Заседанието се откри в дванадесет и половина часа. Председателят прочете писмо от Естерхази, който отказва да даде показания. Адвокатите на Зола настояваха майор Естерхази да бъде доведен принудително за разпит.

— Тъй като господин Зола ще говори за него, ние смятаме, че трябва да бъде повикан тук, пред съда — каза Лабори.

Адвокатът Жорж Клемансо, от името на отговорния редактор на „Орор“, също настоя майор Естерхази да бъде доведен пред съда, при нужда дори и със сила.

Пристъпи се към изслушване на свидетелите.

Първият свидетел бе госпожа Драйфус. Адвокатът Лабори искаше да зададе въпрос върху осъждането на съпруга й. Председателят се противопостави. Зола протестира срещу обструкцията, която се прави на неговата защита.

Адвокатът Лабори поиска да изкаже заключения. Заседанието се прекъсна.

При откриването на следващото заседание адвокатът Лабори отново иска да се поставят на госпожа Драйфус различни въпроси в интерес на защитата. Прокурорът възразява, сочейки, че въпроси за „невинност“ и „незаконност“ не могат да се поставят.

След настойчив протест от адвоката Лабори, Зола декларира, че се подчинява на закона. (Силни вълнения в залата, едни аплодират, други не одобряват. Председателят подканя към ред).

Движението се разпространи през кулоарите и вън от съда, където тълпата обграждаше палатата.

Съдът отхвърли заключението на защитата с въпросите, които би следвало да се зададат на Драйфусовата съпруга.

Въведен бе господин Казимир Перие, бившият председател на републиката.

Казимир Перие, попроменен малко, откакто напусна Елисейския дворец, беше очакван с любопитство от публиката. Говореше се, че бившият председател си е дал оставката в момента, когато научил, че съдиите са получили таен документ, неизвестен на защитата, а той се е почувствал много слаб, за да може да даде разгласа на твърдението на император Вилхелм Втори, предадено чрез барон Мьонстер, че Драйфус не е шпионирал в полза на Германия. Тъй като Перие никога не бе опровергавал тази версия, публиката бе извънредно любопитна да чуе дали ще я потвърди.

Председателят пита Казимир Перие за гражданското му състояние.

Перие отговаря: Наричам се Казимир Перие и съм на петдесет и две години.

Председателят: Закълнете се!

Перие: Господин председателю, не мога да положа клетва. (Голям шум и раздвижвания.) Като бивш председател на републиката, аз съм свързан чрез конституционна отговорност. Не мога да кажа цялата истина. (Движение между публиката и съдебните заседатели.)

Публиката добива впечатление, че тази декларация разбулва истината, която бившият председател на републиката не може да каже.

Минава много време докато публиката се успокои. Не се чува какво говори председателят на съда, който повтаря: „Моля ви, изпълнете формалностите и положете клетва“.

Казимир Перие се заклева.

Лабори разкрива въпросите, които отправя към Казимир Перие. Той казва:

— Моля да бъда извинен, че поисках призоваването на господин Казимир Перие, но това искане ми се струва необходимо. Задължавам се предварително, каквото и да бъде отношението на господин Казимир Перие, да се съобразявам с неговите чувства и евентуалната му резервираност. (Аплодисменти). Позволявам си да го запитам: Кога е научил господин Казимир Перие, тогава председател на републиката, че един висш офицер от Генералния щаб бе обвинен в предателство и арестуван:

Председателят Делегарг: „Този въпрос не се отнася до делото“.

Лабори: „Тогава поставям втори въпрос. Знаел ли е господин Казимир Перие като председател на републиката, че в процеса срещу капитан Драйфус на съдиите в съвещателната зала е даден таен документ, който защитникът и обвиняемият не са познавали?“

По-нататък: „Може ли господин Перие да ни каже нещо за различията в гледищата, които са господствали в кабинета и нещо за самата процедура, с която се е боравело в случая с Драйфус?“

Председателят (остро): „Тези запитвания аз не позволявам!“ (Движение, викове между адвокатите в залата.)

Казимир Перие отбелязва, че като председател на републиката е поискал делото Драйфус, но за времето, когато е заемал поста председател, той не може да направи никакви декларации.

Лабори: „Виждаме се принудени да запитаме дали председателят на републиката в онзи момент е бил запознат с тази незаконна процедура“.

Председателят Делегарг: „Отхвърлям този въпрос“.

Лабори: „Защо?“

Председателят Делегарг: „Защото не е позволено да се дават доказателства за нещо, което вече е присъдено“.

Лабори: „Искам да запитам господин Перие дали познава аферите Драйфус и Естерхази“.

Перие: „Не познавам делото Естерхази“. Емил Зола прави забележка: „Защо не ми се позволява да докажа казаното от мен, че военният съд извърши едно беззаконие?“

Председателят: „Вие чухте вчера решението на съда“.

Зола: „Моето чувство за правда не може да се огъне под тази процедура“.

Лабори: „Ако бидейки председател на републиката, бихте знаели, че в някоя афера се е дало на съдиите в съвещателната зала секретен документ без знанието на защитата и на обвиняемия, който и да бъде той, и че въз основа на този таен документ се е произнесла присъдата, какво бихте помислили за това, господин Казимир Перие?“

Председателят: „Не позволявам този въпрос“. Лабори: „Ще изложа заключенията си“. Жорж: Клемансо: „Не казахте ли преди малко, господин Перие, че не можете да кажете цялата истина?“

Перие: „Клетвата ме задължава да кажа цялата истина. Но по силата на конституционната отговорност не мога да кажа цялата истина“. (Движение.)

Лабори: „Простете, че трябва да ви задържа още, но не искам, господин Перие да си отиде, преди да чуете моите заключения“.

Перие: „Аз съм обикновен гражданин и като такъв съм на разположение на правосъдието“.

Лабори: „Господин Перие ни дава блестящ пример за уважението, което дължим на правосъдието, а аз моля господа заседателите да си вземат бележка и за другите, които очаквам да бъдат насилствено докарани, за да положат свидетелските си показания“. Заключенията на Лабори се отхвърлиха. Зола бе заобиколен от множеството. На улицата скандалът е огромен. Намеси се и войската за възстановяване на реда.

Залата и коридорите са задръстени.

Тъй като председателят забрани отварянето на залата, двеста адвокати манифестираха в кулоарите, където стана спречкване. Войниците от републиканската гвардия, които се намесиха, бяха обсипани с удари. Един адвокат беше арестуван.

Движението е трудно и почти невъзможно. Свръхвъзбудата е неизмерима. Днешното множество е три пъти по-многобройно от вчерашното. От всички квартали на града пристига народ. Проникването в съдебната зала е почти невъзможно.

Съдът влиза в залата в дванадесет часа. Всичките дванадесет съдебни заседатели мълчаливо заемат местата си. Председателят обявява заседанието за открито. Чете решението върху вчерашните заключения, депозирани от защитата. Резултатът е: „Съдът отхвърля заключенията относно делото Льоблоа, после и по аферата Драйфус и Естерхази.“ Госпожа Драйфус съобщава писмено, че не може да дойде поради заболяване.

Изслушва се Трарио, бивш министър на правосъдието. Той декларира, че не знае абсолютно нищо относно тайния документ. Обаче напълно му е известна кореспонденцията на Пикар с Гонзе, от която познава тринадесет писма. По отношение отстраняването на Пикар от Париж казва, че това е било сторено под служебен предлог. Когато се поставя въпросът за посещението на адвоката Деманж, председателят прекъсва:

— По отношение посещението, засягащо аферата Драйфус, господине, аз ви моля да не говорите.

Трарио не отговаря нищо.

Пати дьо Клам! Настъпва силно раздвижване и шум. Офицерът поздравява съда. Протестира срещу искането на защитата да изнесе пред съда подробности около интимния живот на едно младо момиче.

Набори отговаря: „Думата беше само за госпожица Коминж, която е девица на петдесет и пет години, приятелка на полковник Пикар…“