— Мълчете, стойте неподвижен на мястото си. Ей сега ще сляза да отворя.

Тя затвори тихо прозореца, но след малко Жоржина видя, че входната врата се отвори. Госпожа Буланси се появи на прага, като държеше запалена свещ в ръката си. Тя повика одърпания, който се шмугна бързо в къщата. Както се виждаше, пияният беше забравил камериерката, която излезе иззад дърветата, след като наоколо всичко утихна. След малко тя отключи същата врата, изкачи се по стълбите и като мина през няколко помещения, влезе в стаята, която граничеше със спалнята на господарката й. Жоржина се скри зад вратата, от където виждаше и чуваше всичко, каквото кроеше госпожа Буланси. Любовницата на черния майор беше довела подозрителния човек в спалнята си и го остави да седне на един от копринените столове. Госпожа Буланси стоеше пред него със скръстени ръце.

— Разкажете ми всичко, каквото имате да ми казвате, — нареди тя, — но побързайте, не мога да ви държа дълго време тук.

— Зная — отговори дядо Карус. — Облеклото ми не отговаря на елегантните и комфортни мебели. Ти си станала голяма аристократка и винаги съм си казвал, че умееш да използваш мъжете.

— Какво имате да ми съобщавате?

— Добре. Работата е много лоша. Бяха ме хванали, когато откраднах няколко сребърни лъжици от една кутия, за което ме арестуваха. Нямах съсед до килията си и ми беше много неприятно. Ако имах, щях да си говоря с него чрез удари по стената. Този път за такова нещо не можеше и да се мисли, тъй като до мен се намираше килията, в която затваряха само осъдените на смърт. Една сутрин се случи нещо странно. На стената някой похлопа. Вслушах се и хлопането беше повторено. Отидох близо до стената и започнах да броя ударите. Чух следните думи:

— Кой е затворен до мен?

Събух ботуша си и започнах да чукам. Отговорът ми гласеше:

— Дядо Карус!

— Превъзходно — изчука съседът ми, — тъкмо от тебе се нуждая!

Нощният посетител продължи разказа си:

— След това той съобщи името си и ме помоли, когато ме освободят (след осем дни изтичаше срокът на ареста), да предам на граф Естерхази едно писмо, което щеше да ми продиктува все така, чрез тропане. За щастие притежавах парче хартия, която бях скъсал от акта, когато адвокатът, който ме защитаваше, ми беше дал да прочета. Вместо молив употребих счупена оловна лъжичка. Съседът ми диктуваше и аз пишех. Госпожо, не беше лесно да ви намеря, защото не знаех, че сега се именувате госпожа Буланси, едва от майка ви узнах, че се казвате така. Старата е болна и смятам, че ще умре скоро. Но да оставя това настрана — ето писмото. Дядо Карус си е изпълнил дълга.

Той извади една сгъната бележка и я предаде на госпожа Буланси, като се поклони. В същия момент залитна и щеше да падне върху кревата на Помпадура.

— Човек остарява — каза той, като се смееше, — но не забравя лошите навици от младини. Винаги обичах да лягам на чужди кревати.

Обезобразената жена не обърна внимание на тези думи. Тя разтвори изцапаната бележка, отиде до масата, където гореше лампата, и започна да чете.

Какво не би дала Жоржина, ако можеше в тая минута да надникне през рамото на Помпадура и да прочете бележката! Тя дори предчувстваше интересното съдържание на това писмо, което гласеше:

Госпожа Буланси пребледня, като прочете тези редове. Тя изгуби хладнокръвието, с което беше посрещнала дядо Карус, въздъхна дълбоко и приседна на един стол.

Беше се уплашила. Съдържанието на това писмо й разкриваше страшната опасност, в която се намираше не само тя, а и човекът, когото обичаше безгранично — граф Естерхази.

Равелак беше в Париж. Властите го бяха хванали и наскоро щяха да го убият. Това не безпокоеше толкова дъщерята на Казота, но тя се страхуваше от това, че този изверг не само очакваше помощ от нея и черния майор, но и настойчиво я искаше. Помпадура познаваше доста добре характера на Равелак и знаеше, че ще разгласи всичко, ако не му се помогне. Но как можеше да го освободи от затвора? Това не беше лесна работа. Нямаше съмнение, че този път щеше да бъде екзекутиран, тъй като съдиите обезателно ще вземат сериозни мерки да не избяга. Изглежда госпожа Буланси бе забравила, че освен нея в стаята се намираше още един човек. Тя наведе глава, като гледаше жално бележката.

В тоя момент дядо Карус стана от стола си и се приближи до нея.

— Не се безпокойте като кожар, на когото реката е отвлякла кожите — каза той. — Не ще бъде толкова трудно да извадим това куче от клетката. Ако желаете да предприемете нещо и се нуждаете от помощник, не забравяйте дядо Карус!

— Къде мога да ви намеря, в случай че ми потрябвате?

— В кръчмата „При веселия руснак“ в Латинския квартал — отговори пияният. — Ако не съм в кръчмата, ще ме намерите отзад в избата, която се намира до плевника. Освен това в квартала ме познава всяко дете.

Госпожа Буланси извади две жълтици от джоба си и ги даде на одърпания старец.

— Вие сте щедра — благодари и ги прибра. — Имате ли да съобщавате нещо на госпожа майка си?

— Не — бе отговорът.

— Тогава пуснете ме да си отида — разбърза се дядо Карус. — В кръчмата ме очакват, а освен това тия жълтици трябва да се превърнат в ракия.

— Чакайте малко — задържа го Помпадура, — ще отида в съседната стая да заключа това писмо в писалищната маса.

— Госпожо — каза дядо Карус, — не е хубаво, такива бележки трябва да се изгарят веднага след прочитането им.

— Щях да го унищожа, но трябва да го покажа и на едно друго лице. Освен това писалищната ми маса е сигурна.

— Най-сигурното за подобни неща е огънят — повтори дядо Карус. — Ако ли пък няма огън, трябва да се скъсат на много дребни парчета и да се изядат. Уверявам ви, че ако човек ги изяде и пие чаша ракия, става по-силен и здрав.

Госпожа Буланси не чу какво казва пияният. Държейки писмото в ръка, се отправи към съседната стая. Жоржина едва успя да се скрие от очите на господарката си зад един голям шкаф. Госпожа Буланси отиде до писалищната си маса, която имаше няколко чекмеджета, отключи едното от тях, постави писмото в него и пак го заключи.

— Трябва да го прочете утре Естерхази — прошепна тя на себе си, — след което ще го унищожа. Намираме се в голяма опасност и ще трябва да я отстраним навреме.

След малко тя излезе от стаята и отиде в спалнята си при дядо Карус. Взе свещта и двамата тръгнаха към изхода. Жоржина излезе от скривалището си. Тя беше много развълнувана. Беше чула разговора на госпожа Буланси с освободения престъпник и този разговор й се стори твърде важен. Ако Матийо Драйфус можеше да докаже, че Естерхази и любовницата му имат връзки с един опасен престъпник, който иска от тях да го освободят, за да не разкрие делата на двамата, щеше да бъде достатъчно, за да опропасти черния майор и да снеме мизерната му маска. Разбира се, такива неща трябва да бъдат ясно доказани, а най-добре чрез писмо, което да не дава възможност на майора и любовницата му да излъжат правосъдието. Подобно писмо съществуваше. Жоржина реши да се сдобие с него. Имаше само един начин — трябваше да го открадне. Кратко размишление, кратка борба със съвестта си и Жоржина реши да го направи, тъй като посредством него можеше да възстанови щастието на едно семейство и да предаде в съда двама опасни престъпници.