След малко Бруно се завърна. В ръцете си носеше голяма цинкова тенекия, в която имаше тлеещи въглени. Той я сложи в средата на стаята.

— Образувайте кръг — заповяда Алберт. — Подът, върху който ще играеш, не трябва да изстине.

В същия момент Бруно се приближи до леглото на Андре. Той се наведе и хвана детето, а останалите му другари образуваха кръг около тенекията с въглените. Малките злодеи бяха намислили да турят безпомощното дете върху въглените и да се наслаждават на страшните му мъки, като искаха същевременно да му попречат с телата си да избяга. Те обаче не успяха да изпълнят страшното си намерение. Мориц скочи от леглото си и удари Бруно в тила толкова силно, че той изпусна Андре.

— Подли кучета — извика Мориц, до когото стоеше и изплашеното бедно дете, третият от приятелите. — Не ви ли е срам да посягате върху едно шестгодишно дете? — Вие сте не само крадци, но и убийци.

В тази минута Бруно се спусна разгневен върху него и двамата се сборичкаха. Мориц събори Бруно, който падна сред тлеещите въглени, които се пръснаха по всички страни. Алберт стисна малкия Мориц за гърлото, а бедният просяк от „Нотр Дам“, който се именуваше Принел, се биеше с други двама. Внезапно едно от децата извика:

— Пожар, пожар! Леглото гори!

Един въглен беше подпалил сламеника на едно легло и пламъкът се издигаше към покрива. Силни писъци се разнесоха из къщата.

— Пожар! — извикаха децата и уплашени се спуснаха по стълбите надолу.

Стаята беше пълна с дим. Гаспар Мурие и съпругата му се зададоха откъм стълбата с големи кофи, пълни с вода. През това време и децата бяха вече се посвестили и започнаха да помагат. Пожарът скоро беше загасен.

Гаспар беше разгневен на малките злодеи, които щяха да подпалят покрива над главата му. Той взе камшика и започна да ги бие, без да гледа кого и къде удря. Децата се изпокриха в леглата си, но той вдигаше завивките и ги биеше без милост. Мориц и Принел се опитаха да запазят Андре с телата си, но въпреки това детето бе ударено по лицето, която веднага се поду. Безмилостният човек най-сетне се умори. Той псува и руга още няколко минути възпитаниците си, след което излезе. Те останаха сами в стаята, пълна с дим.

Дълго време след това се чуваха плачовете на нещастните деца. Постепенно всичко обаче утихна и само тежкото дишане на спещите нарушаваше нощната тишина.

Андре също беше заспал. Той беше сложил дясната си ръка върху гърдите на приятеля и защитника си Мориц, а лявата върху подутото си лице. Така спа възлюбеният син на капитан Драйфус и многострадалната Херманса през първата си нощ в училището за престъпници на господин Гаспар Мурие.

Щом Херманса се почувства по-добре и беше вече в състояние да напусне леглото, тя се залови веднага с издирването на Андре. Разбира се, и Матийо помагаше в това. Нещастната майка състави плана, по който можеше да намери Андре. Тя смяташе, че в най-скоро време ще знае всичко, ако успее да контролира всяка стъпка на черния майор. Но това не беше толкова лесно. Невъзможно беше да се влезе по какъвто и да било предлог в къщата му. Естерхази бе хитър и затвори дома си за всеки чужденец. При това всички старания на Матийо да подкупи верния му слуга Баптис се оказаха безполезни. Но той бе доста остроумен.

— Кажи ми с кого ходиш и ще ти кажа, кой си — каза Матийо на снаха си. — Тая поговорка ще се потвърди сега. Черният майор ходи често в дома на някоя си госпожа Буланси. Както научих, тя била негова любовница и съратница. Да, още повече струва ми се, че тая госпожа Буланси, която живее във вилата си на Елисейските полета, е същата оная дама, която открадна детето. Драга ми Херманса, ти помниш, че ти разказвах за жената, която седнала първа в балона и измамила Андре да влезе в него. Тая жена тогава закрила лицето си с гъст син воал и Жоржина не могла да запомни добре чертите й. Но старият подофицер, който преживя страшното пътуване по въздуха, разправя следното: В един момент, когато жената повдигнала булото си, забелязал, че на лицето си имала голям белег. И както научих, госпожа Буланси също има подобен белег.

— В такъв случай, най-добре е да се обвини тая личност в кражба на детето, да се арестува и да се заведе при Мишонет, пред когото трябва да признае, че тогава именно тя е откраднала Андре.

Матийо се усмихна тъжно и поклати глава:

— Драга Херманса, ако беше възможно, отдавна вече да съм го сторил. Ти можеш да се увериш, че съм направил първите стъпки. Както знаеш, госпожа Ла Бриер е много добра към мен. Помолих я да ме заведе при съпруга си и тя го уреди веднага. Разказах на господин Ла Бриер всичко относно кражбата на детето и го помолих да заповяда да бъде арестувана госпожа Буланси. Но той не можа да удовлетвори молбата ми, тъй като не бил още уверен, че изчезването на Андре е следствие на злодеяние.

Херманса се учуди.

— А по какъв начин си обяснява той изчезването на Андре? — попита тя.

— Господин Ла Бриер е на мнение, че балонът се е отвързал случайно, на което пък противоречи прерязаното въже, но той се съмнява да не е случайна работа на някое дете, което е искало да опита ножчето си дали режи. После казваше, че Андре е паднал с оная личност от балона и се е удавил в реката, която тече край Белмари. Претърсих добре тая река, но не намерих нищо. Може би труповете са потънали или са останали на дъното.

Херманса сдържа сълзите, които вече бяха бликнали от очите й, и промълви:

— Андре не е умрял, моето сърце ми казва това! Аз ще го намеря. Но сега не трябва да се уповавам само на чувствата, а и на доказателствата. Ако детето се е удавило, щяла е да се удави и онази жена. Обаче тя е жива под името госпожа Буланси.

— Не можах да убедя господин Ла Бриер — сви рамене съкрушено Матийо, — че госпожа Буланси и грабителката на Андре е една и съща личност. Той каза, че един белег не значел много. В Париж имало стотици хора, които имали подобен белег на лицето си. Накъсо казано, той съжаляваше, че не може да издаде заповед за арестуването й и аз си отидох, без да свърша нищо.

— Тогава ще съберем по-силни доказателства — реши Херманса. — Ако наблюдаваме госпожа Буланси, ще узнаем и тайните на Естерхази. Трябва да намерим път, по който можем да се приближим незабелязано към любовницата на черния майор.

След няколко дни им се удаде удобен случай. Матийо и Херманса закусваха. След малко Матийо започна да чете вестник, в който случайно прочете и обявленията, което не правеше друг път. Внезапно той сложи пръста си на едно място от вестника и извика:

— Името ми да не е Матийо, ако това не е божие дело.

Херманса полюбопитства да узнае защо Матийо произнесе тези думи и го попита какво го е развълнувало толкова много.

— Само едно малко обявление — отговори Матийо, — но чуй съдържанието му и то веднага ще те наелектризира!

Жоржина прибра тихо чашите и паниците, след което Матийо прочете гласно:

Очите на Херманса блеснаха от радост и лицето й се изчерви, но тя веднага наведе глава и въздъхна.

— Ето какво измислих — каза тя, — но не може да се изпълни!

— Какво? — попита Матийо. Младата жена се усмихна тъжно.

— Представих си — отговори тя — какво ли ще стане, ако постъпя като камериерка при госпожа Буланси. Тогава бих имала възможност да узная всичко, което става в нейната къща, а може би ще попадна и по следите на нашия Андре. Но това е само една хубава мечта прибави Херманса, като въздъхна тежко. — За жалост черният майор ме познава много добре и не бих могла да се скрия нито за ден под тая маска. Така че трябва да се откажа от удобния случай да вляза в къщата на госпожа Буланси и да узная всичко. Кой друг освен мене би се решил да го направи!