Момъкът се наведе и искаше да целуне ръката й, но Лучия му поднесе челото си, което той целуна.

— И тъй — продължи Лучия, — нашият съюз е потвърден. — Арман, нали ще ме заведете при вашата годеница? Тя трябва да е честно и добро момиче, достойно за любовта ви.

— Да, моята Марион е добра, храбра, благородна и скромна — каза Арман с възхищение. — В живота на бедната има печална тайна. Обична ми сестро, за това няма да говорим днес. Марион ще ви разкаже всичко сама.

— Ако е нещастна, ще я посрещна с двойно по-голяма любов — отвърна момичето.

— Тогава чуй, Арман — рече Натузиус, — и аз имам една молба към тебе. Ние имаме един смъртен неприятел. Той ни нанесе страшна обида и сме принудени да го накажем. Искаш ли да ни помогнеш да отмъстим на този проклетник?

— Татко, с най-голямо удоволствие. Ще направя всичко, с което мога да докажа благодарността си към вас и Лучия.

— Добре. Вземи тогава тази червена картичка и иди довечера след десет часа във вилата на госпожа Буланси, на Елисейските полета. Покажи картичката на вратаря и помоли да те заведат в игралния салон. Научих, че във вилата на тази госпожа играят мошенически на комар и плячкосват посетителите. Желая да узная всичко, което се върши в салоните. Кои лица се навъртат там, какво се говори и как се отнасят те при играта. Особено искам да узная нещо за самата госпожа Буланси и някой си Естерхази, който почти всеки ден е там. Препоръчай се пред тях за високопоставено лице и участвай живо в играта. За тази цел ти давам три хиляди франка, които можеш да жертваш за делото. Ще те чакам тук утре Но това време, за да ми съобщиш всичко. Разбира се, ти трябва да пазиш това в тайна и дори, моля те, да не съобщаваш и на годеницата си нищо.— Тате, разчитайте на мен — отговори Арман живо. — Бъдете уверен, че ще си отварям добре очите в къщата на госпожа Дьо Буланси и че нищо не ще остане скрито в това комарджийско гнездо.

При тези думи Арман сложи червената картичка и банкнотите в изящен кожен портфейл, където се намираше и важният чек. После стисна още веднъж сърдечно ръката на Натузиус в знак на благодарност и се прости с Лучия.

— Тате, виждаш ли — каза нежно и с възторг момичето, когато останаха пак сами, — това са безценните брилянтени обици, които носят радост. Благородното дело е най-доброто украшение за човека!

— Марион, душице, ние сме спасени!

С тези думи Арман Боне влезе в малката стаичка, в която живееше дъщерята на Форцинети. Този ден беше празник и Марион не беше във фабриката, а подреждаше гардероба на своя син. Тя седеше и кърпеше грижливо една детска ризка.

Малкият Максим играеше до краката на майка си, кръстосваше пълзешком насам-натам из стаята. Тогава се отвори вратата и влезе Арман с щастливо лице. Марион остави работата си настрана и се хвърли в прегръдките на любимия си.

— Арман, щастието е изписано на лицето ти — прегърна го тя и се притисна нежно до него, — но кажи ми, какво е станало. Позволи ми да взема участие в твоята радост! Къде беше и какво ти се е случило?

Младият мъж седна развълнуван. Той дишаше дълбоко и няколко минути не можеше да намери думи. Марион седна на малко столче до него. Той прегърна младата жена и я сложи на коленете си, като постави ръката й върху джоба на сакото си, където бе портмонето му.

— Отгатни, моя хубава Марион — каза той, — какво има тук.

— Сърцето ти — отговори младата жена, — което още от деня, когато разменихме първата целувка, бие за мен надеждно и горещо!

— О, още по-пламенно и жарко — каза Арман, като я целуна. — Но не за сърцето говоря сега. Не усещаш ли нещо широко и твърдо върху него?

— Да. Мисля, че е портмонето ти.

— Съвсем вярно, но отгатни сега какво съдържа то. Марион се надигна и каза нацупено:

— Махни се, лоши човече. Защо ми задаваш гатанки, когато трябва да изговориш само една дума, за да ме направиш щастлива.

— Имаш право — каза Арман и скочи от стола. — Виж тук, моя Марион. Тая хартия, която вадя сега от портмонето, е чек за четиридесет хиляди франка. С други думи, първият богат търговец или добър банкер, на когото поднеса тая хартия, ще ми заплати с удоволствие сумата срещу съвсем незначителна отстъпка.

— И тези пари ще принадлежат на тебе? — запита почти уплашена жената.

— Те принадлежат на нас — отвърна Арман, — на теб, мен и на това дете. На трима ни, които сме заедно и ще си останем заедно, докато сме живи.

Марион беше станала съвсем бледа. Тя гледаше ту Арман, който следеше нейната изненада, ту скъпоценната хартия в ръката му. И когато най-после очите й се премрежиха от сълзи, тя промълви:

— О, Боже мой! Мили, няма ли да ни направят нещастни толкова много пари? По какъв начин си ги придобил и не е ли поискана отплата срещу тях, която да бъде против честта и съвестта?

— В такъв случай нямаше да ги приема — веднага отвърна Арман. — Не, моя Марион, решението на тази гатанка е съвсем просто. Оня ден, когато се сгодихме, ме мъчеше мисълта, че трябва да осигуря на теб, която си от видно семейство, добро съществуване. Един прост счетоводител с такава малка заплата не би могъл да направи това и ако по-късно Бог ни даде повече деца, ще трябва да водим оскъден живот. Тук внезапно си спомних, че на света съществува един човек, който има свят дълг към мене — баща ми. Аз го потърсих, без да ти съобщя намерението си, защото се съмнявах в резултата. Но Пиер Натузиус ме прие но най-любезен начин. Той съжалява, че се е отнесъл така безсъвестно с майка ми и иска да поправи чрез мене своето престъпление! Тези четиридесет хиляди франка са от него. Ще ми помогнат да уредя своя собствена търговия, те ще бъдат основен капитал на нашето богатство, спечелено по честен начин.

— Какво щастие! Какво щастие! — викна Марион.

— О, не е само това — продължи Арман с истински възторг. — Аз намерих не само баща, но и сестра. Какъв ангел е тази Лучия Натузиус. Тя ще стане твоя най-добра приятелка, Марион, сега сме богати и не живеем вече сами на света. Ела, не мога да направя друго, трябва да танцувам с тебе!

Въпреки че не беше истински танц, все пак щастливият мъж поведе любимата си и заигра с нея в стаята така, че малкият Максим припълзя в близкия ъгъл, откъдето наблюдаваше странната постъпка на смирената си майка и бъдещия си баща.

Най-после Арман пусна младата жена. Внезапно чертите на лицето й изразиха печал.

— Марион, какво ти е? — запита младият мъж развълнуван и хвана нежно ръцете на годеницата си.

— Не знаеш ли за кого мисля…

— За Ева ли?

— Да. Колко щастлива щеше да бъде с нас в тази минута. А сега лежи в студения гроб.

— Да, проклет да е убиецът! — каза Арман гневно. — Никога ли няма да се разкъса тъмното було, което покрива страшното злодеяние?

— И бедният Бижу — допълни Марион, — намериха го прободен до Ева. Навярно той се е промъкнал през онази нощ с нея и е искал да я защити, когато е била нападната от убийците… Ах, когато си спомня как намерихме на другия ден двете тела в моргата, как придружихме безутешната госпожа Небел, която загуби своя скъп Бижу… Каква страшна съдба, каква ужасна сцена!

— А и загадъчното изчезване на слепия — приключи Арман неприятния разговор. — Марион, откровено да ти кажа, страхувам се, че бащата на Ева е замесен в убийството на дъщеря му и Бижу.

В тази минута Марион си спомни за нещастната жена, бедната госпожа Небел, която непрестанно скърбеше за недъгавия си син, когото като майка бе обичала силно. За да я успокои, тя я повика в стаята си и й съобщи какво голямо, неочаквано щастие е сполетяло Арман, а заедно с него и нея, бъдещата негова жена, и прибави:

— Ние ще си наемем хубава малка къща и ще водим добър живот, но вие, драга госпожа Небел, ще живеете с нас. Знаете колко е привързан Максим към вас, а и.колко го обичате и вие.

— Нека Бог ви възнагради за тая добра покана — каза госпожа Небел и се просълзи. — Приемам я с благодарност. Ах, ако можеше да доживее това и добрият Бижу! Но него, който не беше направил нищо лошо на някого, го убиха.