейна. В момента, когато се намираше на последното стъпало, тя хвърли още един поглед към ложата, в която се намираше Естерхази, и скочи във водата. Мелиора потъна бавно, след което Аладар затвори басейна с телената мрежа.

Щом тялото на Мелиора влезе във водата, намиращите се там земноводни се разшаваха и заплуваха бързо около нея. Циганката хвана една змия и я уви като маргаритен гердан около шията си, а другата около кръста си. Тя си играеше с малък крокодил. Слагаше го върху гърдите си и го захвърляше настрана.

Така минаха четиридесет секунди. При първото слизане Мелиора не оставаше по-дълго време във водата. Втората част от номера й траеше петдесет секунди, когато слизаше за трети път на дъното на басейна, тя оставаше цяла минута в него. Беше станало време да изплува на повърхността. Мелиора остави змиите и натисна копчето. Втурна се към повърхността, но с главата си срещна мрежата и веднага потъна пак. Обзе я страх. Вероятно не бе натиснала добре копчето или не действаше добре механизмът? Защо не се вдигаше мрежата? Тя натисна още веднъж копчето. Но в момент, когато искаше да излезе повторно, отново срещна телената мрежа и потъна пак.

В този момент я обзе страшна мисъл. Тя съгледа Аладар, който стоеше със скръстени ръце до басейна и с демонски поглед наблюдаваше всяко нейно движение.

— Той е прерязал жицата и иска да ме убие. Може би е узнал всичко! — помисли си Мелиора.

Тя почувства, че силите я напускат и започва да губи съзнание. Впусна се още веднъж към повърхността на басейна, хвана телената мрежа и се помъчи да я скъса, но не успя. Главата й увисна и тя потъна на дъното. Публиката нямаше представа за страшната трагедия и продължаваше да ръкопляска. От многобройните посетители само Естерхази знаеше в какво се състоеше работата. Тъй като вече десетина пъти бе видял представленията на Мелиора, той знаеше, че това не влиза в нито един номер от програмата й. Той също така беше проверил по часовника си, колко време стои под водата.

Една минута и двадесет секунди вече бяха минали. През това време черният майор имаше възможност да наблюдава мрачното и озлобено лице на Аладар, което му разкриваше страшните му намерения. Ако искаше да осуети убийството, не трябваше да се бави нито секунда.

Граф Естерхази скочи от стола и извика със силен глас.

Извади револвера от джоба си, прицели се и гръмна три пъти. Куршумите разбиха предната стъклена стена на басейна, водата започна да тече и музикантите, които се намираха на сцената, избягаха настрана.

Водата се разля по цялата сцена и потече в залата, където се намираха посетителите.

Страшна паника обзе публиката и всички избягаха в коридорите. Няколко решителни мъже, между които пръв беше Естерхази, се втурнаха към сцената. Артистите изскочиха иззад кулисите и убиха змиите и малките крокодили, които бяха плъзнали от страшния басейн.

Естерхази се грижеше само за Мелиора. Тя беше простряна на дъното на басейна, но беше още жива. Черният майор я вдигна и я отнесе в гримьорната й. Там я настани под надзора на прислужничките.

— Господин графе, вие спасихте красивата артистка — му каза директорът на театъра, който пристигна развълнуван на сцената, — защото констатирах, че телта на механизма е прерязана!

— Знаех — отговори Естерхази, след което прибави с повишен тон. — Нека арестуват циганина цигулар, мнимият съпруг на Мелиора. Аз мога да докажа, че той е искал да я убие.

Един полицейски пристав, който присъстваше по служба в театъра, заповяда на стражарите да претърсят къщата на циганина и да го заловят. Всичко обаче беше безполезно.

Аладар Форкаш беше изчезнал.

Една от най-оживените улици в град Ню Йорк е улица „Бовери“, която пресича целия долен край на града. На тая улица се намират малко жилища. Построените там здания служат най-вече за търговия, циркове, кръчми и други заведения с лошо име.

Няма чужденец, пристигнал в Ню Йорк, който да не е прекарал поне една нощ на тая улица. На нея, така да се каже, цяла година има панаир. Пред театрите са залепени големи реклами, които обикновено изобразяват убийства и други страшни картини от пиесите, които се играят. Вратите на кръчмите са винаги отворени и от тях се втурват навън алкохолни и тютюневи аромати. В тия кръчми се срещат хора от цял свят.

Морякът, който след дълго пътуване е пристигнал в Ню Йорк, бърза да отиде на улица „Бовери“, за да по-гуляе и изхарчи парите, които цяла година е пестил с честен труд. Услужливата келнерка гледа да му измъкне повечко. За всяка милувка и сладка дума той трябва да плати с няколко бутилки вино. Комарджиите го изиграват и избухва караница, а съдията осъжда бедния моряк на няколко седмици затвор като награда за неприличното му държание.

Улица „Бовери“ е пълна с престъпни елементи. Между многобройните посетители, които денем се движат по нея, има и престъпници, които упражняват занаята си тук. Крадци, убийци и всякакви други злодеи намират тук жертвите си. Но „Бовари“ е обитаема и от много бедни хора, които нощно време биват откарвани в „Дома за спане“, където за десет цента могат да прекарат нощта. Един голям сламеник образува там леглото за нещастните и те трябва да дишат вмирисания въздух на голямата зала. За петнадесет цента може да се спи с четирима другари в отделна стая, а за двадесет и пет — сам и то на добър креват.

Мнозина млади преселници, които са стигнали до един от тия домове, са се смесвали с лошото общество и са ставали престъпници. Но трябва да признаем, че и мнозина от тях, които днес са милионери и са постигнали това благодарение на своя честен труд и постоянство, най-напред обикновено са спали в една от тия къщи.

Всеки човек сам е творец на щастието или нещастието си. Твърдата воля никога не може да бъде победена от изкушението.

Сега ще заведем почитаемите ни читатели в един „Дом за спане“, за да се запознаят с мизерията, злодеянията и изкушенията, които се срещат на всяка крачка.

Един млад човек, уморен и изтощен, се отправи привечер към улица „Бовери“. Под мишницата си той носеше шапка и няколко книги. Нямаше съмнение, че този мъж беше пътуващ книжар, но не дотам опитен, за да може чрез интелигентността си да убеди публиката, че не само тялото, а и разумът изисква храна. Той или не разбираше от книжарство, или пък щастието му не беше се усмихнало. По външния му вид личеше, че трябва да се бори с глада и мизерията. По болезненото и бледо изражение на лицето можеше да се направи заключение, че се храни лошо. Облеклото на младежа беше старо, мръсно, туктам закърпено от неопитна ръка. Подметките му бяха скъсани. С една дума, този младеж правеше впечатление на човек, който е дошъл в Америка и вместо да намери щастие, е срещнал нищетата.

Този нещастник ни е познат. Това е Арман Боне, с когото се запознахме в Париж, в дома на госпожа Небел. Тогава той работеше като книговодител във фирмата „Прокосон“. Да, това беше Арман Боне, който успя да спечели любовта на Марион и когото истинският му баща Натузиус го направи богат човек, като му подари четиридесет хиляди франка, които черния майор му отне на комар в дома на госпожа Буланси. След това на нещастника не остана нищо друго, освен да избяга в Америка и да понесе там срама си.