С разплакано лице вървеше по улиците, по които вече се спускаше здрачът. Беше наближила вилата на новата си покровителка и благодетелка Херманса Драйфус, когато изведнъж пред нея изникна една висока мъжка фигура.

Мъжът спря като закован и хвана бързо ръката й.

— Фернанда Турвил!

— Анри, полковник Анри, велики Боже, вие ли сте?

— Да, аз съм! — поде Анри, като поглъщаше с поглед хубавото момиче. — Да не би да си помислила, че съм напуснал този свят и ти никога няма вече да ми паднеш в ръцете? Да не си въобразяваш, че съм те забравил! О, не, Фернанда, ти си твърде хубава, твърде съблазнителна. Който веднъж те е държал в обятията си, той не може вече да те забрави!

От Фернандиното лице изчезна и последната капка кръв.

— Смилете се над мене — изстена тя, — оставете ме, не ми напомняйте за ужасното минало, за времената на позор и унижение. Иначе ще ме принудите да потърся смъртта си в Сена?

— Защо пък да не ти припомням, че си ме обичала някога? — прекъсна я сурово Анри.

— Никога не съм ви обичала и никога няма да ви обичам, а ако искате да знаете, аз обичам другиго!

Пресипнал вик изхърка в гърдите на Анри.

— Другиго ли? Това не е вярно! Не си ли се отдавала в моите прегръдки, не си ли отвръщала на целувките ми? Една жена, която наистина защитава честта си, не може да бъде изнасилена и от най-силния мъж!

— Престанете! — извика възмутено Фернанда. — Аз не съм вече безпомощна във вашата власт. Сега вече имам приятели, които биха ме защитили!

— Лъжеш! Зная, че нямаш никакви приятели в Париж.

Заслепена от своя гняв, Фернанда отговори:

— Тогава знайте, че живея у госпожа Херманса Драйфус, жената на нещастния капитан.

— Ах, това е интересна новина! В такъв случай Матийо Драйфус е твоят покровител и ти с любовта си ще му платиш за неговите рицарски услуги.

— Мръсен клеветник! Матийо Драйфус е почтен човек, той не би злоупотребил така подло като вас с беззащитното положение на едно нещастно момиче. Сега ме оставете да си вървя, иначе ще извикам полиция.

— Полиция ли? — процеди иронично Анри. — Да, извикай я, с това само ще ми спестиш труда, тъй като, ако и сега не дойдеш с мен и не се съгласиш да бъдеш моя любовница, ще съобщя на парижката полиция интересната новина, че Фернанда Турвил, дъщерята на оная жена, в чийто дом на улица „Росини“ се намери труп, скрит в един гардероб, е съучастница на това убийство и се намира под покровителството на фамилия Драйфус.

Възмутена Фернанда вдигна ръка, като че ли искаше с един удар да го унищожи.

— Подлец! — кресна тя високо. — Осмелявате се да стоварите убийството върху майка ми, което сам извършихте? Аз ще изляза и ще свидетелствам срещу вас, тъй като, знайте сега, аз подслушвах и наблюдавах, когато удушихте Лемерсие в моята стая.

Чертите на лицето на Анри се изкривиха. От гняв и възбуда той дълго не можа да каже нито дума. Най-сетне въздъхна и рече:

— Добре, че ми призна това. Сега, Фернанда, знам, че ти си моя неприятелка. Ще се срещнем пак!

Той хвърли още един поглед пълен с омраза върху момичето и бързо се скри в една напречна уличка.

Като подгонена от зли духове, Фернанда изтича до къщата на госпожа Драйфус и когато се прибра, трескава, разплакана, извън себе си, тя се хвърли на врата на Херманса и успя само да издума:

— Сега знам, че няма дълго да живея. Ще умра заради миналото си…

Херманса с мъка я успокои донякъде.

Вече беше време за вечеря и Андре дойде да съобщи, че трапезата е сложена. Но преди още да свършат вечерята, една от слугините влезе бледа и разтреперана и каза нещо на ухо на госпожа Драйфус.

— Не може да бъде, не е възможно! — сепна се Херманса. Полицията няма какво да търси в моята къща! Да не са измислили нови мъки за мен, някой нов разпит, нови терзания. Поканете полицейския комисар да влезе.

При тези думи Фернанда стана. Тя беше по-бяла от покривката, с която беше покрита масата.

— Не вярвам — каза тя глухо, след като слугинята излезе — да има някаква опасност за вас, госпожа Драйфус. Полицията не търси вас, тя търси мене.

— Вас, Фернанда? Но каква работа има с полицията едно толкова невинно и чисто момиче?

— Сега ще разберем!

Премалялата Фернанда посочи вратата, която в този момент се отвори и в стаята влезе един чиновник от парижката криминална полиция.

Чиновникът се поклони на госпожа Драйфус и каза:

— Извинете, госпожо, че ви прекъснах вечерята, но бързам.

— Какво ви води тук?, — попита Херманса.

— Не се отнася до вас, госпожо — продължи чиновникът, — но позволете ми да задам няколко въпроса на госпожицата, която се намира тук, във вашето общество.

Комисарят се приближи бавно до Фернанда, като я гледаше право в очите.

— Как се казвате, госпожице? — попита той.

— Аз… се казвам… Фернанда…

— Кажете как е фамилното ви име!

— Фернанда… Милостиви Боже… не мога да ви го кажа!

— Добре, тогава аз ще го изрека — заяви сурово комисарят. — Вие се казвате Фернанда Турвил и сте дъщеря на оная госпожа Турвил, която държеше едно съмнително заведение на улица „Росини“ и която една нощ внезапно изчезна.

— Не е вярно, господине — ужаси се Херманса, — не може да бъде. Тук има съвпадение на имена, тази госпожица не може да бъде дъщеря на една жена, която е упражнявала такъв долен занаят. Тя не може да произлиза от една, както вие казахте, съмнителна къща.

— Госпожицата сама ще ви каже дали говоря истината.

Тогава Херманса се изправи пред бледото момиче, протегна й ръка и каза:

— Фернанда, ако това е лъжа, кажете ми. Фернанда не отговори. Тя стоеше бледа и неподвижна като мраморна статуя.

— Фернанда — повтори Херманса, — аз ви обичам като сестра, не ме оставяйте да се заблуждавам, не ме карайте да вярвам, че твърденията на този чиновник…

— Те са верни — успя с мъка да промълви младото момиче.

Херманса Драйфус закри лицето си. Разплака се и излезе от стаята. Мисълта, че тя, най-чистата жена във Франция, е живяла под един покрив с едно развалено момиче, я ужасяваше.

В това време полицейският чиновник сложи ръка върху рамото на Фернанда и каза:

— Фернанда Турвил, в името на закона вие сте арестувана! Заподозряна сте като съучастница в убийството на тайния агент Лемерсие, което е станало на седми януари тази година в къщата на майка ви на улица „Росини“ и чийто труп е намерен в един гардероб. Подайте си ръцете, мой дълг е да сложа белезници на убийцата.

Механично, като че ли се движеше в сън, Фернанда подаде ръцете си.

— А сега, без много шум, ще тръгнете с мен — продължи комисарят. — Ще ви заведа в предварителния затвор. Следователят, господин Бертулус ще ви подложи на разпит.

Тогава Фернанда страстно вдигна към небето окованите с белезници ръце и извика с ужасен глас, който звучеше като заплаха не към едного, а към цял град, към този лъжлив, развратен, корумпиран Париж:

— Добре, изправете ме пред съдията! С нетърпение очаквам да се явя пред него, за да назова истинския убиец! И не само оня, който удуши нещастния Лемерсие, но и цяла банда от убийци, които свободно се разхождат из Париж и вършат своите престъпления. Първата жертва, която те хладнокръвно унищожиха, бе капитан Драйфус! Отведете ме! Истината иска да види един справедлив съдия.

Манастирът „Сакре Кьор“, което значи „Светият кръст“, е едно старинно здание, което се намира в Париж. Малцина от ония, които минават покрай стените му пропускат да свалят почтително шапка и където и да се появи по улиците на Париж някоя от калугерките на „Светият кръст“, всички учтиво й помагат. И най-суровите хора, които иначе се отнасят към всичко с презрение и подигравка, замлъкват пред калугерките от този манастир. С тях не се подиграват, не ги обиждат. Цял Париж обича сестрите от „Светият кръст“. Но и в цял свят няма по-милосърдни, по-готови за жертва същества от обитателите на тоя манастир.