— Полудял съм вече! — изсмя се той на себе си и се плесна по челото. — Кипящата ми кръв се е качила в мозъка и е събудила в него странни идеи! Да не би да си внушавам, че този труп току-що е… Хаха, какво бе пък това?… Добре чух, ето пак… Устата на мъртвата Венера е проговорила нещо!

— Майко! Майко.

Маврус Ленски скочи, застана блед и неподвижен до столчето, гледайки плахо към своя модел.

— Тя е жива! — извика той с болка. — Тя е жива… Тя ще избяга… искат да ми изтръгнат моя идеал… Не, не, това не бива да стане… даже ако…

По бледото му лице, изкривено в този момент от животинска жестокост, се изписа страшно решение.

Младата Готие вдигна бавно очи. Учудено се огледа в непознатото помещение.

— Колко странен е моят сън — рече тихо тя. — Дали съм още на земята? Мамо, къде съм, ела и ме защити!

Художникът на мъртъвци се сви. Ужасна бе борбата в неговото сърце. Внезапно той се наведе към пода и когато стана, в ръката му блесна дълъг нож.

— Ти си жива! — извика той високо и застана близо до нещастното момиче. — Венера, ти си жива? Хаха, притежавам свойство, което ще те направи неподвижна като камък! Като мъртва си дошла в къщата ми, като мъртва те купих срещу жълто злато и ето защо трябва да станеш такава, каквато си била! Умри! Умри!

Вик на ужас се изтръгна от гърдите на Мадлен. Тя гледаше през сълзи дивия, разтреперан красив мъж, който стоеше пред нея, вдигнал над главата си нож.

— Умри! — извика още веднъж Маврус Ленски. — Готов съм да стана за твоята красота и убиец! Не ще те изпусна вече, мила моя мъртва Венера!

Той вдигна ръка, за да извърши страшно деяние. Блестящият нож се спусна бързо и се приближи към гръдта на девицата.

Майор Естерхази стана доста късно след нощта, прекарана в компанията на Пати дьо Клам. Тъй като любовницата му Габриела Пей бе излязла да направи покупки, той седна да закусва сам. Черният майор бе в добро настроение. Събитията, които бяха станали през миналата нощ, му гарантираха известна сигурност. Фалшификацията, която бяха принудили да направи нещастния полковник Анри и да предаде на генерал Пелийо, трябваше да удари смъртоносно неприятелите на Естерхази. Досега не бе доказано с никакъв документ, че Драйфус е поддържал връзки с представител на чужда държава и затова във Франция стотици хиляди хора вярваха в неговата невинност. Този документ, обаче, трябва да убеди тия стотици хиляди хора в противното, никой не можеше да храни вече съмнение, че Драйфус е осъден несправедливо и се намира правомерно на Дяволския остров.

Естерхази запали цигара, облегна се в креслото и се отдаде на мечти. Сега щяха, без съмнение, да го върнат в генералния щаб и да обезщетят във всяко отношение бедния майор, който бе пострадал невинно. Той се видя назначен с по-висок чин, например като полковник, натоварен с важни мисии, позволяващи му да се изкачва все по-нагоре в йерархията.

— По дяволите, защо ли пък да не стигна дотам, докъдето бе стигнал генерал Буланже, който едва ли не стана кайзер на французите. Аз ще умея да изиграя ролята на народен герой не по-зле от него и едва ли бих отстъпил пред каквото и да било. Французите имат нужда да бъдат лъгани, а най-сръчния комедиант обикновено даряват с корона — Наполеон Първи, Наполеон Трети, а защо ли пък не и Естерхази? Какво ли ще донесе бъдещето?

В този момент вратата се отвори и в стаята се спусна братовчедът на майора, граф Християн Естерхази. Младият човек имаше печален вид и заслужаваше състрадание. Около очите му се бяха очертали черни кръгове, а по красивото му лице личеше ясно, че нещастният му притежател не бе лягал цялата нощ.

— Добре дошъл, Християн, добре дошъл, скъпи братовчеде! — посрещна го черният майор и протегна снизходително ръка към дошлия. — Посещението ти е съвсем необикновено! Досещам се обаче защо идваш при мене. Вчера си имал доста неприятна сцена в една известна къща. Не гледай толкова трагично на цялата история. Мадлен е наистина рядко красиво момиче, но такива като нея има още дузини в Париж. Един човек като тебе лесно ще намери нова любима.

Черният майор продължаваше да държи протегната ръка на братовчед си, но той стоеше неподвижно пред него и се правеше, че не я вижда.

— Не идвам при тебе — започна с твърд глас, — за да говоря за интимните си работи. Моля те да не споменаваш вече името на Мадлен Готие. Аз не познавам вече това момиче, нито пък зная коя е била. Най-малко желая да чуя от тебе нещо за нея.

— Говориш с много странен тон — каза майорът. — Няма да те държа отговорен за това, защото го приписвам на силната ти тревога. Искам да зная, обаче, на каква причина дължа посещението ти, щом не идваш с желание да довериш болката си на сродна душа?

— Протестирам най-енергично против това — извика Християн гордо, — да наричаш двама ни сродни души! Аз поне, господин майор Естерхази, мога да твърдя, че името ми е останало честно и без каквото и да било петно!

— Да не би да си полудял, човече? — подскочи майорът. — Ако кажеш още една подобна дума, ще се видя принуден да ти посоча вратата!

— Аз пък ще бъда принуден — отвърна Християн тихо, но твърдо и студено, — да ти посоча вратата на затвора, в който заслужаваш да отидеш!

— Господине, тази обида изисква да бъде измита с кръв!

Естерхази направи движение, като че искаше да отиде при писалището, за да извади револвер.

— Оставете настрана оръжията — кресна му хладнокръвно Християн, — не се боя от вашите револвери, нито пък ще застана пред дулото им, понеже вие, майор Естерхази, не сте достатъчно равен и достоен за мен, за да се дуелирам с вас!

Християн застана близо до черния майор, лицето на когото бе побледняло и изкривено от ярост, и му изрече глухо:

— Вие сте първият Естерхази, който е станал крадец!

Черният майор се отдръпна.

Юмруците му се свиха, очите му яростно изпъкнаха, а треперещите му уста напразно се опитваха да кажат нещо.

— Казах, че сте един крадец! — повтори Християн. — Освен това добавям, че сте двойно по-подъл крадец, защото сте откраднали от единствената си роднина, безпомощна и бедна вдовица, скромните й спестявания! Смятам, господин майор, че ви представих достатъчно ясно обвинението си и бих желал да чуя сега вашата защита.

— Няма за какво да се защитавам — заяви Естерхази, без обаче да бъде искрен. — Просто не зная за какво говорите, не зная какво ви дава правото да ме обвинявате ведно престъпление, с което нямам нищо общо.

— Аз ще ви напомня всичко — отвърна Християн. Кръстоса ръце на гърдите си и започна да се разхожда бавно из стаята, докато черният майор се отпусна в едно кресло. — Вие сигурно си спомняте, уважаеми братовчеде, че се явихте един ден при майка ми и я запитахте дали има спестени пари. Тя тогава ви отговори, че има собствени тридесет хиляди франка, но те са цялото й състояние и трябва да живее от лихвите на този капитал в случай, че се случи нещо с мен и не мога да работя.

— Наистина, спомням си за подобен разговор — отвърна майорът. — Все пак, обаче…

— Не ме прекъсвайте, а ме изслушайте докрай! Вие разказахте тогава на майка ми, че сте знаели къде този капитал би могъл да донесе двойно повече лихви. Банкерът Ротшилд възнамерявал да събира пари за няколко солидни предприятия и ако искала майка ми, могли сте да внесете парите у Ротшилд. Наивната ми майка ви даде последните си пари, майоре, да, последните си пари и вие ги взехте! Ние мислехме, че сме предали парите си на честен човек! Днес, обаче, бях изтръгнат от това заблуждение. Онази Мадлен Готие, която отблъснах снощи възмутен, бе първата, която събуди подозрение спрямо вас, господин майор. Тя ме предупреди да не ви поверявам пари, аз обаче й се разсърдих за нейното подозрение, понеже помислих, че парите са дадени на един граф Естерхази, а освен това на най-близкия ни роднина. Когато трябваше да откъсна най-милото от сърцето си и се видях излъган от оная, на която бях доверил всичко, тогава у мене се събуди подозрение към всичко, което ме заобикаля, и си казах, че ще трябва да бъда внимателен, за да не ме излъжат още веднъж. Решил бях, освен това, да напусна Европа и да скрия болката си в девствените гори на Америка. За пътуването се нуждаех, обаче, от по-голяма сума. Станах рано сутринта и отидох в банката на братята Ротшилд. Поисках да говоря с главния касиер и бях заведен при един възрастен, почтен господин, който ме попита най-учтиво какво желая. Казах му името си и желанието си да тегля част от ония тридесет хиляди франка, които е внесъл братовчед ми майор граф Естерхази на името на моята майка. Старият касиер нареди на счетоводителя да провери сметката на майка ми. След около десет минути същият счетоводител се върна и рече, обърнат към мене: „Господине, трябва да имате грешка. В нашите книги няма никакви сметки на името на вашата майка. Майор граф ЕстерхазиВалзин не е внесъл никога и един франк, още по-малко тридесет хиляди франка!“ Почувствах се като попарен. Косите ми настръхнаха и видях пред себе си разтворена пропаст, в която потънаха не само парите на моята майка, но и вашата чест, майор Естерхази! Старият касиер, обаче, сякаш ми съчувстваше, когато видя колко съм развълнуван, защото пристъпи към мене, сложи ръка върху рамото ми и рече добродушно: „Млади приятелю, или е станало ужасно недоразумение, или пък сте станали жертва на един мошеник. Съветвам ви, ако е така, да постъпите с него безмилостно, защото самият той няма съвест, даже ида ви е близък роднина. Човек не бива да съчувства на подобен човек, а да го унищожи, за да не стане причина за нещастието и на други!“ А сега, майор Естерхази, ви моля да ми отговорите! Какво сте направил с парите на бедната ми майка? Пазете се, обаче, да не ме излъжете! Искам да чуя самата истина, дори тогава, когато ще ви е мъчно да я кажете! Естерхази бе пребледнял като бялата си риза, която се виждаше под пижамата му, а очите му гледаха втренчено Християн.