Казота се смееше толкова силно, че едва стоеше на краката си. Гилберт, ужасно ядосан, тропна по пода.

— Не се смейте! — извика той. — Ако Марсел Бернард и тази Нинон дьо Клер, която толкова добре е изиграла ролята на кондуктор, не бяха намерили прием във вашия дом, отдавна щяха да попаднат в ръцете ни. Аз ви предупредих, Казота, и сега ще приложа с най-голяма строгост закона, ако не ми предадете доброволно престъпниците.

— Казах ви, че в моя хотел няма посетители, но щом не вярвате, можете да го претърсите.

Гилберт отиде до прозореца и изсвири със свирката си. След малко в стаята влязоха шест полицаи.

— Претърсете цялата къща! — заповяда директорът. — Нищо не пропускайте и добре прегледайте стаите. Сигурен съм, че в това свърталище има тайни скривалища.

— Въпреки това ще си сваря прясно кафе — каза Казота иронично, като гледаше спокойно, как полицията обръща наопаки цялата й къща.

Още половин час трая претърсването, обаче не се намери и следа от гостите на Казота.

Като се убеди, че се е измамил, Гилберт помоли Казота за извинение и напусна недоволен къщата. Майката на Помпадура, като предпазлива жена, остана така още час, после се огледа и се качи на i орния етаж. Тя влезе в една добре наредена стая, в която, изглежда, не живееше никой. Старата отиде при едно голямо огледало, натисна едно копче и огледалото изчезна. То закриваше входа на скривалище, в което можеха да се укрият няколко души.

Един добре облечен млад мъж и млада красива жена излязоха от тъмнината и спряха до рамката на огледалото. Те се озърнаха предпазливо из стаята, като че искаха да се уверят, че са сами.

— Елате — каза Казота, като се усмихваше, — отървах се и този път, но трябва да благодарите само на мене.

— Ще ви възнаградим добре, Казота — обеща Нинон дьо Клер. — Помогнете ни и по-нататък и се погрижете да се откопчим от този проклет Париж. Искаме да напуснем Европа.

— Тъй е — добави Марсел Бернард, — по-добре е да се махаме още днес, отколкото утре. Веднъж кракът ни да стъпи на американска земя, тогава ще можем да се поуспокоим и да смятаме, че сме избавени.

— И тогава не — каза Казота, смъркайки емфие. — И тогава не ще бъдете сигурни, Марсел Бернард, тъй като Американските съединени щати не преследват само политически престъпници, но и убийци.

— Убийци ли? — зина певицата и изгледа плахо любовника си.

До този миг Нинон дьо Клер не знаеше нищо за престъпните дела на Марсел.

Свят се зави на младия човек.

— Знаете ли? — запита той.

— Всичко — отговори Казота. — Директорът на тайната полиция ми разказа всичко. Ако ви хванат, вас, Марсел Бернард, ви очаква гилотината.

Макар и изплашена, певицата се хвърли на врата на любовника си. Нинон дьо Клер в никакъв случай не допускаше, че този човек е изцапал ръцете си с кръвта на своя брат. Тя го обичаше, обичаше го до лудост и ужасната участ, която го заплашваше, я изпълваше с двойна скръб. Женското сърце е загадка. Когато жената не обича някой мъж, тя се отвращава от него, без да има някакви сериозни причини за това, но когато женското сърце гори от любов към него, тя му целува ръцете, ако ще да са оцапани и с братска кръв.

— Казота, за Бога, спасете ни! — изплака певицата. — Помогнете ни да напуснем Париж още тази нощ! Не ще имам спокойна минута, когато зная, че ножът на гилотината заплашва главата на любимия ми Марсел.

— Наистина, тази мисъл не е никак приятна — кискаше се Казота. — И за мене е по-добре, ако не стоите повече в къщата ми, защото никак не желая да се намеря в затвора. Ще ви услужа, но работата ще бъде малко скъпичка. Когато човек отива на пазара да си продава кожата, естествено, той иска да бъде добре възнаграден.

— Добре — реши Марсел. — Ще спечелите пет хиляди франка, ако ни изведете незабавно оттук.

— Пет хиляди франка! — подигра се старата вещица. — Колко щедър е този господин… Когато палачът го заведе на бесилката, тогава ще бъде още по-щедър…

— Какво искате, кажете? — прекъсна я Нинон дьо Клер.

— Колко искам? Тука работата опира до големи разноски, освен това и аз искам да спечеля нещо, затова да говорим за двадесет и пет хиляди!

Марсел и Нинон се спогледаха учудени.

— Казота — каза смутено певицата, — вие предполагате, че сме по-богати, отколкото сме в действителност. Може би мислите, че сме откраднали много пари, но…

— Не мисля, а знам, че сте откраднали четиристотин хиляди франка — стрелна ги с поглед Казота разгневена. Тя искаше да изплаши гостите си докрай. — Четиристотин хиляди франка! Смятам, че заслужавам

поне една шестнадесета част от тях, ако ви укрия. Още повече, че не сте обвързани и можете да напуснете къщата ми и в такъв случай ще спестите много пари или пък ще загубите всичко.

Марсел дръпна Нинон в един ъгъл на стаята.

— В ръцете сме на тази дърта вещица и трябва да й се подчиним — пошепна той на любовницата си. — Ако не се съгласим, тя ще ни предаде на полицията.

— И двойно повече бих дала, Марсел, само да знам, че си спасен.

После се приближиха към Казота и й казаха, че са съгласни да платят двадесет и пет хиляди франка, ако ги изведе благополучно от Париж. После я помолиха да им каже своя план за бягството.

— Трябва да имате търпение още един час — обяви съдържателката на „Червената воденица“. — Ще поговоря с дъщеря си Помпадура. Тя е хитра и знае какво трябва да направим. Можете да бъдете спокойни. Утре заран ще бъдете далеч от Париж.

Казота излезе и остави влюбените насаме. И двамата бяха разстроени, тъй като бъдещето им беше забулено в гъста мъгла, а настоящето им не бе завидно в дома на Казота, където всяка минута можеха да бъдат арестувани.

Те съкращаваха времето с целувки и милувки, после брояха банкнотите, нещо, което бяха правили вече десетки пъти. Четиристотин хиляди франка, които бяха получили за откраднатите планове на черния майор, се намираха у тях. Нинон разпредели парите на осем равни пакета и ги криеше ту в пазвата си, ту в скрити джобове на долните си дрехи. Обаче никак не подозираха, че бяха наблюдавани през цялото време. Те не допускаха, че от коридора можеше да се стигне незабелязано в голямата печка, която беше в стаята им, и този, който беше скрит там, можеше да вижда всичко.

Откакто Марсел и Нинон бяха в тази стая, Помпадура често влизаше в печката и ги наблюдаваше. По този начин тя узна това, от което Естерхази бе толкова изненадан. Тя чу, че Нинон и Марсел бяха откраднали плановете на графа в Брюксел и ги бяха продали за четиристотин хиляди франка, че Нинон криеше тези пари в пазвата си и в долните си дрехи. Това бе достатъчно за Помпадура да начертае плана си, за чието изпълнение не трябваше да знае дори майка й.

Вече се беше стъмнило и Нинон запали лампата, но неочаквано се потропа на вратата. Помпадура и Казота влязоха в стаята.

— Скроихме плана — каза старата, като седна на един стол, — моята дъщеря е много умна и знае какво трябва да се прави. Сега трябва да зная, дали ще имате смелост да извършите едно дело, което ще бъде сполучливо, ако, разбира се, не се уплашите.

— Не ни липсва смелост — ентусиазира се Марсел, — кажете ни какво трябва да правим.

— Ще избягате в Германия, а оттам в Америка — поясни Помпадура. — Щом дойдете до германската граница, вече сте спасени, тъй като там няма да ви търсят.

— Това е вярно — замисли се Марсел. — Оттам можем да тръгнем за Ню Йорк. Най-важното сега е да изчезнем от Париж.

Обезобразената кимна с глава:

— Най-голяма опасност ви застрашава при пътуването ви оттук до Кьолн. Никой не бива да ви забележи. Никакво преобличане не може да ви помогне, тъй като Гилберт всичко е предвидил, за да ви заловят. На всяка гара има негови агенти, които ще ви търсят с четири очи. На гарата е разположил свои хора, които ще претърсват всяко лице, което се намира в чуждестранния влак.

— Значи, няма никакъв начин — промълви Нинон със сълзи на очи — да избягаме оттук.