Бедната жена зарида сърцераздирателно.

Арман искаше да сложи край на трогателната сцена и затова се обърна към Марион:

— Мила моя, трябва пак да те оставя за един час, защото искам да отида при Прокосон, нашия досегашен господар, и да го помоля да ми размени получения чек с пари.

Той целуна Марион и излезе.

Господин Прокосон, притежател на фабриката за цветя, където работеха Арман и Марион, изслуша младия мъж с радост.

— Господин Боне, вие бяхте винаги прилежен и верен сътрудник — каза му той, — и затова ми е твърде неприятно, че ви губя. От друга страна пък одобрявам вашето желание да станете самостоятелен. Онзи, който е млад и иска да работи, може да напредне.

Прокосон с удоволствие размени чека, понеже подписът на известния на всички нотариус Пиер Натузиус не пораждаше никакво съмнение.

Когато Арман се прости сърдечно със стария си шеф, той носеше в портфейла си — освен трите хиляди франка, които му даде баща му за важната цел в салона на госпожа Буланси, и още четиридесет банкноти по хиляда франка, които сега бяха негова собственост.

Този ден Арман и Марион ходиха на разходка с файтон в Булонската гора. Когато вечерта Марион занесе малкия Максим в леглото заедно с изящните играчки, които му бе купил Арман за тържествената вечеря, младият мъж се обърна към съпругата си и каза:

— Мила Марион, спомних си сега, че ще бъде добре, ако тази вечер се срещна с един мой стар приятел, когото от дълго време не съм виждал и който ще вземе живо участие в промяната на моята съдба. Ще ми позволиш ли да те оставя за малко?

— Разбира се, скъпи Арман, не трябва да изоставяш заради мен приятелите си…

— Но е възможно да се върна много късно вкъщи, понеже пътят е доста дълъг.

— Все пак ще те чакам, за да ти кажа лека нощ или, може би, добро утро…

— Ти си безценна жена — целуна я Арман.

Лицето му се зачерви, защото лъжеше добрата жена. Но можеше ли да постъпи иначе? Натузиус не поиска ли обещание от него да запази тайната дори и от Марион?

Арман влезе в малката си стая и се облече в черен салонен костюм, който беше купил неотдавна благодарение на малките си спестявания.

Сега той се гледаше доволен в огледалото и макар да не беше суетен, все пак му предстоеше да се представи като млад и виден кавалер.

— Арман, колко прелестен, колко знатен изглеждаш така — възхити се младата жена, когато той на тръгване я притисна още веднъж до гърдите си. — Но почакай, имам още една молба към теб. Когато си помисля, че можеш да бъдеш нападнат по пътя… След смъртта на Ева и Бижу треперя за живота и сигурността на тези, които обичам.

— А аз, сладко мое момиче, няма да имам спокойствие, ако оставя вкъщи тази голяма сума. Тогава ще се страхувам да не нахълта някой тук и да направи пакост. Но, до моите гърди е най-доброто скривалище за парите ми. Утре ще ги внеса в банка, което днес не беше възможно да направя. Тогава ще бъдем спокойни. Да, така върви светът: онзи, който не притежава никакъв имот, пъшка и въздиша постоянно, а който го придобие пък, почва да страда от други грижи.

Арман се приближи до леглото на детето и го целуна по челото. Той прегърна пак Марион и побърза по стълбите.

— Довиждане! — извика той отдолу.

— Довиждане! — прозвуча отгоре звънлив глас.

Салоните на госпожа Дьо Буланси бяха тържествено осветени. Лучия Натузиус не беше се излъгала, когато уверяваше полковник Пикар, че тази високопоставена дама, израснала в парижкото престъпно блато, дъщеря на Казота, не бе никоя друга, освен Помпадура или, както още я наричаха, Обезобразената.

След като Помпадура ограби значителни средства от Нинон дьо Клер, по желание на Естерхази тя се отдели от майка си и се отказа уж от старите си познати. Нейното преобразяване във видна и блестяща дама стана много скоро.

В деня, когато певицата Нинон дьо Клер и любовникът й Марсел Бернард бяха изпратени в сандъци като восъчни фигури от Париж, Помпадура изчезна безследно от „Червената воденица“. Тя нае прелестна вила на Елисейските полета, която беше оставила току-що умряла нейна приятелка. Нае необходимите слуги, купи три прекрасни коня, хубава каляска и един елегантен кабриолет. Разбира се, за Естерхази бяха запазени няколко стаи, макар че не живееше при нея.

Помпадура беше натура, която не можеше да стои без занимание. Откраднатите пари й помогнаха да живее ако не много разкошно, то поне безгрижно. Но тя искаше да увеличи капитала си, желаеше гой да расте постоянно.

Тя не се грижеше толкова за себе си, колкото за мъжа, когото обкръжаваше с безгранична, сляпа и фанатична любов. А Естерхази беше разточителен в пълния смисъл на думата. Златото като че се топеше в ръцете му. Той живееше разкошно, пръскаше на вятъра всичко, което му попадне. Тогава хитрата Помпадура го наблюдаваше и трепереше пред мисълта, че ще загуби любовника и парите си, които бяха добро средство за обвързване на Естерхази. Тя мислеше как да открие извор, от който златото никога да не пресъхва. И го намери скоро.

В Париж има богати и видни гъски, чиито пера се скубят лесно, ако човек знае как да го стори. Едно от тези сигурни средства е хазартът. В столицата на Франция има много салони, където на зелената маса всяка нощ се ограбват глупците. Играта на комар не е забранена. Дори понякога играят с фалшиви карти. Това наистина е позволено дотогава, докато бъде разкрито.

Под звучното име „госпожа Дьо Буланси“, Помпадура отвори в своята вила на Елисейските полета хазартен салон, който стана един от най-посещаваните в Париж. Обезобразената намери начина. Тя печелеше много пари и задържаше черния майор всяка нощ до себе си, понеже хазартът, дивият, възбуждащ нервите хазарт, беше един от любимите пороци на нечестивата му душа. Когато купищата от злато и банкноти се увеличаваха на зелената маса, бледото му и посърнало лице пламваше от тъмна червенина. Лакомите му очи блясваха и изпепеляваща страст го хвърляше в компанията на тези парфюмирани блудници, полупияни и плоскоглави кавалери и професионални картоиграчи.

И тази нощ Естерхази държа банката. Там се играеше онази проклета игра на случайността, която се нарича „тридесет и едно“.

На масата имаше табло, което съдържаше всички карти, на които се залагаше. Банкерът изтегли картите, размеси ги в ръцете си и после ги нареди. Ако паднеше на лявата страна, печелеше банката, на дясната — изплащаше се като печалба на играча.

Край зелената маса бяха събрани около двадесет дами и кавалери. Дамите носеха привлекателни тоалети, които разкривах гърди, гърбове, рамене и лакти, като ги правеха достъпни за всеки поглед. Господата бяха в салонни облекла. Естерхази също съблече униформата си, за да сложи цивилен костюм. Както той, и госпожа Буланси — така ще наричаме Помпадура — познаваха много добре всички присъстващи.

Имаше малки червени картички, които се раздаваха на най-верните й хора и с които приятелите й можеха да влизат свободно и без лични представяния в тази къща. Знаем, че нотариусът снабди с една такава карта сина си… и Арман стигна без всякакви препятствия в салона.

Тъй като тук всеки имаше титла, и той се нарече маркиз Арман дьо Боне и бе посрещнат много добре. Героят ни се намираше вече сред това отвратително общество. Прелестна гърдеста италианка, която се препоръчваше за певица и се казваше Рита дел Майо, го обсеби и не се отделяше от него. Но той се въздържаше и блясъкът на тъмните му очи остана студен. Мислеше си за Марион и се отвращаваше от тази действително хубавичка, но лекомислена жена. Обземаше го свян, когато белоснежните й гърди се докосваха до рамото му и пълните й меки ръце галеха коленете му.

На играта се отдаде също без никаква страст. Играеше със златни пари, печелеше и купчинката от монети растеше все повече пред очите му. При това не забравяше да наблюдава непрекъснато черния майор, който поддържаше банката, но не можеше да открие дали мошеничества.

Тази нощ дори Естерхази губеше. Той губеше и лицето му потъмняваше все повече и повече.