— Умря? — викна жената през плач.

— Защо крещиш? Ти няма ли да умреш някога? Не беше ли вече много стара Казота? Сега слушай. Ако ти мине през ум да кажеш някому, че съм била тук само една дума, ще те уловя за гърлото и ще те повлека в полицията. Знаеш, че там ми минава думата.

Когато Нощната птица чу за полицията, започна да трепери.

— Няма да кажа нищо — отговори тя. — В никакъв случай няма да продумам.

— Закълни се — заповяда й.

— Заклевам се!

Дъщерята на Казота направи знак на благодарност. Извади от джоба си малко портмоне и понечи да го даде на жената. Но последната се отдръпна уплашено назад.

— Не искам пари — промълви тя вдигайки ръцете си. — Не приемам от вас пари, не приемам от вас…

— Тогава мисли за клетвата си — процеди Помпадура и забърза по стълбите.

На вратата спря за момент. Скри портмонето в джоба си и покри лицето си с гъстия воал. После протегна ръка към дръжката. Но в този момент някой отвори вратата отвън.

Буланси се озова срещу двама души. Само един поглед й беше достатъчен, за да познае и двамата при светлината на лампата. Единият беше доктор Бургер, когото тя познаваше от клиниката, а другият — кръвта й се смрази във вените — беше Матийо Драйфус, нейният смъртен враг. И тези хора идваха в къщата на майка й.

— Предателство! — Това подозрение избухна в душата й и я прониза с мълниеносна бързина. — Старата възнамерявала да ме издаде! Ха-ха, вървете, вървете! Аз ви изпреварих. Със същата ръка, с която я задуших, задуших и всички тайни, които щяха да излязат от устните й! Напред, Матийо Драйфус, бързай, там горе те очаква един бездушен труп!

Всичко това мина през ума й за миг. После мина пред мъжете и излезе на улицата. За момент изглеждаше като че ли Матийо Драйфус искаше да издърпа воала от лицето на надменната дама. Но Бургер го хвана под ръка и го дръпна в къщата.

— Това беше тя! — викна Матийо. — Вътрешен глас ми казва, че е тя.

— Коя? — запита лекарят.

— Жената с белега — отвърна Матийо свръхвъзбудено, — мизерната жена, която отвлече нашия Андре. През воала й познах грозния белег, с който е белязана.

— Сънуваш, брате мой — поклати глава младият лекар. — Във възбудата си взе да виждаш призраци. Как може да дойде тук, в тая къща? Какво може да търси тук?

— Тя е дъщеря на Казота. Знам, научих за това от сигурно място. Остави ме да я догоня. Искам да ми каже къде държи скрито нашето дете.

— Напразно би хукнал сега подир нея. Няма да я намериш. И после, тя без друго е взела мерки да се защити. Само един неин вик е достатъчен да вдигне цялата улица на крак. Ела по-добре да се качим горе при умиращата, да чуем нейните открития.

Матийо разбра, че спътникът му има право и че нямаха време за губене, ако искаха да заварят жива старата. Те изкачиха тъмните стълби и влязоха в стаята на болната. Матийо почувства, че го побиват тръпки на погнуса, като че ли цялата тая грешна, стара и мръсна къща щеше да се срути върху него.

— Спи ли още? — запита лекарят Нощната птица, която имаше уплашен вид.

— Не знам — отговори тя. — Лежи така от доста време и не мърда… Страхувам се…

— Тя е мъртва вече — разбра лекарят и се спусна към леглото на болната. — Боже опази…

Но когато се наведе над тялото на старата, викна уплашено:

— Какво се е случило тук?… Какво стана в мое отсъствие, искам да зная всичко… Болната навярно е била силно разстроена! Но какво е това… била е убита… задушена!

Нощната птица увери, че нищо не се е случвало.

— Лъжеш — кресна лекарят, мъчейки се да възвърне Казота към живот. — Кой беше тук, докато ме нямаше?

— Нито една човешка душа!

— Това също е нагла лъжа. Познаваш добре лицето, което беше тук. Беше дъщерята на Казота.

— Не съм я виждала — излъга жената, ужасена от заплахите на Помпадура.

Бургер разбра, че няма да научи нищо, а освен това вниманието му беше насочено към Казота. Извади от джоба си прах, който пътьом беше взел от аптеката за всеки случай. С голямо усилие трябваше да разтвори устата на старата. Зъбите й бяха стиснати в борбата със смъртта.

— Само да можеш да я свестиш за един момент… — пошушна Матийо, който заинтересовано наблюдаваше усилията на доктора.

— Надявам се, че ще успея — заяви Бургер. — Но няма да съм лекар, ако се лъжа, че някой се е опитвал да я души.

— Не може да бъде никой друг, освен жената с белега — изрече Матийо. — Ето едно ново злодеяние в дневника на греховете й.

Лекарят му направи знак да мълчи. Казота разтвори оцъклените си очи и погледна към двамата. Дълго време мина, докато ги познае и разбере какво става. Беше много слаба, за да се надигне, но в погледа й имаше въпрос. Най-после успя да раздвижи езика си.

— Матийо Драйфус? — запита тя едва чуто. Бургер потвърди с глава. После се наклони над нея и й викна силно на ухото:

— Ти поиска да видиш този господин бабо Казота. Събери силите си, ако имаш нещо да му кажеш, кажи му го бързо.

— Невинен — едва промърмори умиращата, — капитан Драйфус… е… невинен… Клаудина Лорет… Естерхази… пари… писмото беше купено… което Лорет… Естерхази… чумата да го вземе… черния майор.

Подобно на часовник, който спира, когато му се скъса пружината, така замря и гласът на Казота. Очите й се обърнаха, замрежиха се и се покриха с воала на отвъдното.

— Това е смъртта — каза доктор Бургер силно възбуден. — Животът отлита. Ще умре, без да узнаем тайната!

— Ами детето — викна Матийо ужасен. — Тя не каза нищо за детето. Въпреки че знае, чувствам, че знае къде е скрит Андре…

Устните на Казота се помръднаха отново. Матийо се хвърли към нея. Превъзмогна чувството на погнуса и прилепи ухото си почти до самите й устни.

Той чу думите на Казота, нейните последни думи:

— Буланси… Помпадура… същите… детето… моя брат… у него… проклинам…дъщеря си.

После настъпи мълчание… гробно мълчание.

— Казота е мъртва — каза младият лекар, когато Матийо се отдръпна от тялото На старата.

— Мъртва! — възкликна скръбно Матийо. — Да, мъртва е и ще отнесе тайната си в гроба. Единственото създание, което би могло да ми открие ценните сведения, умря и никога вече не ще проговори. Разбирам, господ не поиска да бъде спасено семейството ми чрез тая престъпница. Той не пожела тази грешна жена да очисти душата си в последния час чрез добро дело. Трябва да се подчиним на волята на всевишния.

След това Матийо извади от джоба си златна монета и я постави в ръката на Нощната птица.

— Остани през нощта при този труп и се моли за една душа, която се нуждае от много молитви. Утре ще се погрижа за погребението й.

Жената прие монетата с няма благодарност. Стори й се, че изведнъж е станала по-добра, защото прие от ръката на честен човек пари, без да му е направила нещо лошо, без да му поиска… Тя си мислеше в този миг, че за първи път мъж й даваше нещо без да й поиска в замяна нещо.

Матийо и лекарят си тръгнаха. Нощната птица понечи да хукне след тях и ги помоли да не я оставят сама в тази къща. Неописуем ужас я обхващаше пред този безжизнен труп. Очите на мъртвата я гледаха стъклени и страшни. Те бяха отворени, въпреки че лекарят добре ги беше затворил.

Стенният часовник продължаваше своето монотонно тиктакане.

Обзета от ужас, Нощната птица падна на колене до леглото на мъртвата и произнесе молитва, която си спомни от детството.

Христос е казал, че Бог приема с повече радост молитвите на грешниците и падналите, отколкото на щастливите и богатите. Може би молитвата на тази нещастница е била чута и душата на Казота е намерила на другия свят вечно спокойствие…

— Амин! — завърши нещастницата, прекръствайки се набожно.

После се приближи до прозореца и макар че валеше сняг, го отвори. Искаше да остане цяла нощ така. Виждайки и чувайки минувачите долу на улицата, й се струваше, че не е така сама с трупа на старицата, който силно я ужасяваше и плашеше.