— Ваше превъзходителство — изпъна се Пелийо и сложи ръката си в тази на Кавейнак, — аз съм стар войник и не обичам интриги и клюки. Винаги ще защищавам с всички средства истината, която видях и преживях тази нощ. Сега, обаче, ще дам честната си дума пред целия френски народ, че проклетото куче Драйфус е заслужило с пълно право да умре на Дяволския остров, а по-нататък, Ваше превъзходителство, ще мълча дотогава, докато ми заповядате да проговоря.
— Аз от моя страна, Ваше превъзходителство — поде и Естерхази и около устните му се появи хитра усмивка, — ви давам също така честната си дума, че ще пазя тайната на писмата на кайзера в гърдите си за вечни времена. Известно ви е, Ваше превъзходителство, колко много съм страдал, след като привържениците на Драйфус хвърлиха подозрението на подлото предателство върху мен, невинния. Нека ме осъждат всички, както и когато си искат, за мен, обаче, е достатъчно, господин военен министър, вие да сте убеден напълно в невинността ми.
— Убедени сме във вашата невинност, драги мой Естерхази — заяви Кавейнак и стисна ръката на черния майор. — Бъдете уверен, че макар да не е възможно да ви оправдаем веднага, няма да престанем да ви защитаваме. Какво е това? — сепна се Кавейнак в момента, когато разгледа по-внимателно писмата на кайзера. — Намерих една бележка в малкия пакет! Елате, господа, нека я прочетем заедно!
Естерхази запали малко фенерче и Кавейнак прочете бележката:
„Забулената дама е направила на родината си важна услуга, без да иска каквото и да било в отплата, като е рискувала честта и живота си, за да накара престъпниците да откраднат от Матийо Драйфус важни писма на кайзера. Освен това е пожертвала голяма сума, за да постигне целта.
Самата тя не желае да й се върнат изразходваните пари. Тя прави това в полза на нещастника, който е изгубил вследствие интригите на приятелите на Драйфус не само службата си, но и своите приходи.
Забулената дама ви моли да броите сто хиляди франка на майор Естерхази. Нека ги приеме като обезщетение на всичко онова, което е бил принуден да изтърпи и загуби досега.
Ако не изпълните моята молба, ще ви липсват моят съвет и моята помощ точно тогава, когато най-много ще имате нужда от тях.
Забулената дама“
— Майор Естерхази — заяви Кавейнак веднага след като прочете бележката, — елате, моля, утре привечер в моя кабинет във военното министерство. Преоблечете се, за да не ви познае никой и аз ще ви заплатя сто хиляди франка в банкноти.
Естерхази се поклони дълбоко. Черният майор се преструваше, че не може да скрие изненадата си от това, че получава по такъв странен начин голям подарък.
След това тримата мъже се обърнаха, изка/чиха се на моста и като си стиснаха сърдечно ръце, се разделиха.
Едва бяха тръгнали, и от отсрещния бряг в Сена се хвърли един човек и преплува реката. Щом стигна мястото, където се бе състояла срещата на забулената дама с тримата офицери, той излезе от водата.
— Съжалявам много — избъбра човекът, — че не можах да присъствам на тази среща по-отблизо. Басирам се, че тримата мъже са били офицери, макар и облечени в цивилно облекло. Но каква работа имаха с жената, която им говори толкова пламенно? Защо ли вятърът бе толкова неблагоприятен и не донесе повече думи към мене? Писмата на кайзера? Забулената дама? Това са странни думи и като че ли нямат никакъв смисъл. Но всичко това май че говори за някакво тайно споразумение между тримата и онази жена.
Плувецът се наведе и вдигна малък предмет. Разгледа го с помощта на фенерчето си. Намерил бе дамска жартиера от синя коприна и върху нея бяха избродирани инициалите: „К.Б.“
— Тази синя жартиера — рече си той и я сложи бавно в джоба — е била собственост на жена, чието кръщелно име започва с К, фамилното й — с Б. Сега ще трябва да открия в кое благородно семейство се намира К.Б. Смятам, че семейството й е благородно, иначе не би носила толкова елегантни жартиери. Наистина, трудна задача, но за един немски детектив не е нещо невъзможно. Струва ми се че тайнственият предмет, който намерих, има връзка с голямата загадка, която съм решил да разкрия, даже ако се съюзят всички престъпници на Париж против мен!
След това човекът сложи фенерчето в джоба си и не след дълго потъна в тълпата, която оживяваше нощните булеварди.
Непознатият човек бе Херберт Франк, детективът, когото Зола бе извикал от Берлин, за да услужи на нещастния Драйфус чрез своя извънредно остър ум.
22.
Оставихме Мадлен Готие в ужасно положение, Рисувачът на мъртъвци, който я бе купил като труп от Председателя и Леопарда, я бе завързал за дървения кръст и беше вдигнал острата кама, за да я убие.
Розовите гърди на момичето се издигаха при дишането, устните му трепереха, то бе разтворило очи и се опитваше да извика за помощ. Художникът обаче свали внезапно ръката с ножа и не нанесе смъртоносния удар.
Коя бе причината за спасението на Мадлен? Звукът на звънеца, който бе стигнал до ухото на художника, го бе накарал да побледнее и да се отдръпне.
— Тя иде! — прошепна Маврус Ленски с разтреперани устни. — Най-сетне пак ще я видя след толкова седмици. Единствената жена, която ме разбира, тя е единствената жена, която ми се е отдала с пламъка на страстта… О, колко дълго време вече съм лишен от нейното тяло. Не бива да намери моя модел, тя не бива да намери това момиче у дома. Макар че е много красива и умна, тя е и много ревнива и за нищо на света не мога да я загубя.
Художникът преряза бързо въжетата, с които бе вързана Мадлен.
— Бягай, момиче! — прошепна й той. — Бъди благодарна на бога, че ти е изпратил навреме своя ангел, който предотврати смъртта ти. Давам ти пет минути, за да оправиш дрехите си, а след това да излезеш, без да те види някой. Ключът на входната врата е поставен отвътре. Моля те да мълчиш за това, което си преживяла в моята къща. Ще трябва да мълчиш и за да не изложиш своята чест. Ето, вземи тия жълтици за преживения ужас и внимавай друг път да не попаднеш пак в ръцете на онези крадци, които те продадоха.
Докато говореше, Маврус Ленски хвърли няколко жълтици върху малката масичка, излезе бързо от ателието и заключи вратата след себе си. Озова се в своята фантастично мебелирана спалня. Художникът не прекарваше нощта като обикновените хора в легло, а спеше в ковчег, поставен върху украсен със сребро и окичен с черно платно постамент.
Той едва бе влязъл в спалнята си, когато за втори път се чу електрическият звънец. Малката врата, скрита зад голям портрет, тихо се отвори. В стаята влезе висока елегантна дама. Жената не притежаваше девствена красота, но пък имаше всичко онова, което побеждава мъжете по-успешно и от най-вълнуващата девственост. Златисточервеникави коси покриваха високото царствено чело, а две тъмни пламенни очи съживяваха хубавата глава, каквато можем да си представим само върху раменете на антична римлянка. Изпъкващият изпод тясното кожено палто бюст имаше пленителна форма, а цялата закръгленост на тялото, която личеше при всяко движение на жената, говореше с дръзко-съблазнителен език. Облеклото на нощната посетителка бе извънредно елегантно.
Маврус Ленски разтвори ръце и прошепна развълнуван:
— Клотилда, о моя обична Клотилда, намери най-сетне пътя към моя дом. Най-после пак съм толкова щастлив, че мога да те видя и да те прегърна. Красива, обожавана, жестока жена, ти ме остави да чакам дълго време този блажен миг!
Клотилда прегърна художника и му подаде устните си.
— Не ми се сърди, мили Маврус — рече тя, — ако бях свободна, не бих мръднала нито миг от тебе; ти би могъл да ме притежаваш денем и нощем и нашата любов би създала небесното блаженство на земята. Уви, аз съм жена на другиго, съпруга на един човек, който ме преследва с ужасна ревност, който изпраща наблюдатели по петите ми. О, Маврус, не можеш да си представиш, какви мъки трябва да понасям заради теб, тъй като генералът ме подозира, че обичам тебе и че съм тръгнала по тайни пътища към теб, любими мой. Убедена съм, че чака момента, когато ще може да ни хване, за да ни осъди страшно, както е способен само той, защото ще ни изкара виновни във всички земни грехове.
