Лабори настоява този документ да бъде представен пред съда. Това искане предизвиква сензация.

Председателят декларира, че искането на Лабори не може да бъде удовлетворено. Той предлага да бъде повикан майор Естерхази.

Лабори, обаче, поддържа, че не може да се пристъпи към изслушване на Естерхази, преди да бъдат представени доказателствата:

— Преди да изслушаме майор Естерхази — посочва Лабори, — ние се нуждаем от указания от генерал Пелийо документ. — И продължава: — Имам ли правото да говоря или не? Отнемате ли ми думата? Ние ще говорим тук дори това да продължи и шест месеца, докато не се хвърли пълна светлина.

Председателят: „Вие не излагате вашите предложения“.

Лабори: „Ние ще се върнем към генерал Пелийо, който се явява в тази зала, за да повлияе върху съдебните заседатели, без да ни се позволи да отговорим. Искаме само истината и вярната постановка на въпросите, които сами служат в защита на Зола.“

Председателят: „Говорете само за вашите предложения. Съблюдавайте мярката.“

Лабори: „За първи път ми се препоръчва умереност, която аз винаги съм съблюдавал. Но за първи път защитаваме правовата идея и се борим срещу една съдебна грешка. Съжалявам, ако с това ви уморявам.“ Председателят: „Развийте си предложенията“. Лабори: „Трябва най-напред да ги документирам“. Председателят: „Не мога да допусна една така дълга процедура“.

Лабори: „Вие ме поставяте в невъзможност да говоря. Генерал Пелийо тук не е граждански ищец и няма правото да държи подобни речи. Тук не се яви дори военният министър. Същият оня, който бихме желали така силно да видим. Пелийо е изпратен, за да обезсили резултатите, постигнати в по-раншните заседания и когато искаме да му отговорим, на нас ни се отнема свободата на мнение.“

Този спор продължава повече от половин час. Лабори отново се опитва да говори, а председателят непрекъснато го прекъсва, дори понякога съобщава, че ще му отнеме думата.

Лабори отговаря: „Отнемете ми думата! Ще се констатира все пак, че генерал Пелийо може да говори половин час, а ние бяхме възпрепятствани да отговорим. Как? Генералният щаб може да говори непрекъснато чрез устата на този блестящ оратор, а на нас ни се забранява да отговорим? Такова нещо още не бях виждал в живота си.“

Накрая Лабори развива и предложенията си, в които между другото иска да му се позволи да отговори на Пелийо с една по-дълга реч.

Съдът отхвърля предложенията. Председателят повиква друг свидетел.

Лабори: „Пардон, искам да задам…“

Секретарят: „Генералът не е вече тук“.

Вестниците коментират непредвидения инцидент, който разстрои вчерашното заседание.

Вестник „Бигар“ казва, че е почти невъзможно да се измери важността му.

След инцидента Министерският съвет се свиква под председателството на Феликс Фор, за да се съвещава по положението, създадено от направените показания пред съда от генерал Пелийо.

Въпреки дъжда числото на любопитните в околността на съдебната палата е много по-голямо, отколкото по-рано.

Числото на полицейските агенти също е увеличено.

Председателят: „Да влезе генерал Боадефр. (Раздвижване в залата, докато генералът застане на мястото на свидетелите, след което председателят продължава). Господин генерал, вчера възникна един неочакван инцидент. Изяви се желанието вие да бъдете изслушан и съдът одобри това искане.“

Председателят прочита стенографските бележки относно произведените от генерал Пелийо думи и пита: „Какво има да кажете?“

Генерал Боадефр: „Потвърждавам цялото показание на генерал Пелийо като точно и автентично. Няма да прибавя нито дума повече към него.“ (Продължителни раздвижвания).

— Но, господа заседатели — продължава генерал Боадефр, обръщайки се към тях, — вие сте нацията, вие я представлявате тук. Ако нацията няма доверие в ръководството на армията си, тя трябва да го каже. Ние сме готови да оставим на други грижата за Франция. Господа заседатели! Вие, които сте нацията, трябва да се произнесете, да го кажете. (Избухват аплодисменти в момента, когато генерал Боадефр напуска свидетелската скамейка.)

Председателят повиква майор Естерхази. В залата настъпва голяма глъчка. Лабори задава няколко въпроса. Естерхази отказва по категоричен начин да отговори.

По искане на защитата се прочитат писмата на Естерхази до госпожа Буланси. Прочита се писмото, в което майор Естерхази казва, че би желал да умре като улански офицер, сечейки французите. Също така са прочетени пасажите, изпъстрени с ругатни по адрес на Франция, нацията и френската армия.

Естерхази не отговаря нищо.

Лабори и Клемансо правят неимоверни усилия, за да предизвикат Естерхази да говори. Майорът едва промърморва от време на време по някоя дума.

Последва много оживен и разгорещен спор.

Естерхази се оттегля. Повикани са и другите свидетели. Една част от тях не отговарят на призоваването, позовавайки се на различни причини за неявяването си. Друга част се явява и изяснява важни неща.

Заседанието се вдига.

Процесът приближава към края си. На следващия ден Лабори ще започне пледоарията си.

Вестниците, враждебни на Зола, констатират, че шефовете на армията днес са много популярни, като на втория ден след победа, и то благодарение на процеса Зола. Същите вестници са убедени, че защитниците на Зола няма да се оправят от неуспехите, които претърпяха, както по аферата Драйфус, така и по делото на Естерхази.

Прогресивните вестници пък протестират най-живо против декларациите на генералите, обвинявайки ги, че заплашват правосъдието.

Повикан е отново полковник Пикар. Адвокатът Лабори го пита дали бордерото от 1894 година е от месец март или април.

Полковник Пикар отговаря, че не си спомня точно датата. Той се оплаква от нападките на някои вестници, които го обвиняват, че възпитавал децата си в любов към Германия. Той декларира: „Ако имам деца, много естествено е, че няма да ги възпитавам в прогермански дух.“

Полковник Пикар иска да бъде призован генерал Галифе, който ще даде показания за неговата лоялност и честност. Председателят отвръща, че това е излишно.

Лабори протестира.

Повикан отново, генерал Пелийо обявява, че съгласно произнесените думи от генералния прокурор, отказва да отговори на въпросите, които не биха имали връзка с делото Зола. Той добавя:

— Казах вече, че всичко беше чудновато в тази афера. Онова, което е още по-страшно обаче (той се обръща към полковник Пикар) и го казвам открито, е поведението на един господин, който още носи униформата на френската армия и който се явява тук да обвинява трима генерали, че са извършили фалшификация, че са си послужили с него. (Гръмки аплодисменти в дъното на залата.)

Полковник Пикар:

— Аз казах най-почтително на моите шефове, че тук пред правосъдието ще кажа само истината, но повтарям още веднъж в присъствието на началника си, че не ще позволя, както в аферата Нортон, високопоставени хора да бъдат измамени чрез фалшиви книжа и документи.

Лабори:

— Казах и аз, че войниците са с добра воля и нещо, което най-много ме затрогва…

Председателят (спирайки го): „Вие пледирате!“ Лабори: „Не, господин председателю, правят се опити да ме тероризират. Обръщат се не само към мен, но и към жена ми със заплашителни писма, за да ме сплашат.“

Председателят: „Казвам ви, не пледирайте, ще ви отнема думата“.

Лабори: „Така да бъде, отнемете я!“

Председателят: „Отнемам ви я“.

Лабори: „Благодаря ви. Колкото пъти ми отнемате думата, толкова пъти доказвате, че все повече ме уважавате“.

Анатол Франс, повикан да свидетелства, хвали куража и любовта към истината, които характеризират еднакво Зола и Лабори.

Председателят пита защитата дали иска показанията и на други свидетели.

Лабори посочва, че държи да бъде повикан министърът на войната Било.

Председателят отговаря, че Било няма разрешение от Министерския съвет и не може да се яви.