— Вземи това — каза тя с покровителствен тон — и бъди и занапред верен и предан слуга на господаря си. Тогава винаги ще имаш моето благоразположение.

— Благодаря ви, госпожо — пошепна дегизираната жена, навеждайки се да целуне ръката на госпожа Буланси. Но тя бързо отдръпна ръката си.

— Остави — каза й сухо, — не обичам, когато ми целуват ръка. Сега ни остави сами.

Буланси се обърна, а зад гърба й Мелиора хвърли тържествуващ поглед към графа. После напусна стаята.

— Твоят нов слуга наистина ми харесва — каза госпожа Буланси на любовника си щом останаха сами. — Момчето има открито лице и благи очи. Сполучил си с него.

Естерхази й направи знак да седне на леглото.

— Наведи се по-близо до мен — каза болният, — трябва да ти кажа неща, които не трябва да бъдат чути от трето лице… Помпадура, нужно е смело и решително да работим, защото ни заплашва голяма опасност…

— Каква опасност?

— Клаудина Лорет се върна… По време на дуела се появи пред лицето ми и ме нарече убиец на Драйфус пред секундантите. За щастие тя побягна, прогонена от заплахите ми. Изглеждаше луда, но въпреки това трябва да се погрижим за нея преди да бъде открита от Матийо Драйфус. Едно-единствено признание, излязло от нейната уста, би могло да ме унищожи, а капитан Драйфус да бъде освободен от Дяволския остров.

Помпадура се отчая, но бързо се овладя:

— Клаудина Лорет трябва да бъде намерена и да се накара завинаги да замлъкне — реши тя. — Ще се освободя от нея. Мислиш ли, че тази някогашна циркова артистка разполага с пари?

— Не вярвам. Изглеждаше като просякиня.

— Толкова по-добре. Ще търси приют някъде из някоя забутана дупка на Париж, където лесно биха могли да я открият нашите приятели… Възможно е да имам нужда в този случай от някой доверен човек, когото бих могла да изпращам и на когото бих могла да се доверя. След случая с оная шпионка, която се беше промъкнала в къщата ми, започнах да ставам много подозрителна. Ще разбереш и ти, че не мога да се доверя на първия срещнат, а засега нямам никого.

Естерхази наведе замислено глава.

— Жалко е — каза той, — но какво може да се направи?

Госпожа Буланси като че ли се замисли за момент. Очите й бяха полузатворени, но скришом тя наблюдаваше майора.

— Как мислиш, на твоя нов слуга може ли да се довериш — запита тя.

— Чудна идея! — възкликна Естерхази. — В Максим имам доверие като в самия себе си. Ще ти го дам.

— Наистина, малко е млад за подобна работа — разсъди Буланси, — но няма какво да правим, нямам друг човек. Изпрати ми го утре вечер към десет часа.

— При теб, вкъщи?

— Не, по-добре ще е да не знае къде живея. Да се срещнем точно в десет часа пред църквата „Нотр Дам“.

— Ще дойде обезателно.

По такъв начин свърши тая част на разговора и госпожа Буланси остана още близо час до леглото на любовника си.

— Много съм уморен — оплака се по някое време Естерхази, — искам да си почина.

— Иска да се отърве от мен — разбра Помпадура разгневена, но се сдържа. — Иска да остане с циганката… Но, търпение! Това ще бъде последната им нощ, която ще прекарат заедно!

Тя се раздели с любовника си и тръгна. От прага на спалнята се обърна още веднъж:

— Да не забравиш: в десет часа пред „Нотр Дам“. После изчезна. Веднага след излизането й Мелиора се втурна в спалнята и се Спусна към леглото.

— Не ме позна — възкликна тържествуващо циганката. — Сега ще мога да стоя винаги до теб… ах, един момент… Ужасно се страхувах от тази жена, но за щастие нищо лошо не стана…

— Обичаш ли ме, Мелиора?

— Ти си първият истински мъж, когото съм срещнала на пътя си — викна страстно циганката. — Откакто те познавам, зная какво е любов.

— Добре. Не ще откажеш да ми дадеш едно доказателство за силата на твоята любов, нали?

— Можеш да пожелаеш каквото искаш от мене. Ще го изпълня.

— Утре вечер в десет часа трябва да се срещнеш с госпожа Буланси пред църквата „Нотр Дам“ и да изпълниш това, което тя ти повери. Това е в мой интерес.

Циганката трепна.

Но после хвана ръцете на Естерхази:

— Зная, че няма да ме изпратиш в клопка. Ще отида. В десет часа ще бъда пред „Нотр Дам“.

От кулата на „Нотр Дам“ прозвучаха десет удара. Помпадура, обвита в черно манто се разхождаше нагоре — надолу пред украсената с орнаменти врата на прочутата катедрала. През воала, който покриваше лицето й, очи,те й блестяха като на хищник, който дебне жертвата си. — Ще ми падне в ръцете — прошепна отмъстителната жена. — Не е ли подушил Естерхази клопката, която приготвих на неговата нова любовница? Всичко е подготвено, само да дойде и ще успея… Ха-ха, прекрасна Мелиора, няма вече да целуваш румени и горещи устни, а ако пожелаеш нещо подобно, ще намериш хора на всички възрасти, но студени и превърнати в скелети… Но ти си циганка, а казват, че циганите разбират от чародейство… Ще очароваш някого и ще го съживиш… Скоро ще можеш да опиташ силата на занаята си… Скоро ще можеш…

Помпадура прекъсна монолога си. Един младеж пресичаше площада пред „Нотр Дам“. Светлината на пълната луна падаше върху лицето му. Беше Мелиора. Тя беше облечена в тъмен костюм, а върху раменете си имаше леко манто. Буйната си коса беше скрила под малка черна шапка. Помпадура я позна отдалече и я посрещна. Идеше й да викне от радост, че вижда успеха на замисъла си.

Мелиора, без да забравя ролята си, я поздрави почтително.

— Дойде ли, Максим — възкликна Помпадура, преструвайки се на неспокойна. — Как е господарят ти?

— Господин графът няма вече треска и върви, госпожо, към оздравяване.

— Какво каза лекарят?

— Зарадва ни, че най-много след осем дни господин графът ще може да напусне леглото.

— А сега сам ли го остави?

— Да, госпожо, той не поиска и да чуе за прислужничка или за друг слуга.

— Бедният граф, ще почувства твоето отсъствие! Мелиора не забеляза заядливата ирония, която криеха тези думи.

— Смятам, че няма да отсъствам дълго.

— Без съмнение. Господин графът не ти ли каза, че ще изпълниш някои и други работи, които изискват преди всичко пълно мълчание и дискретност?

— Зная да мълча и ще мълча, госпожо.

— Но ти е необходима и известна доза кураж, младежо. Трябва да слезеш в тъмни подземия и да минеш през места, където рядко стъпва човешки крак. Страхувам се, че не ще бъдеш в състояние да изпълниш това…

— Не се страхувам от нищо — възкликна Мелиора почти забравяйки ролята, която трябваше да играе. — Аз съм бродил нощем из пустата тогава, когато по небето не е имало нито една звезда и вълците вият наоколо, аз…

Изведнъж тя млъкна, разбрала, че без малко щеше да се издаде. Помпадура се вгледа в своята дегизирана съперница и изрече подигравателно:

— Но как си стигнал в унгарските пусти? Говориш наистина като че ли си истински циганин.

Мелиора почервеня цяла.

— Бях — промълви тя, — служих… две години у един унгарски барон, който имаше замък в пустата.

— О, тогава навярно си виждал цигани през живота си.

— Виждал съм…

— Трябва да са интересни хора, нали? Но сега си спомням, че неотдавна дебютира във „Фоли Бержер“ един циганин, който е, говори се, голям артист… Как го викаха? Ах, да! Аладар Форкаш. Не си ли го срещал случайно в пустата?

Мелиора остана с втренчени в госпожа Буланси очи. Пронизаха я студени и горещи тръпки. Страшна мисъл премина през ума й. Не се ли криеше опасен замисъл зад думите на тази жена или това беше само една случайност? Защо споменаваше Аладар Форкаш, човека, чието име само караше Мелиора да трепери с цялото си същество!…

Докато се водеше този разговор, те стигнаха до прага на „Нотр Дам“.

— Да влезем — побутна я Помпадура.

— Как, в църквата — възкликна Мелиора, взирайки се страхливо в тъмната вътрешност.

— Да, тук трябва да влезем. Под олтара има един подземен вход. Оттам ще стигнем до къщата, откъдето ще трябва да вземем книжа, които могат да бъдат опасни за граф Естерхази, ако попаднат в чужди ръце. Наистина пътят не е много приятен, особено нощем, но ако се страхуваш, младежо, можеш да останеш тук да ме почакаш.