— Никога не съм и помисляла! Страх ме е от тези пари. Оставих го в ръцете на Матийо Драйфус.

— Сега у него ли е?

— Вероятно.

— Но сега ти си бедна — продължи Питу да се преструва, че съчувства на бедната жена. — Сто хиляди франка би могла да вземеш съвсем лесно. Не ги ли искаш вече тези пари?

Клаудина протегна ръце сякаш в самоотбрана.

— Не искам нито сантим от тези пари — викна тя развълнувано. — По-добре е да прося по улиците и да спя на голи дъски или сред боклуци, по-добре да съкратя сама дните си, отколкото да приема тези долни пари.

— Не искам да изменям гледището ти — по лицето на Питу се появи странна усмивка. — Може би ще е по-добре да не се срещаш с Матийо Драйфус и да го избягваш и в бъдеще. Той сега навярно знае чий е чекът. Искам да ти направя едно предложение — продължи той след къса пауза. — Тази къща е моя и аз имам право да те изгоня веднага оттук. Но няма да те лиша от досегашното ти жилище, напротив, искам да бъдеш добре и затова ще ти дам по-добра стая с необходимата мебелировка. Задължавам се да ти давам всеки ден по един франк, за да можеш да се прехранваш. Що се отнася до облеклото ти, тук имам копринена рокля, която ти давам да я носиш.

— И какви са претенциите ти в замяна на тези благодеяния? — Изгледа го Клаудина с недоумение.

— Засега никакви — отвърна Питу. — По-късно е възможно да ти поискам малка услуга. Например да разкажеш и на други случая, който сега ми разправи.

— Кого искаш да погубиш с това? — запита жената.

— Не е така луда, както я мислех — разбра гърбавият. — Знае какво говори. Е, щом като искаш да знаеш истината — каза той вече високо, — ще ти я кажа. Аз бях добър приятел на капитан Драйфус и сега бих желал да дам заслуженото на майор Естерхази заради нещастието на моя добър приятел.

Клаудина скочи от своя ъгъл като наелектризирана. Тя се изправи пред Питу и сложи сухите си ръце на раменете му. Дишаше тежко, а пламналите й очи се впиха проницателно в лицето на гърбавия.

— Искаш да погубиш Естерхази — викна тя с див глас, така че Питу се уплаши. — И ти искаш да отмъстиш за Драйфус? Добре ли те разбрах?. Отговори!

— Да, това искам — промълви все още стреснат Питу.

Той забеляза, че засегна болното място на женската душа.

— Тогава ти си мой приятел — заяви Клаудина. — Премахни Естерхази! Смъкни го от висотата, на която се е издигнал, разбули подлостта му! И тогава аз ще ти помогна с всичко, което пожелаеш. А дори и да не ми даваш нито грош, дори и да ме изпъдиш от къщата, аз пак ще ти услужа. Само ми дай доказателства, че наистина си враг на Естерхази.

— Негов смъртен враг — отговори Питу, без да мисли.

— Добре, аз съм на твое разположение.

— Облечи засега тази рокля и вземи тези пет франка.

— Приемам — каза тя тихо, — защото съм одърпана и не съм яла от два дни.

— Остани със здраве. Утре ще се видим пак — сбогува се Питу.

Стисна ръката й и я остави сама. Със святкащи очи се спусна надолу по стълбите и излезе от съборетината на баща си.

— Не намерих пари в тази дупка — каза си той на излизане, — но в замяна на това открих друго съкровище, което струва повече от триста хиляди франка. Аз държа тайната на Драйфусовото дело в ръцете си. Естерхази ще ми заплати скъпо!

И без да губи време, пое към дома на черния майор.

При абсолютната изолация, в която се намираше, подложен на нечовешки режим, пленникът от Дяволския остров се утешаваше с една-единствена мечта, мечтата за неговото семейство. Само мисълта да види поне веднъж жена си, детето и брат си му даваше сили да понася мъките на съдбата си. За тях Алфред Драйфус беше решил да отбелязва в дневник всички свои преживелици, всички събития от своето пленничество, всички страдания на изживените дни на пустинния остров.

Алфред Драйфус получи позволение да запише спомените си. Предоставиха му и всички необходими условия. Той започна дневника си, отбелязвайки събитията от деня на идването си на острова. Те са доста интересни и ни описват по-добре от всичко, истинското положение на бившия капитан.

Ето част от дневника: