Измина минута, без някой да проговори. После Грефин се приближи до Милдред, хвана я сурово за ръката и я дръпна от Драйфус.

— Госпожо — подхвърли той със злобна насмешка, — трябва да ме извините, че съм толкова невежлив и нарушавам нежната ви среща с този затворник. Но понеже вече бях толкова несправедлив да дам името си на забягналата тук развратница, поне трябва да бдя, за да не посещава през свободното си време поверените ми престъпници и да се забавлява с тях.

Милдред закри с ръце лицето си и простена. Тя се задъхваше — обзе я пълно отчаяние. Беше още много изненадана и не можеше да отговори на губернатора. Но Драйфус счете за свой дълг да защити нещастната жена.

— Господин губернатор — започна той, — макар и да ме считате за престъпник, аз съм длъжен да ви призная откровено, че вашата съпруга не е виновна в нищо. Госпожата дойде тук, водена от чувство на човещина и съжаление към мене. Тя искаше да ме утеши в страшното ми отчаяние и да облекчи съкрушеното ми сърце. Следователно, вашата съпруга е направила само онова, което прави всеки свещеник, всеки благороден човек. Цялото й престъпление се състои в това, че има чувствително, благородно сърце.

— Скот, измамник, мълчи! Двама войници при него. Щом проговори още веднъж без позволение, застреляйте го!

В следната минута Драйфус се намери между двама войници, които насочиха пушките си към главата му.

Грефин се обърна към Милдред и я изгледа коварно.

— И тъй, госпожо, вие утешихте затворника — продължи той с все същата злобна усмивка. — Видях от прага по какъв саможертвен начин давате тази утеха. Научих също така, че купихте малкия параход от търговеца Лантие само и само да утешите престъпника. Ха-ха, госпожо, всичко това направихте просто от съчувствие и човещина към затворника! Наистина, имате чувствително сърце! Това обстоятелство ме накара да конфискувам параходчето преди да дойда в кулата и да наруша любовната ви среща.

Всяка дума поразяваше Милдред като гръм. Но тя скоро се съвзе и проговори.

— Господине — пристъпи тя смело към губернатора, — виждам, че сте научил всичко чрез шпионите си, или може би, чрез един мизерник, комуто се доверих. Но този подлец премълча едно обстоятелство, което трябва да ви съобщя. Вярно е, че исках да избягам. Истината е, че исках да взема капитан Драйфус със себе си и да го освободя от ръцете на палачите. Но също така е вярно, че мразя и презирам, че се отвращавам от вас и че вашата свирепост ме ужасява. А да конфискувате параходчето ми, нямате право. То е готово да тръгне и аз ще се възползвам от това да се върна в отечеството си. Но пък ще напиша книга и ще опиша в нея скотските зверства, които цивилизованият уж френски народ упражнява над беззащитните си затворници във Френска Гвиана. Господин губернатор Грефин, в тази книга на вас ще посветя специална статия под заглавие „Кръвожадните кучета от Каена“. Мисля, че това заглавие ще отговаря напълно на вашето занятие. А сега, дайте ми път — искам да изляза!

Страните на Милдред поруменяха, очите й заискриха, а розовите и устни се свиваха конвулсивно. В този миг тя беше пленително красива и приличаше на разгневена Венера. Гордата жена се изправи дръзко пред съпруга си и понечи да напусне стаята, но Грефин я удари с юмрук и тя се свлече тежко на пода.

— Приятелко, не мърдай от мястото си! — извика побеснелият мъж, чиято жестока природа се оказа още по-зверска. — Мислиш ли, че ще се отървеш така лесно от ноктите ми, след като извърши престъпление, което у нас се наказва с няколкогодишен затвор. Въобразяваш си, че ние, французите, сме толкова прости! О, почакай малко и ще се увериш, че френският народ не оставя да се подиграваш с него. Блуднице, ще избера за тебе тъмница, която ще излекува любовните ти желания!

Кипяща от гняв, Милдред се надигна и се изправи пред Грефин.

— Мизернико, животно — извика тя, — не се осмелявай! Спомни си, че съм свободна американка, и ако ме докоснеш още веднъж, Съединените щати ще искат отчет от Франция!

Грефин се изсмя и се отвърна от нея.

— Къде е Дакоста? — извика той ядосано. — Доведете стария подлец! Искам да му покажа какво го чака!

Надзирателят бе дотътрен пред губернатора от двама войници. Старецът беше блед като мъртвец, трепереше.

— Подлец, ти си работил по заповед на тази развратница! — извика Грефин.

— Господин губернатор, аз съм невинен — заоправдава се Дакоста с треперещ глас. — Ето книжата, с които ми се заповядваше да се подчиня на тази дама.

И подаде донесения от Милдред документ.

— Дакоста е невинен — намеси се американката.

— Подписът ми е истински, но бланките са откраднати — констатира Грефин. — Ето я крадлата!

— Но това не можех да знам — охкаше старецът.

— А защо не хвърли затворника в тъмницата, както ти заповядах?

Дакоста мълчеше.

— Защо? — изрева зверски Грефин. — Защо си действал против моята заповед?

— Защото се ужасявах да изпълня това страшно наказание над беден човек, когото хиляди и хиляди хора считат за невинен!

Този смел отговор отново вбеси Грефин до полуда. Той изтегли шашката си и нанесе на стареца силен удар по главата с плоската й страна.

— Проклето животно — извика той разярен, — откога си въобразяваш, че си съдия на другите? Бързо, закарайте го на Дяволския остров, нека там чака присъдата си!

От ударената глава на стареца бликна кръв, нещастникът се залюля и се строполи със стон на земята.

— Милост! — замоли той. — Имайте милост, не ме отделяйте от моята внучка, тя е сляпа и се нуждае от подкрепата ми, оставете ни да умрем заедно, само не ни разделяйте.

— Сляпата може да ви последва на острова! — разпореди Грефин хладнокръвно. — Нищо друго не можем да направим за нея!

Няколко войници вдигнаха Дакоста от пода и го повлякоха навън. Старецът охкаше така силно, че гласът му се чуваше чак в стаята.

— Трябва да назнача нов пазач на кулата — продължи Грефин. — Всъщност вече го намерих. Хей, Жак, къде си?

Червенокосият влезе в стаята и спря пред губернатора. Кръвта се вледени в жилите на Драйфус, когато видя този човек. Новоназначеният пазач на кулата беше Равелак, убиеца на жени. Капитанът си спомни съня. Акулата с човешката глава наистина го беше хванала.

Милдред хвърли презрителен поглед към изменника и просъска:

— Слуга, достоен за господаря си! Двама подлеци са се намерили!

Губернаторът протегна ръка на Равелак.

— Жак — заговори му той, — вие открихте заговора и затова ще ви възнаградя богато. Назначавам ви до второ нареждане за пазач на кулата и първото ваше задължение ще се състои в това да затворите този престъпник и тази жена там, в подводния затвор. Не губете време и изпълнете заповедта ми, още докато съм тук!

Драйфус се разтрепера когато чу тези думи. Значи, съдбата му беше решена! Какъв ще бъде краят? Не го ли очакваше там долу мъчителна и сигурна смърт? Но за нещастника не оставаше време да мисли. Равелак едва беше чул заповедта, когато извика злорадо:

— Ще тикна най-напред предателя Драйфус в дупката! Хей, войници, заведете затворника.

Драйфус не се противеше, защото виждаше, че всяка съпротива е безполезна. Той беше подкаран по витата стълба. Равелак крачеше пред него с фенер и с ключ в ръка, взети от стария Дакоста.

Червенокосият отключи страшния затвор и се изкачиха по въжената стълба на платформата. Самите войници се спогледаха ужасени, когато видяха зиналата пропаст пред краката си и чуха силния плисък на морските вълни.

Равелак вдигна фенера и освети лицето на Драйфус.

— Господин капитан, нали ме познавате? — запита той със злобна усмивка. — Някогашният ви вестовой, когото бихте за любовницата му, сега е станал ваш тъмничар. Помня и до днес оня бой, който дължа на вас. Ще се разплатим.

Драйфус го премери с презрителен поглед и после каза:

— Познавам убиеца Равелак и зная положително, че този изверг не ще остане дълго време на тази длъжност, която зае с хитрост, — Но достатъчно дълго, за да те видя, когато пукнеш там долу. Скочи или ще те ритна!