Дойдоха вратарят и слугинята.

— Къде е госпожица Жоржина? — запита Матийо.

— Отиде на гарата да чака съпругата на господин капитан Драйфус — отвърна слугинята.

— Не се ли е върнала още?

— Не, вече три часа, откак е излязла госпожицата и… Боже мой, какво се е случило! Госпожата е безжизнена, а леля Ерика — мъртва!

Момичето се отправи с плач към мъртвата и зацелува ръцете й.

— Извикайте бързо доктор Бургер!

Първата помощ на Матийо беше дала резултат. Лекарят предписа още едно съживително средство и заповяда да сложат Херманса на леглото, а при леля Ерика не можеше да стори нищо и констатира само кръвоизлив в мозъка, който веднага е сложил край на живота й.

— Докторе — погледна го Матийо, — моля ви, останете още няколко часа тук, за да се убедя напълно, че снаха ми ще оздравее.

Младият лекар поклати глава.

— Не мога — отговори той. — В дома ми се намира един тежкоболен, когото трябва да наглеждам. Той е маджарски велможа, княз Стефан Дубиски, чиято съпруга е побесняла и избягала от института Пастьор. Нещастният човек се е развълнувал толкова, че го обзе силна нервна треска. Тъй като обикнах княза, не исках да го оставя да лежи в хотела и го взех вкъщи, където под добрите грижи на майка ми се надявам да оздравее. Досега не се е свестявал, но избухването на болестта ще стане след няколко дена. И тъй като през тая нощ на госпожа снаха ви не е вече нужна моята помощ, понеже е изключена всяка опасност, сам разбирате, че мястото ми е до болния княз.

Доктор Бургер беше стигнал до вратата на стаята и искаше вече да излезе, но внезапно се обърна:

— Сега ми дойде нещо наум. Може би ще бъде интересно за вас. Представете си, тежкоболният княз Дубиски в бълнуванията си много пъти споменаваше името Драйфус и говореше за някакво посещение при Драйфус. Не сте ли се срещали някога с него?

— Не — отговори Матийо. — Трескавите фантазии на княза са лесно обясними, види се, трябва да е чел за участта, която е сполетяла нещастния ми брат, и тия спомени блуждаят в паметта му.

Доктор Бургер се поклони и излезе, а Матийо се върна при леглото на Херманса, където завари Жоржина, която се беше върнала. Тя обясни на Матийо защо се е забавила. Каза му, че е паднала в безсъзнание, но не му съобщи причината за това.

Матийо и Жоржина наглеждаха през нощта съпругата на капитан Драйфус. Предписаното от доктор Бургер лекарство възобнови кръвообращението й. Херманса заспа спокоен сън. Тя се събуди към пет часа сутринта и беше доста свежа, за да може да говори. Нещастницата веднага позна Матийо и простря ръце към него, които той нежно пое и целуна, а Жоржина се отдалечи тихо.

След кратко мълчание Херманса попита:

— Кога е умрял?

— Кой?

— Андре.

 — Андре да е умрял? — запита Матийо. — Кой ти е казал това?

— Не го намерих в кревата му, а и писмото на леля Ерика… Боже мой, значи има надежда, той не е умрял!

Херманса се бе изправила в леглото и простря ръце към разпятието на Исуса. Сега Матийо разбра защо нещастната съпруга на брат му се е опитала да се самоубие.

— Сигурен съм, че нашият Андре е жив — каза той.

— Но къде е? — извика измъчената майка.

— Откраднаха ни го.

— Откраднаха го? Кой?

— Вярвам и мога да се закълна, че онзи, който е стоварил нещастието върху нас и комуто Бог ще върне това, което ни стори.

— Естерхази ли?

— Да, черният майор.

Херманса се изправи още, очите й блеснаха от гняв и тя продума:

— Граф Естерхази, ти погуби мъжа ми, защото самото френско правителство ти е помогнало за неговото съсипване. Само Бог може да помогне на невинния ми съпруг. Но сега ти ми открадна и детето. Тая жертва аз самата ще ти отнема. Да, аз сама! Наистина, аз съм слаба жена, но какво не би сторила една майка, на която открадват детето… Трепери, граф Естерхази! Часът, в който ще бъде снета маската ти, е ударил. С този грабеж ти препълни чашата на злодеянията си. Подлецо, ще узнаеш какво може да стори една майка, която се бори за детето си?

— Пък аз, Херманса — отвърна Матийо затрогнат от дълбоката печал на нещастната жена, — винаги ще ти помагам. Ах, само тя можеше да помогне истински. Нейната опитност и енергичност можеха да ни ръководят. Алиса, Алиса! Но ти си ни отнета, ти си мъртва!

Сега Херманса стисна десницата на младия мъж:

— Матийо, лъжеш се, Алиса е жива и се отправи за Каена, за да освободи съпруга ми.

— Жива ли е? — запита Матийо радостно.

— Да, заклевам се! Тя ми поръча да ти кажа, че ще те обича, докато умре.

Матийо премаля и се облегна до леглото на нещастната си снаха. Радостната вест го беше зашеметила.

Трябва да се върнем сега към разказа си за убийството на Ева Рихтер. Като извинение за страшното злодеяние на Мъртвешката глава може да служи само това, че клетият, вследствие на слепотата си, не знаеше чия глава е разбил. А той беше убил собственото си дете… Вече ни е известно, какво стана след това престъпление.

Щом Мъртвешката глава усети, че се събраха много свидетели, той се хвърли във вълните на Сена с надежда, че ще стигне на другия бряг. Но наказанието го сполетя. Тъй като не виждаше, удари се в една лодка и потъна веднага. В тая лодка се намираше Соломон Дулсети и племенникът му Лайб, с когото извадиха злодея от водата.

Дулсети позна приятеля си Мъртвешката глава, но все пак искаше да го даде на лекаря. Старият евреин отдавна имаше връзки с някой си доктор Триколет. Бездушният труп на Мъртвешката глава още същата нощ бе занесен в дома на лекаря, който беше чудат човек. Тоя малък, белокос старец не беше корав или груб към другите хора, докато не се касаеше за занятието му. Но в други случаи жаждата му за знание го правеше свиреп. Той жертваше всичко заради тази си страст: чест, съвест, имот. Триколет правеше чудесни операции с живи животни.— Той спокойно разпаряше трупа на жив заек и изваждаше някой от вътрешните му органи, за да види колко време може да живее без него; на птици, кучета, котки и морски свинчета вадеше мозъка и зашиваше грижливо раните, а страшните мъки на тия животни не го трогваха. За негова най-голяма скръб, не можеше да прави подобни операции върху живи хора, затова се задоволяваше с умрели.

Но да се намерят трупове не беше лесна работа и затова той беше влязъл във връзка със Соломон, който нощем търсеше удавени в Сена и му ги донасяше. Така и тялото на Мъртвешката глава стигна в дома на доктор Триколет.

Дулсети и Лайб го сложиха на една голяма маса.

— Трупът е лежал твърде дълго във водата — произнесе се доктор Триколет, като хвърли странен поглед към обезобразеното лице на Мъртвешката глава. — Рибите са изяли вече носа и ушите му, и както се вижда, не са пощадили и очите.

— Господин докторе — обясни Дулсети, — този път рибите са невинни. Този човек, откакто го познавам не е имал нос, нито пък уши.

— Ах, значи, сте го познавал? — запита лекарят и поглади с ръка късоостриганата си глава.

— Как да не съм го познавал — рече евреинът, — че той беше мой приятел. Още докато беше жив, го наричаха Мъртвешката глава и кажете не е ли заслужил това си име напълно? Господин докторе, като извадите мозъка на този човек, ще останете смаян, тъй като втори такъв не ще намерите в целия свят.

— Защо? — попита Триколет.

— Защо ли? Защото всяка негова мисъл бе злодеяние.

— През живота си злодей ли е бил?

— Мисля, че и сега е още такъв. Пазете се, господин докторе, да не ви отнеме ножа и да го забие в гърдите ви. Той беше убиец, крадец, разбивач на каси… По-добре не ме питайте повече за делата му?

— Интересно — замисли се доктор Триколет. — Доказано е, че както при образуването на главата, така и в мозъка на бележити злодеи има разлика и отклонения на формите от другите хора. Ще прегледам дали и при него е същото.

Като изговори тия думи, доктор Триколет даде на Дулсети сто франка, сума, която му плащаше за всеки труп.