На разстояние около четвърт миля от Кулата на глада върху вълните се полюшваше малък параход. На борда му нямаше никаква светлина. Само долу, при машината гореше силен огън за поддържане на парата на котела, но машинистът и огнярите се грижеха да не изхвръкне нито искрица от комина. На палубата на кораба се движеха насам-натам тъмни сенки и тихо вършеха работата си. От борда му се отдели малка лодка и тръгна към старата кула. В лодката се намираше млада жена и нисък грозен мъж, който гребеше. Това бяха губернаторшата и слугата Жак. Лодката се плъзгаше тихо по гладката повърхност на морето. По време на пътуването двамата не размениха нито дума. След минута стигнаха до старата кула и спряха при стълбата.

Дамата стана.

— Жак, почакайте ме тук, в лодката — нареди тя. — След няколко минути ще дойда и ще се върнем на парахода. Жак, бъдете ми верен и ще спечелите обещаните три хиляди франка.

— Госпожо, простете — отговори Жак, — но ако ми позволите, бих ви помолил за нещо. Може би като тръгвате, ще забравите своя предан слуга, а на мене би ми било неудобно да ви напомня за възнаграждението. Че ви служих добре и вярно, това сама знаете и бих желал да имам тези пари още сега.

Без да се съмнява в нещо и без да негодува от нахалната молба, Милдред отвори малката кожена чанта, която носеше през рамо, извади от нея три банкноти по хиляда франка и ги подаде на червенокосия лодкар.

— Ето — каза тя. — Доверявам ви се.

В този момент желязната врата се отвори и старият Дакоста се появи с фенер в ръка. Милдред му показа изписан лист, снабден с подписа на губернатора, и старецът я пусна да влезе. Надзирателят затвори предпазливо желязната врата и я погледна:

— Госпожо, насаме ли искате да говорите със затворника, както преди?

— Нещо повече: искам да го отведа със себе си. Моля, прочетете заповедта на губернатора и ще узнаете какво трябва да се направи.

Дакоста прочете внимателно съдържанието на официалната бланка и се увери, че госпожата му казва истината. Губернаторът му заповядваше да предаде затворника Драйфус на приносителката на настоящия документ.

— Всичко е наред — промърмори Дакоста, след като прочете документа. — Госпожо, моля, последвайте ме.

Двамата се качиха по стълбата, но едва бяха стигнали средата й, зад ъгъла на стария зид се промъкна крехка женска фигура и се скри. Когато губернаторшата мина край нея, от скривалището се дочу лека въздишка.

Драйфус се намираше в стаята на Дакоста, когато Милдред влезе при него. Тя се спусна и дълбоко развълнувана му протегна ръка.

— Капитан Драйфус — изрече задъхано, — дойдох да изпълня обещанието си. Часът на вашата свобода удари. Трябва само да ме последвате и ще бъдете свободен.

Като чу тази радостна вест, капитанът развълнуван отговори:

— Госпожо, вие виждате, че треперя от щастие и радост. Не се надявах да изпълните толкова скоро дадената си дума. Значи съм свободен, свободен от страшните окови. Ще се върна отново при близките си, ще притисна до гърдите си ония, които са ми скъпи! О, госпожо, това е много голямо щастие за мене. Очите ми се пълнят със сълзи, а сърцето ми тръпне от благодарност към вас!

Мъченикът от Каена наистина проливаше радостни сълзи.

— Драйфус, съвземете се! — помоли го Милдред, която не можеше да откъсне поглед от мъжа. — Не губете време в прекалени благодарности! По време на пътуването ще имаме възможност да си кажем това, което се крие в нашите сърца!

— Госпожо, готов съм — заяви Драйфус с треперещ глас. — Няма какво друго да взема, освен себе си. Но преди да тръгна, трябва да узная, какво ще стане с бедния Дакоста и нещастната му сляпа внучка. Няма ли да пострада добродушният старец заради бягството ни? Губернаторът няма ли да излее яда си върху тези двама невинни?

— Капитане, няма защо да се страхувате от това. Дакоста е действал по заповед, която носи саморъчния подпис на губернатора. А как се снабдих с подписа му, това надзирателят не трябва да знае. Стига му, че притежава този документ.

— Добре, да предположим, че Дакоста е в безопасност. Но вие, госпожо, можете да пострадате жестоко, ако ни хванат. Моля, не се увличайте от справедливостта и човешката любов, не правете стъпка, за която после може да се разкайвате. Не принасяйте такава голяма жертва!

Милдред хвърли пламенен поглед към капитана и стисна страстно ръцете му.

— Драйфус, да ви принасям жертва ли! — не можеше тя да крие повече чувствата си. — Добре, ще открия сърцето си, преди да напуснем тази кула… Драйфус, една непреодолима сила ме кара да върша всичко това. Тази сила е любов — силна, огнена любов.

Преди Драйфус да успее да й попречи, тя обви ръце около него и се хвърли с трепетно желание на гърдите му.

— Обичам те — прошепна тя в пламенната си страст. — Обичам те и трябва да те притежавам по какъвто и да е начин. Откакто те видях, мислите ми са заети само с тебе и чаках с нетърпение този час, който ще ни съедини завинаги. Опознай твоята Милдред и тогава няма да я пренебрегваш! В моите ръце, на моите гърди, упоен от моята любов, ти ще забравиш жената и детето си и няма да имаш вече толкова горещо желание да ги видиш. Ще избягаме в Ню Йорк и там ще изпием чашата на щастието! Алфред, целуни ме, целуни ме, устните ми жадуват за твоята целувка и ръцете ми не могат да те прегръщат достатъчно силно! О, ела, ела, дай ми устните си! Позволи ми да изпитам блаженството, което ме очаква на твоите гърди! Дай ми любовта си!

Страстната жена се притискаше все повече и по-силно към мъжа, сякаш никога нямаше да го пусне от прегръдките си. Пламенните й устни търсеха неговите, а гърдите й потръпваха. Капитанът се изправи гордо, с енергията на мъж, който съзнава своя дълг. Ръцете му отстраниха нейните от своите рамене и той леко, но решително отблъсна изкусителката от себе си.

— Госпожо — започна той, — принуден съм да ви събудя от един сън, който не може да се осъществи, макар и да ме считате за свиреп и глупав. Вие можете да обичате, но аз не отвръщам на тази любов. Госпожо, вашата красотата без съмнение пленява, но сърцето ми принадлежи на друга жена. То е неприкосновено светилище на моята съпруга, на майката на детето ми, на героинята и мъченицата, която се бори и страда заради мене. Ако исках да отнема дори частица от любовта, която дължа на моята Херманса и да ги дам на друга жена, тогава, госпожо, щях да заслужа участта, която сега понасям невинен!

Милдред рухна със стенание на пода.

— Алфред, ти ме правиш нещастна, а заедно с мене и себе си! — извика тя и закърши ръце.

— Не, госпожо. Вие още можете да се върнете при съпруга си. Все още нищо, което петни честта ви, не се е случило. Все още никой друг, освен двама ни, не знае за вашето намерение. Що се отнася до мен, никога не ще заслужа свободата си с грях спрямо моята съпруга.

Пламенната жена прегърна хълцаща коленете му.

— Значи, моята любов не ти е потребна — викна тя със задавен глас. — Значи, ти ме презираш и отблъскваш! О, смили се, последвай ме и аз ти се заклевам, че не ще можеш да живееш без прегръдките ми, когато опиташ жарта и сладостта на моята любов. Алфред, не мога да живея без тебе, не мога да се върна вече в къщата на съпруга си, защото се отвращавам от тиранина. Не пропускай единствения шанс да избягаш от тази ужасна страна. Тук ще загинеш от треска или от ръката на убиец, а с мен ще живееш щастливо и до сърцето ми ще забравиш мъките, страданията, които светът ти причини. Алфред, мили мой, повярвай ми, ела с мене и ще бъдеш щастлив.

Милдред беше станала и прегърнала като змия снагата му и преди Драйфус да може да й попречи, на устните му пламна страстна целувка — целувката, която младата жена не искаше да свърши никога.

Внезапно в стаята прозвуча страшен смях. Той дойде откъм вратата.

Милдред пусна капитана с отчаяна въздишка. Тя се обърна пребледняла и в същия миг се олюля и падна в безсъзнание в ръцете на Драйфус, който също бе поразен. Той обърна поглед към вратата и по лицето му се изписа ужас. На прага стоеше губернаторът Грефин. Зад него се виждаха войници с пушки в ръце. Двама души с факли и един отвратително грозен човек, допълваха тази група. По лицето на Грефин личеше, че знае всичко. То беше изкривено и изглеждаше още по-отвратително и грозно, отколкото бе в действителност.