— Ах, ако веднага би се съгласила да дойдеш с мене — каза той. — Трябва още сега да напуснеш този циганин, който се одързостява да мисли, че има право да те притежава!

— Не, не — отвърна Мелиора, — трябва да бъдем предпазливи, за да не може Аладар Форкаш да попадне по следите ми.

— А какво може да ти направи Ти не си негова съпруга!

— Според законите на циганите, аз съм венчана за него. В една ясна нощ служителят на великия дух ни съедини.

— Но това не е законно съединение — засмя се черният майор. — Това венчаване няма да се признае от никоя държава в света.

Но Мелиора поклати енергично глава.

— Циганинът пита ли за закон? — отговори тя. — Пред очите на събратята ни, аз съм станала жена на Аладар Форкаш и ако му изневеря, той има право да ме убие. И след като стори това, ще избяга в Унгария, където всеки циганин ще го защитава, макар и да рискува живота си.

— Мелиора, той няма да те открие — увери я Естерхази, — ще скрия съкровището си на сигурно място.

— Затова трябва да бъдем умни — отговори циганката. — Слушай, имам добър план. Утре вечер за последен път ще играя в този театър. Когато свърша, Аладар Форкаш повторно ще се яви на сцената, защото трябва според програмата да свири два пъти. Докато той свири, аз ще се облека в мъжки дрехи и ще избягам. Ти ще ме очакваш с файтон и ще ме откараш у дома си.

.— У дома ми ли? Там Аладар ще те потърси най-напред.

— Напротив, той няма да допусне дори, че ще имам смелостта да вляза в жилището ти.

Изглежда, че Естерхази не беше съгласен с това предложение. Той си помисли за отмъщението, което ще го сполети от страна на госпожа Буланси, щом узнае, че в жилището му се намира друга жена.

— Не може — каза той след кратка пауза. — Ти знаеш, че съм офицер и началството ми може да се разсърди, ако узнае, че крия в дома си жена.

— Това никой не ще узнае — опита се да го увери циганката. — Ще се облека в мъжки дрехи и ако те попита някой, ще кажеш, че съм ти слуга.

— Този план е превъзходен — каза черният майор. — Да, обична ми Мелиора, така ще останем скрити. За да не дадем никому повод за съмнение, ще изпратя слугата си Баптис някъде далече, или направо ще го изпъдя.

Като награда за това решение Мелиора го целуна.

— Но сега си иди — помоли тя любовника си. — Аладар Форкаш свири вече последната си мелодия. Той ей сега ще дойде, защото е разбрал, че те приемам тук.

— Тогава утре ще ти изпратя едно писмо — прошепна черният майор, — в което ще ти известя къде ще те чакам с файтон и дали ще можем да отидем в моето жилище, без да срещнем опасност. Сега прощавай, остави ме да те прегърна още веднъж.

Той прегърна красивата циганка, после излезе през малката врата, която го изведе на улицата. Черният майор беше излязъл тъкмо навреме, защото Аладар след миг влезе в стаята на Мелиора. Огледа се мрачно, но не можа да открие нищо, което да потвърди съмненията му.

Мелиора беше доста хитра и през последните два дни направи всичко, за да разпръсне съмненията му с милувки. Изражението на лицето му и този път се измени под влияние на горещите й целувки и той отново й се довери.

Когато Естерхази влезе в жилището си, той завари слугата Баптис в стаята си да спи.

— Защо спиш, когато отсъствам? — развика се Естерхази.

Баптис, който не беше свикнал да бъде тормозен от господаря си, остана смаян.

— Помислих — отговори той стреснато, — че имам право да поспя, тъй като снощи трябваше да ви чакам до четири часа сутринта.

— Отговаряш много дръзко — просъска черният майор. — Виждам, че отдавна работиш при мен и мислиш, че не мога без теб!

— Господин графе, нали съм ви слугувал вярно и съм ви помагал във всичко.

Естерхази тропна гневно с крак.

— Как! Осмеляваш се да казваш, че си ми помагал? Достатъчно съм те търпял. Утре сутрин си прибери вещите, приготви сметката и се разделяме.

Баптис не отговори нищо. Той не вярваше, че господарят му ще го изпъди, а мислеше, че е сръбнал малко повече шампанско, след което го съблече и му пожела лека нощ. Но добрият Баптис се излъга. Сутринта, когато поднесе кафе на господаря си, той попита:

— Прибра ли си вещите! Направи ли сметката си?

— Не, господин графе — отговори Баптис. — Мислех, вярвах…

— Ти си мислил, че снощи бях пиян. Не, бях съвършено трезвен и затова забелязах твоето безсрамие.

Баптис се изчерви от гняв.

— Значи, вие сериозно сте намислили да ме изпъдите? — промърмори той. — Господин графе, обмислихте ли всичко добре? Не се опитвайте да ме унищожите! Не се страхувам от вас. А вие, вие имате причини да се страхувате от мене.

Естерхази скочи от стола си и посочи с ръка към вратата.

— Навън или ще те Нашибам с камшика! — кресна той.

Слугата се дръпна към вратата и край устните му заигра иронична усмивка.

— Господин графе — рече той, — оставете камшика, където му е мястото. Аз сам ще си отида, но помнете, че съм ви предупредил. Сега ще разберете кой е вашият Баптис! Много години ме използвахте за разни услуги, а сега ме пъдите като куче. Това ще ви струва скъпо.

Четвърт час по-късно Баптис, с малък куфар в ръка, напусна къщата. Като стигна до прага на вратата, той измърмори едно проклятие и една закана, която щеше да накара Естерхази да пребледнее, ако бе чул. След това се смеси с уличната тълпа.

Черният майор гледа дълго през прозореца след излизането на слугата му с предчувствието, че ще го сполети беда, ако остави Баптис да си отиде сърдит. Беше дори решил да тръгне след него. Но колкото и способен да беше за други неща, щом се касаеше за жена, той загубваше разсъдъка си.

В тая минута черният майор мислеше как по-скоро да притежава Мелиора и остави слугата си да си върви. Баптис, макар и да не знаеше всичките му тайни, все пак беше забелязал и узнал доста съмнителни работи.

Майор Естерхази спечели нов неприятел.

Във „Фоли Бержер“ представлението беше започнало. Касиерът се усмихваше, а директорът потриваше ръце, тъй като всички места бяха продадени. Когато завесата се вдигна, в касата беше останал само един билет, ангажиран от граф Естерхази, който още не беше дошъл да го вземе.

Зад сцената беше оживено. Артистите стояха облечени в колоритните си костюми и един по един се явяваха на сцената, за да забавляват публиката чрез изкуството си. Посетителите обаче очакваха с нетърпение двете звезди на театъра — цигуларя Аладар Форкаш и Мелиора, кралицата на водата.

Пламенната циганка се намираше вече в гримьорната си, където Аладар разговаряше с нея. После тя му каза да излезе, тъй като искала да облече трикото си.

Цигуларят я целуна нежно и пошепна няколко любовни слова. В тоя момент очите му се напълниха със сълзи.

.— Защо плачеш? — попита го Мелиора.

Той повдигна рамене.

— Тежко ми е на душата — отговори Аладар.

— Но няма причина да се чувстваш нещастен — усмихна се красивата Мелиора. — Не съм ли при теб?

След няколко минути мълчание той се реши:

— Знаеш, че ние, циганите, сме суеверни. Днес ми се случи нещо, което ми подсказва, че ще ме сполети голямо нещастие.

— Разкажи ми!

— Добре. Когато тая сутрин излязох от къщи и отидох да си купя струни за цигулката, минах през една пуста улица на предградието „Св. Антоан“. Вървях замислен по улицата и внезапно пред мене се изпречи нещо страшно. Това беше жена, облечена в дрипи, които някога са били скъпи дрехи. Лицето й беше бледо, косите разпилени, а очите приличаха на два въглена. Помислих, че нещастната иска милостиня, бръкнах в джоба си и извадих една монета. Но щом я погледнах в лицето, изумен отскочих настрана. Мелиора, това беше княгиня Юлиана.

— Невъзможно е! — изтръпна циганката. — Излъгал си се.

— Ще ми се да е така — въздъхна Аладар. — Но това, което се случи след това, разпръсна всичките ми съмнения; Облечената в дрипи жена, щом ме съзря, простря ръцете си към мене.