След четвърт час „Бригита“ пореше вълните на океана. Херманса и Емил останаха на палубата, докато малкото късче земя се загуби от погледа им. Последното нещо, което видяха, бе върхът на огромната палма, издигаща се над трите гроба, дала на времето знак на нещастниците, че тук има суша. Най-сетне и тя се загуби. Остров Пърсифъл беше потънал в морето.

— Да отидем в салона — предложи Алиса, — имам нещо да ви кажа.

„Салона“ комендантката на „Бригита“ наричаше собствената си каюта, която благодарение на Матийо беше направена просторна.

Преди Алиса. Херманса, Емил и Клаус Грот да влязат в каютата, там вече имаше един мъж, който предпазливо я оглеждаше. Това беше Равелак. Както му бе поръчал граф Естерхази, той всеки ден без никой да го забележи, отиваше в каютата на Алиса, като се мъчеше да намери важно писмо или съобщение и да го обсеби. С хитрост и покорност Равелак успя да спечели доверието на капитана и моряците и дори успя да прикрие подлия си характер от бдителния взор на Алиса. По този начин бе назначен за камериер и се отърва от тежката работа на огняр. Тази длъжност даваше възможност на подлия Равелак да обхожда и претърсва всички ъгли на парахода, без някой да му попречи. Престъпникът трепна като чу, че хора слизат по трапа, водещ към каютата. Лицето му се изопна. Разбра, че ще говорят за важни работи.

Можеше ли наетият шпионин да не присъства на разговора? Разбира се, че не. Равелак припълзя като змия под малкото канапе до едната стена на каютата.

Влязоха Алиса, Херманса, Емил и Клаус Грот. Американката даде знак на капитана и той заключи вратата.

— Нека седнем — каза тя.

Детективката и Херманса седнаха на канапето, а Емил и Клаус Грот — на столове от двете страни на масата.

— В какво направление пътуваме — запита Алиса.

— „Бригита“ държи курс на север. Ще поизлезем на пътя между Панама и Ливърпул и тогава, с курс на изток, ще стигнем благополучно в Хавър.

— Пътят ни не е прав — отбеляза американката спокойно.

— Казвате не е прав? Мисля, че…

— Вие сте взели това направление, като сте мислили, че се връщаме в Европа.

— Но не е ли така? — запита учуден Клаус Грот. — Няма ли да заведем спасените във Франция?

— Не още. Ще трябва да освободим още един човек.

— Още един човек ли? Но къде ще го търсим?

— В Южна Америка.

— Тогава трябва да вземем право на юг.

— На югоизток, капитане — нареди комендантката. — Заповядвам ви още тази вечер да поемем този курс.

— Готов съм да изпълня всички заповеди. Три месеца са изминали, откакто сме напуснали Хавър. Остават още девет месеца да се подчинявам на волята на господин Матийо Драйфус, който ви е поставил тук вместо себе си.

— Готов ли сте да изпълните всяко мое решение?

— Да, напълно, госпожице! И ако дори ми заповядате да отидем на Южния полюс, ще тръгна, без да се стресна.

Алиса Тери подаде ръка на храбрия мъж и добави:

— Вие сте верен като немец. Това прави чест на целия ваш народ!

— Аз държа на думата си — отвърна капитанът.

— Ще ви разкажа тогава каква благородна мисия ни предстои.

Всички замълчаха с любопитство.

— Ще спрем на южния бряг на Америка — каза тя, — и ще се доближим до Френска Гвиана, за да освободим един човек от робство. Той е станал жертва на фанатизма на французите, който те наричат патриотизъм. Лекомислените съдии и неговите неприятели са причината той да страда затворен на една скала сред морето.

— Ще освободим капитан Алфред Драйфус от Дяволския остров!

Неописуема радост изпълни каютата. Херманса прегърна Алиса, тя плачеше и се смееше от радост и целуваше американката, а Емил фон Пикардин и Клаус Грот си стискаха ръцете. После подадоха ръце и на двете жени. По лицата на тримата се виждаше, че са решили да изпълнят достойно това важно дело.

— Аз съм готов да дам живота си за капитан Драйфус — възкликна ентусиазирано Пикардин. — Вие, Клаус Грот, готов ли сте да изложите живота си на опасност и да рискувате хубавия си параход за тази цел?

— Аз обичам „Бригита“ като мое дете — погледна открито немският капитан. — Дано успеем да освободим невинно осъдения.

— Сигурен ли сте в хората си?

— Моите хора вършат това, което им заповядам. Те с радост ще бъдат против французите, тъй като в Германия са убедени, че капитан Драйфус е станал жертва на омразата, която Франция питае към Германия.

— Добре — произнесе Алиса Тери тържествено, — дайте си ръката. Нека се закълнем в името на правдата, че капитан Алфред Драйфус ще бъде освободен, ако смъртни хора могат да го сторят.

Всички повториха тържествено тези думи.

— Нека Бог чуе клетвата ни — молеше се Херманса — и да ни благослови.

Скоро след това четиримата напуснаха каютата и отидоха на палубата. Равелак излезе от скривалището. Изкривеното му лице приличаше на дявол. Той триеше ръце доволен, смеейки се подло.

— Плановете ви ще ударят на камък — избъбра шпионинът. — Никога „Бригита“ не ще стигне до бреговете на Южна Америка! Никога капитан Драйфус не ще напусне Дяволския остров. Ако ще и аз да загина с парахода и с всичко, което се намира на него, пак ще попреча на вашите планове. Бъди спокоен, граф Естерхази. Твоят неприятел, капитан Драйфус, никога не ще се върне между живите! Както ти, така и твоят слуга Равелак, мрази този човек и ще предпочете сам да загине с парахода, или да се удави с него отколкото да остави неприятелите ти да тържествуват.

Когато Жоржина разказа на Матийо Драйфус, че са отвлекли с балон Андре, любимеца на пялото семейство, Матийо разбра, че не се касае за нещастие, а че е извършено злодеяние. Жоржина му съобщи и как полицията веднага установила, че въжето, с което е бил вързан балонът, е било прерязано с нож.

Отначало Матийо Драйфус беше толкова развълнуван и разстроен, че едва можеше да разсъждава, но гой беше от хората, които във всички случаи постъпват разумно. Най-напред настани в леглото леля Ерика. Старата жена толкова,се беше уплашила, че отначало изгуби съзнание, а сега викаше и стенеше, смееше се и се молеше и всички започнаха да се боят да, не се е разболяла. Той изпрати да повикат доктор Хайнрих Бургер, който живееше наблизо. Докато Жоржина се занимаваше с болната, Матийо се разхождаше в работния си кабинет. Кой можеше да нанесе този нов удар на семейство Драйфус. Никой друг — освен граф Естерхази С какви средства, обаче, си е послужил графът, за да извърши това си престъпление? Жоржина говореше за някаква забулена жена.

Изпрати да повикат момичето при него.

— Не успяхте ли да видите лицето на жената, която мислите, че е виновна за злодеянието?

— Не, господин Драйфус, лицето й беше покрито постоянно с гъст, син воал.

Лошо беше известието, защото така едва ли би могла да бъде намерена тази жена.

— Освен Андре и въздухоплавателя нали имаше още двама в балона? — уточни Матийо.

— Да, господин Драйфус, и вашия стар, верен Мишонет беше хванал края на прерязаното въже и така полетя във въздуха.

— Навярно той вече е мъртъв. Сигурно е паднал и загинал. Бедният стар подофицер, какъв печален край.

Чуха се стъпки. Матийо и Жоржина разбраха, че лекарят пристига.

Доктор Хайнрих Бургер предписа на старата Ерика прахове за приспиване и каза, че всичко е от уплаха.

— Да не се е случило нещастие в къщата ви — запита той.

Понеже Матийо знаеше, че лекарят е негов верен приятел и че той се интересува от всичко, което се отнася до семейството на Драйфус, му разправи за печалната случка, — Това е ужасно злодейство — поклати глава докторът, — с балон да отвлекат детето? Къде е сега балонът?

Въпреки голямата тревога, при този въпрос домакинът се засмя:

— Ако знаех само къде се намира!

— Можете да го узнаете.

— Как?

— Всеки балон който се издига, може да се наблюдава — отговори Бургер сериозно. — Колко време е минало откакто се е издигнал?

— Не повече от час.