— Ти сама го каза, Фернанда — прекъсна я монахинята. — Не за теб ще направя тази жертва, а за Франция, за благото на отечеството. Но не само това — прибави тя със съвършено променен твърд глас. — Не искам да се правя на по-добра, отколкото съм. Отмъщението ме кара да го направя, отмъщението на една майка, чието дете са убили.

Тя свали забрадката от главата си.

— Погледни ме, Фернанда Турвил — продължи тя вече с тих проницателен глас. — Пред тебе стои жената на оногова, когото ти нарече предател на Франция.

— Милостиви Боже, графиня Натали Естерхази!

— Да, аз съм, аз съм нещастната жена на черния майор. Той ме напусна, унизи ме пред своята любовница, остави децата ми да гладуват, но всичко това му прощавам. Обаче аз имам основание да предполагам нещо повече. Аз чувствам със сигурност, че този безсъвестен баща е причина за смъртта на детето си. Той е накарал някой от своите оръдия да го заведат при едно болно от дифтерит дете, за да го премахне. И не само да го премахне, а за да съкруши напълно мене, своята жена. Струваше му се, че съм още твърде много щастлива щом притежавам такова съкровище като любимото си дете. Той пожела да ме лиши от всякаква любов. Да остана сама, съвсем сама. Но сега небето ми даде едно оръжие, нещо просветна пред очите ми и аз познах пътя, по който трябва да вървя. Той е мой съпруг, но е предал Франция. Предателят трябва да получи заслуженото наказание! А сега бързо, дайте ми вашата рокля и вземете моето монашеско облекло. Никой няма да забележи смяната. Ще закриете лицето със забрадката, когато напускате затвора, а аз ще закрия лицето си с кърпичка, така че никой да не може да го познае.

Двете жени се готвеха да сменят дрехите си, когато се чу дрънкане на ключове пред вратата.

— Някой иде — пошепна графинята. — Ще трябва да отложим изпълнението на плана за след няколко минути.

Тя закри лицето си със забрадката и когато Анри влезе в килията, тя мълчаливо излезе и зачака в коридора. Вратата едва се беше затворила и Анри се приближи до Фернанда.

— Фернанда — каза той, — виждаш ли докъде стигна със своя инат и упоритост! Предстоят ти двадесет години заточение на Дяволския остров, но съдбата ти е още в твоите собствени ръце. Закълни ми се, че ще станеш моя любовница и ще бъдеш такава, докато аз желая това, и ще ти дам възможност да избягаш по време на пътуването.

Една мисъл мина като светкавица през ума й. Дали да не използва този случай за самопожертвувателната си благодетелка графиня Натали? Тя наведе очи.

— Анри — прошепна тя тихо. — Виждам, че излязохте победител. Добре, съгласна съм с вашите условия. Но как ще направите така, че да мога да избягам по време на пътуването?

— Най-сетне — възтържествува Анри. — Най-сетне прекланяш глава, макар и чак в дванадесетия час. Ако беше се поколебала още малко, не би могло вече да те спаси дори моето голямо влияние, тъй като този, който стъпи веднъж на Дяволския остров, е загубен. А сега слушай, защото имаме само няколко минути за разговор. Ще се качиш спокойно в Хавър на парахода, който ще пренася престъпниците. Ще бъде вечер, когато ще те качат на борда. Но когато се качваш по въжената стълба, скочи в морето. Там съвсем наблизо ще се намира лодка, която ще те спаси и доведе в Париж. Аз ще те посрещна с отворени обятия, Фернанда. Всичко ще ти простя, ако искрено, вярно ме дариш с любовта си.

— Да, добре — кимна послушно Фернанда. Надви отвращението си и сложи ръката си в протегнатата десница на подлеца. Тържествуващ той я притегли към себе си.

— Значи, пак те спечелих най-после, моя Фернанда — прошепна той. — Колко щастливи ще бъдем! Колко хубаво гнездо ще ти уредя в Париж! Ще те заобиколя с богатство и удобства. Искам да се чувстваш щастлива при мен.

Той я целуна, а тя трепереща, с лице, вкаменено като на статуя, понасяше неговите целувки. Знаеше, че с това откупва собствената си свобода и спасението на Натали.

Ключарят потропа на вратата.

— Време е — извика той, — трябва да прекратите разговора.

Анри целуна горещо ръката на момичето, което беше завел до самия край на пропастта, и напусна килията.

Когато вратата се отвори и ключарят влезе, сестрата от „Светият кръст“ се опита също да се промъкне в килията.

— Хайде, пригответе се — нареди сурово ключарят, — колата чака. Тя ще ви закара в депортационното бюро, което ще ви експедира там, където е мястото на жени като вас.

— Дайте ми само няколко минути, за да завърша досегашния си живот с една молитва — помоли се Фернанда.

Суровият пазач се поколеба дали да даде такова позволение.

— Аз желая и настоявам да се удовлетвори молбата на затворницата — намеси се решително Натали. — Никой няма право да застава между Бога и една разкаяна грешница.

Ключарят се оттегли. Двете жени останаха сами. Фернанда съобщи на Натали съдържанието на разговора си с Анри и настоя тя да се спаси по указания от Анри начин. След това си смениха дрехите. Фернанда стана неузнаваема в бялото монашеско облекло и черната забрадка. Никой не би се усъмнил, че това не е изпратената от игуменката сестра. Но и Натали, чиито коси и черти на лицето имаха известна прилика с Фернандините, нямаше основание да се опасява, че ще бъде лесно позната. Тя разгърна кърпичката си и я сложи пред лицето си. А когато дойде ключарят, за да я заведе до колата, тя започна силно да плаче.

Монахинята вървеше до нея. Тя беше дръпнала забрадката си надолу, беше сключила ръце за молитва, изглежда се молеше за душевното спасение на грешницата.

Двете жени слязоха в двора и се запътиха към колата, в която вече бяха насядали останалите, които потегляха за Нова Каледония.

На известно разстояние от колата стояха директорът на затвора, Естерхази и Анри.

— Фернанда Турвил — подвикна директорът, — качвайте се.

Монахинята придружи нещастницата до колата. Тя я закриваше, докато се качи по стълбичката.

Мнимата убийца се скри в черната кола. Вратата се затвори след нея. Монахинята бавно мина край тримата мъже и се запъти към изхода. Вратарят почтително й отвори вратата и благочестивата сестра от „Светият кръст“ излезе на улицата. Фернанда беше свободна.

На първо време клоунът Латур отиде в Париж, придружен от Роберт, който бе принуден по такъв странен и трагичен начин да напусне цирковата си кариера. Беше наел една неприветлива квартира в мрачна къща в предградието, тъй като парите, които беше спестил през време на цирковата си дейност, бяха твърде малко. Когато пристигна в Париж; имаше само неколкостотин франка, но какво можеше да направи с тези пари при скъпотията, която винаги царува в столицата! Действително, Латур би могъл лесно да постъпи пак като клоун в друг цирк, но това не би направил даже ако му предложеха няколко хиляди франка месечно. Тази професия отдавна вече му беше опротивяла, но откакто му се случи тази ужасна среща с баща му, мисълта да се яви отново пред публика в пъстрото клоунско облекло и да я забавлява с плоски шеги, силно го отвращаваше. Към това се прибавяше още едно обстоятелство, което му пречеше да се залови за някоя работа. Полицията го търсеше.

Макар че властите щяха да бъдат доволни, ако ножът на Латур беше пробол сърцето на стария Опасен престъпник, все пак Латур беше извършил покушение над един живот и затова трябваше да бъде привлечен под отговорност. Тъй че Версайската полиция беше принудена да изпрати окръжно до полицейските власти в цяла Франция, с което се искаше неговото арестуване.

В това окръжно се даваше точно описание на външността на Латур и се споменаваше изрично, че той навярно пътува с едно малко момче отвлечено от цирковата трупа.

На Латур не му оставаше нищо друго, освен да се крие в Париж, тъй като е стара истина, че най-усилено търсените от полицията престъпници могат спокойно да живеят в столицата дори в една и съща къща с някой полицейски инспектор.

Последното условие не беше изпълнено от Латур и Роберт, но те си намериха малка стаичка в мансардния етаж на мръсна къща на улица „Мадона“. Живееха в съседство с жената, известна в престъпния свят под името Нощната птица, която напоследък се беше освободила от онова бреме, което през последните години я спъваше и не й даваше възможност да живее според своите желания и разбирания. Децата на Нощната птица бяха умрели.