— Добре тогава. Ще ви ангажирам. Ще получавате сто франка месечно, а ако съм доволна, ще ви повиша заплатата с още двадесет франка.

— Госпожо — възкликна Жоржина радостно. — Вие сте много добра към мене!

А тая радост не беше престорена, тъй като момичето беше постигнало целта си. Пратеницата на семейство Драйфус беше успяла да влезе в лагера на неприятелите.

Госпожа Буланси уговори новата си прислужничка да постъпи още същата вечер на служба. После момичето се поклони и излезе. При излизането си забеляза, че Естерхази го преследваше с лукавите си погледи, докато изчезна зад вратата. Като напусна вилата на „Шанз Елизе“, то не отиде направо в дома на Матийо Драйфус, а тръгна по други улици, понеже допускаше, че е възможно госпожа Буланси да е изпратила след нея шпионин, когото трябваше да излъже. Най-после седна в един файтон и заповяда на кочияша да я закара вкъщи.

Херманса прегърна Жоржина, когато узна резултата. Матийо също й честити, подаде й ръка и каза, че никога не ще забрави услугата, която му е сторила. Всички тържествуваха, тъй като през този ден бяха се придвижили към целта си. Те отдавна подозираха оная жена, в дома на която Естерхази чертаеше мрачните си планове. Сега се надяваха, че ще успеят да снемат маската на този подлец.

— Нека и сега Господ да ви благослови — каза Матийо. — В този момент в сърцето ми пак се породи надеждата и вярвам, че ще сполучим да докажем невинността на нещастния ми брат, който страда на Дяволския остров! Че ще успеем да го прегърнем отново.

— О, тогава — извика Херманса и сълзи бликнаха от очите й, — тогава животът пак ще има значение за мен.

Още същата вечер Жоржина пренесе куфара си в къщата на госпожа Буланси и зае новата си длъжност.

Сега тя стана Антоанета Ламур, камериерка при любовницата на Естерхази.

Изминаха осем дни, откак Жоржина се намираше при новата си господарка и макар това време да бе кратко, за да може да спечели пълното доверие на госпожа Буланси. Обезобразената остана доволна от нея. Това, разбира се, не беше толкова лесно. Помпадура не беше излъгала, като каза на камериерката си, че понякога е неразположена. Това неразположение затрудняваше много задачата на Жоржина. Госпожа Буланси можеше да бъде добродушна, любезна, дори и искрена. В такива минути тя подаряваше разни скъпоценни украшения на някои от слугите. Но когато беше неразположена, тогава постъпваше с тях както руска княгиня постъпва с крепостните. Тя подобряваше отношенията си винаги чрез разни подаръци и така сърдитите слуги забравяха всичко. Разбира се, че при подозрителните работи, които вършеше Помпадура, трябваше да следи да няма нито един недоволен от слугите й. Тя беше дала доста голяма парична награда като зестра на предишната си камериерка, макар че й беше известно, че тя е говорила лоши неща за нейния живот.

Жоржина свикна скоро с новата си господарка. Тя успя да узнае, кои са причините за неразположението на госпожа Буланси. Ако граф Естерхази идваше от време на време и не й даваше повод за ревност, тя биваше весела, смееше се и оставаше благодарна от всичко, каквото правеха или казваха слугите й. Но щом той не идваше, тогава недоволствата и гневът й нямаха граници. Тя молеше майора на колене и се унижаваше безкрайно. Освен това Жоржина забеляза още много съмнителни неща в дома на госпожа Буланси. Тук играеха всяка вечер на комар. Обществото, което се събираше в салона на вилата около зелените маси, се състоеше от подозрителни лица — мъже и жени, които водеха съмнителен живот. Понякога тук биваше ограбвана с фалшива карта някоя богата дама, което дори и Жоржина забелязваше. Но това не бяха доказателствата, които търсеше и които можеше да използва пред съда, за да опропасти с тях госпожа Буланси. За Андре не бяха проговорили нито дума. Не бяха споменали и за пленника на Дяволския остров.

Жоржина стана нетърпелива и написа писмо до Матийо. Една вечер, обаче, се случи нещо интересно. В полунощ тя се прибираше от градината вкъщи. Беше придружила последните гости до вратата. Момичето държеше фенер в ръката си, с който осветяваше пътя. Току-що бе стигнала до вратата, когато внезапно изпищя и отскочи настрани. Зад дънера на един голям бряст, който се намираше близо до къщата, се появи одърпан и окъсан човек. Лицето му бе зачервено като божур от пиянство и обрасло с побеляла брада, прилична на четина. Непознатият се подпираше на дебел бастун.

След като се поокопити, Жоржина го попита:

— Какво търсите в тая градина? Не знаете ли, че тя е частно притежание.

Непознатият се изсмя. По очите му личеше, че беше сръбнал малко повечко.

— Частно притежание ли? — избъбри той. — Госпожице, не ще измине много и всичко ще бъде разделено. Проклет да съм, ако не вложа всичките си пари в голямата каса.

С тези думи той обърна мръсните джобове на панталоните си, от които не падна нито една пара.

— Махайте се или ще повикам слугите.

— Какво, искате да ме изпъдите? — продължи възмутено пияният. — Тогава ще видите какво ще каже господарката ви. Тя познава дядо Карус и го защитава.

Жоржина стана по-предпазлива, тя си припомни поговорката „Пияният говори истината!“ Дали този човек не може да й разкрие важни неща?

— Значи, вие познавате госпожа Буланси? — запита тя снизходително.

— Как да не я познавам? Когато беше малко дете, аз я люлеех на коленете си! Живеех в дома на родителите й.

— Къде живееха те? Пияният човек се засмя:

— Така се разпитват деца! Госпожице, много сте глупава, дядо Карус не говори никога повече, отколкото е нужно, макар и да е пил много ракия.

— Предполагам, че не сте дошли да ми разказвате тия глупости — сопна се Жоржина. — Казвайте какво искате или се махайте!

— Какво искам ли! Чуден въпрос. Не познавате ли по дрехите ми, че желая да направя посещение?

— Посещение ли! А кого искате да посетите?

— Госпожа Буланси.

— Сега, посред нощ?

— Нощ или ден, тя ще приеме дядо Карус.

— Госпожата ще ме вземе за луда, ако й съобщя за вашето посещение.

Тия думи развеселиха пияния.

— Вие сте привлекателно момиче — каза той, — трябва да ви целуна!

Той протегна ръце към нея, обаче тя стресната се дръпна настрана.

— Госпожице, виждам, че не ме харесвате — смееше се дядо Карус. — Ако бях по-млад, вярвам, че не бихте се противила толкова. Пия за здравето ви! — прибави той, като извади от джоба си шише ракия и го надигна. — Така, сега възстанових силите си. Моля, уведомете госпожа Буланси!

— Не мога да го сторя — отговори Жоржина окуражена, — а сега освободете пътя и ме пуснете да си отида вкъщи!

— Почакайте още малко, госпожице — спря я пияният. — Не искате да известите на госпожа Буланси. Тогава отворете очите и ушите си и ще видите как дядо Карус сам ще извести, за да го приемат!

Съмнителният човек пъхна двата си пръста в уста и свирна. След минута прозорецът на горния етаж се отвори и през него се подаде една жена. Щом я забеляза, Жоржина угаси фенера и се дръпна на по-тъмно място. Тя бе познала господарката си и искаше да види как ще отговори на тоя знак.

— Кой е там? — попита госпожа Буланси с несигурен глас, по който се познаваше, че беше крайно изненадана.

— Да, госпожо Буланси, аз съм тук — отговори пияният, като се помъчи да застане прав на краката си.

— Кой сте вие?

— Ето, тя не ме позна — огорчи се подозрителният човек. — Аз съм, дядо Карус.

— Не ви познавам — отговори любовницата на Естерхази — и ако веднага не излезете от градината ми, ще наредя да ви арестуват.

— Ха, тя искала да ме арестува! Но ако ви кажа, че непременно трябва да говоря с вас, защото имам писмо, адресирано до вас?

— Писмо ли? От кого?

— От един мъж, който след четири седмици ще бъде по-малък, отколкото е сега.

— Говорете по-ясно, ако искате да ви повярвам, но не споменавайте никакво име!

— Госпожо, един от приятелите ви, който беше предприел голямо пътешествие по море, се завърна в Париж. Не се ли сетихте вече за името му? Не мога да извикам името му, да не би да чуе някой друг, той е Ра…