„Бригита“ отплава. Тя пореше вълните със скоростта на делфин. Красивият параход се носеше към Френска Гвиана. Първата негова благородна задача беше решена.

        На борда му се намираха спасените от остров Пърсифъл. Сега бързаше да разреши и втората си задача — да спаси нещастния капитан Драйфус от Дяволския остров.

— Намираме се на ширината на Каена — съобщи един ден капитан Клаус Грот на Алиса, Херманса и Емил, когато седяха с него на масата. — Делят ни петстотин мили от сушата и с разрешението на нашата комендантка (при тези думи той се поклони на Алиса.) ще гледаме да не се доближим много до крепостта Каена. Французите имат добри оръдия.

— Ние и не възнамеряваме да се приближим с парахода до крепостта — отговори усмихната Алиса. — „Бригита“ ще навлезе в устието на Амазонка. Оттам ще направим набег но суша до Каена. Само така бихме могли да стигнем до Дяволския остров и да избавим капитан Драйфус.

— Кои ще вземат участие в похода? — попита Пикардин.

— Само четирима: Херманса, вие, капитан Грот и аз. Параходът и матросите ще останат в устието на реката под командването на помощник-капитана и ще чакат докато се завърнем. Ако успеем да спасим капитан Драйфус, веднага ще отплаваме.

— Дано Всевишният помогне да успеем в нашето благородно дело — каза Херманса и отправи поглед към небето.

— Ще трябва да вземем един моряк за прислужник — добави Клаус Грот. — Не ще бъде лошо, ако взема трима от добрите моряци и им възложим да поддържат връзките между нас и парахода. Препоръчвам за прислужник стюарда Жак.

— Защо именно Жак? — запита бързо Херманса.

— Защо именно него? — заобяснява Клаус Грот. — Защото е умен младеж, на когото могат да се възложат всякакви работи. Той ми е много благодарен, задето спасих живота му и го взех на парахода.

— Съмнявам се в този човек — промълви неуверено Херманса.

Алиса, Пикардин и Клаус Грот я изгледаха учудени.

— Имам основание да се съмнявам в него — продължи съпругата на капитан Драйфус тихо. — Преди три дни имахме съвещание, отнасящо се до похода ни в Каена. Съвещанието ни не беше завършило, когато станах, за да взема забравената в каютата кърпа. Когато отворих вратата, видях Жак, че ни подслушва.

— Значи, той ни е послушвал — отрони Алиса замислено. — С това е показал неблагонадеждността си. Извинете, любезна Херманса, но той може да го е сторил от любопитство, без да е имал някакво лошо намерение. Да послушаме съвета на капитана и да вземем за прислужник Жак.

В същия миг Жак влезе в салона, сложи ликьор и цигари на масата и после се обърна, за да си отива. Но при вратата се спря:

— Извинете, господин капитан, желая да ви попитам нещо.

— Кажи! — рече Клаус Грот и запали цигара.

— Вярно ли е това, което моряците разказват за вампира?

— Какво са ти разправили за вампира?

Жак се огледа няколко пъти из салона и после продължи:

— Моряците разправят, че нощем на парахода идвал таласъм и предсказвал с тропот, че „Бригита“ ще потъне в морето.

Клаус Грот се разсмя така, че сълзи потекоха от очите му.

— Щом са ти го казали моряците, сигурно е истина — хълцаше той. — Ха-ха, Жак, не вярвах, че си толкова глупав.

— Господин капитан — каза Жак и изгледа плахо Алиса, — но аз го чух като тракаше тази нощ.

— Кой тракаше, вампирът ли?

— Да, господин капитан, вампирът. Към полунощ се прибрах в каютата си и легнах, ала не се минаха и десет минути и из парахода започна да се хлопа. Вие не чухте ли?

— Не съм чул нищо — отвърна Клаус Грот. — Може би дамите или господин баронът са чули?

Херманса и Пикардин се засмяха и казаха, че нищо не са чули. Само Алиса беше сериозна и внимателно наблюдаваше стюарда.

— Трябва да съм сънувал тогава — каза Жак откровено. — Извинете, господин капитан. Аз не се боя от вампира, но се страхувам да не се случи някаква злополука с хубавата „Бригита“ и да не по…

— Добре, Жак — прекъсна го Клаус Грот. — За такива неща не трябва да се мисли, а още по-малко да се говори. Що се отнася до нощното тракане на тъй наречения вампир — бъди спокоен. Тракането не е от вампира, а от моряците. Казвам ти веднъж завинаги, че не съществуват никакви таласъми и вампири. Това днес се знае от всяко дете и е срамота да се говорят такива глупости. Ти произхождаш от народ, който не вярва на такива суеверия и дивотии. Другарите ти те вземат за глупак и искат да те плашат с вампири и разни други глупости. Иди си и бъди по-умен.

Жак излезе от салона, а Клаус Грот засмяно се обърна към Херманса.

— Госпожа Драйфус, този ли смятате за злобен? Жак е най-невинното същество, което съм срещал на света.

— Господин капитан — започна неочаквано със строг тон Алиса, — трябва все пак да се пазим от този човек. В бъдеще не трябва да говорим нищо пред него за плановете ни относно освобождаването на капитан Драйфус.

— Защо?

— Той не е този, за който ни се представя? Алиса стана и напусна салона.

Херманса, Пикардин и Клаус Грот се спогледаха учудени. — Ако нашата комендантка говори така — промърмори Клаус Грот и се почеса зад ухото, — значи е така! Какво ли е открила у Жак, че го подозира?

— Нещо особено, добри ми Клаус Грот — тя разсъждава само заради една перука. А то не е малко за една американска детективка, която подозира един човек, който казваше, че е войник, а носеше руса перука.

Не трябва да се чудим, че американката направи едва днес това откритие. Досега тя не бе се вглеждала добре в стюарда. Казаното от Херманса я накара да разгледа този човек по-внимателно. И понеже у Алиса вече се бе зародило подозрение към Жак, тя следеше всяко негово движение. Но настъпи нощта и американката не успя да открие нещо повече освен това, че Жак носеше руса перука и че си даваше наивен вид, когато някой го наблюдаваше. Към полунощ Алиса се оттегли в каютата си и си легна. Ала откритието не я оставяше на мира и не й даваше да заспи. Тя изпадна в лошо настроение, обзеха я тъмни предчувствия. „Бригита“ цепеше вълните. Нощта бе приятна и ясна. Меката лунна светлина проникваше в каютата на младата американка и осветяваше някак тайнствено всички предмети. Мислите на Алиса летяха през морето, достигнаха до Париж и диреха онзи, който бе постоянно в душата й. Мислите й летяха към Матийо Драйфус.

— Ще го видя ли някога? — прошепна тя тихо. — И желая, и не желая това. Сърцето ми ме зове към него, душата ми го желае и любовта ми принадлежи само нему — изтръпвам при мисълта за срещата ни — тогава ще трябва да открия тайната на моя живот.

Студени тръпки побиха красивото й тяло, щом си помисли за тази среща. Хубавата американка се покри с лека завивка. Тя подпря с ръце главата си и се загледа в пространството.

— Ще ме обича ли, ако му открия всичко? Не искам нищо да крия. Матийо трябва да знае коя съм. Той трябва да знае, че съм…

Тя внезапно потрепера.

Очите й приеха обикновения си делови израз и тя се вдигна от леглото и се заслуша. Необикновен шум наруши нейните блянове. Нощната тишина й помагаше да чува и най-малкия шум на парахода. Стори й се, че някакъв грамаден плъх гризе нещо долу в парахода. Без да иска, тя си спомни за стюарда Жак и неговия вампир. Има ли вампири? Алиса беше практична натура. Сега искаше да узнае причината за този шум.

Американката стана от леглото, наметна нощната си роба и обу платнените си пантофи. Макар и да беше уверена, че не ще има нужда от пълния и револвер, тя го взе. Понеже знаеше всяко кътче на „Бригита“, не й бе трудно да се движи в тъмнината.

Особеният шум пак започна. Алиса се приближаваше към мястото, откъдето идваше шумът, но неочаквано спря. Американката стигна до вратата, която водеше към трюма на парахода. След малко се увери, че вратата е отворена. Стръмен трап водеше надолу.

Алиса бързо се спусна по стълбата.

Когато достигна до половината на трапа, тя се хвана с лявата си ръка за стъпалото и се наведе, така че можеше да вижда в помещението.