Колата беше пристигнала до двора на голямата сграда и когато Равелак слезе, видя, че се намира в къщата на Казота. Помпадура, или както я наричаха сега Обезобразената, намигна на Равелак да я последва и го заведе на горния етаж в тъмна стая. Това беше стаята, в която преди една година Клаудина Лорет беше продала капитан Драйфус на неприятелите му за сто хиляди франка.

Равелак съзря мъжка фигура. Убиецът не виждаше ясно човека, но предчувстваше, че се намира пред черния майор.

— Ти се отърва от гилотината, Равелак — каза мъжки глас.

— Смятам, че трябва да благодаря на вас, задето не изгубих главата си.

— Разбира се, че аз те избавих От ножа на гилотината, но знай, че пак аз мога да те предам всяка минута, щом се уверя, че не оценяваш добрината ми.

— Ако искате да ме погубите, всички тези церемонии не бяха нужни.

— Не мисля да го сторя. Напротив, искам да ми слугуваш, като ще ти плащам добре, щом се уверя, че си ми верен и предан.

— Господине, готов съм да ви слугувам. Кажете какво и аз ще сторя всичко за вас.

— Добре, ще трябва след час да напуснеш столицата.

— Къде искате да отида?

— В Хавър. Там се намира параходът „Бригита“, който е готов да тръгне. Ти трябва да се скриеш на този параход и да чакаш, докато параходът навлезе в канала. Тогава ще се представиш пред капитана и ще кажеш, че си военен беглец. Вярвам, че глупавият немец ще ти повярва и ще те остави да пътуваш,с тях като моряк или огняр.

— Къде отива параходът?

— Това и сам не зная. Мисля, че отива далеч, понеже натовари много въглища и храна. Навярно ще отплава за Френска Гвиана, за да освободи шпионина Драйфус от Дяволския остров.

— Драйфус ли? — запита Равелак.

— Да, капитан Алфред Драйфус — отговори черният майор.

— Той е мой стар познат — отвърна убиецът.

— Зная, че ти е познат. Бяхте заедно във военния затвор. Зная също, че добре си го набил.

— Аз го ненавиждам като дявола, с него имам да разчиствам стари сметки.

— Толкова по-добре. Ще имаш случай да си отмъстиш. Слушай добре, какво ще ти кажа — ти трябва да останеш на борда на парахода и да внимаваш добре за всичко. Щом видиш, че имат намерение да освободят капитан Драйфус от Дяволския остров, запали или пробий парахода сред морето. По-добре е да загинат стотина души, отколкото да се спаси шпионинът. Ако изпълниш всичко добре, ще ти заплатя двадесет хиляди и ще издействам пред полицията да не те преследва повече. Освен това ще се погрижа да ти намеря и добра служба. Ние имаме нужда от хора като тебе.

— Господине, съгласен съм с предложението ви и ще изпълня всичко — каза Равелак. — страхувам се обаче да не ме хванат преди още да стигна в Хавър. Навярно телеграфът е съобщил вече навсякъде за моята личност.

— Не се страхувай, Обезобразената ще те преоблече така, че никой не ще те познае. Вземи тази кесия, в нея има хиляда франка за пътни разноски. Като пристигнеш до някои остров, пиши ми оттам, накъде плава „Бригита“.

— На какъв адрес да ви пиша?

— Пиши ми на адреса на Казота. Сега сбогом и внимавай добре, бъди буден и смел!

Равелак почувства, че някаква ръка го хвана и го изведе. Обезобразената го беше завела в друга стая. Там имаше маса с ядене за убиеца. То беше по-вкусно, отколкото в тъмницата.

Когато Равелак се нахрани добре, Казота и Помпадура се заловиха да го преоблекат. Обръснаха му червената коса, сложиха му руса перука и го облякоха като френски войник. Равелак намери в джоба на шинела си остър нож, револвер и патрони. Престъпникът не забрави да вземе и пълната кесия.

Равелак се качи в същата покрита кола, с която бе дошъл, и се отправи към гарата „Св. Лазар“, взе си билет и потегли с бързия влак за Хавър.

Щом убиецът излезе от дома на Казота и Естерхази влезе в стаята на Обезобразената, грозната жена се отправи към черния майор и го прегърна нежно.

— Виждаш ли колко добре си сторил, че не си ме отблъснал от себе си — каза му тя, — въпреки че не съм вече красива и привлекателна както преди! Без мене можеше ли да постигнеш целта си?

— Никога!

— Не ти ли дадох аз съвета да изпратиш това животно Равелак на „Бригита“, за да я подпали сред морето? И не ще ли бъда пак аз, която ще ти посочи необходимите средства за погубването на Матийо Драйфус, на неговата снаха и детето й? Помпадура ти е служила предано, а Обезобразената ще бъде твоя вярна робиня. Всичко ще сторя за тебе, мили мой, ще ти слугувам, ще ти робувам, само не ме отблъсквай от себе си и ме обичай!

Обезобразената вдигна главата си и погледна със светнали очи черния майор, а той само помилва отвратителното й лице.

Това не беше вече някогашната красива и привлекателна Помпадура. Това беше грозна вещица. Граф Естерхази имаше нужда от слепи и долни оръдия и затова не искаше да се раздели с тази сатанинска жена.

Сега вече ще разберем, защо „Бригита“ беше спряла в канала. Моряците бяха намерили на парахода един френски войник. Той, изглежда, е искал да избяга от Хавър с германския параход.

Двама моряци го хванаха и го заведоха при Клаус Грот. Той беше заповядал да спрат парахода и да закарат войника с лодка на сушата, но човекът беше паднал на колене пред капитана и го молеше с вдигнати ръце да не прави това, тъй като щял да пострада. Той плачеше и пъшкаше и добродушният Клаус Грот се поколеба в решението си.

— Френски войник ли сте? — запита той непознатия. — Значи военен беглец!

— Да. Принуден съм да избягам от Франция, защото ще изгубя живота си. Аз убих стария си подофицер, защото той прелъсти любовницата ми. Ако ме хванат, ще ме застрелят.

— Горкият — каза Клаус Грот. — Почакайте малко, ще попитам коменданта на парахода дали можете да останете.

Капитанът отиде при Алиса, разправи й накъсо случката и я попита какво да прави.

Американката беше още натъжена от раздялата с Матийо и съжали бедния войник.

— Човекът може да остане на парахода — реши тя. — Вярвам, че ще можете да го използвате като огняр.

— Да — отговори капитанът. — При това нямаме достатъчно огняри.

Клаус Грот се завърна при войника.

— Ние ще пътуваме надалеч — каза той. — Може би ще се върнем след една година или по-късно. Аз ще ви взема като огняр. Работата е тежка, но поне ще бъдете сигурен на „Бригита“ и ще видите света. Освен това ще имате добра заплата. Желаете ли да останете?

— На драго сърце, капитане. Вие ми спасявате живота.

— Не аз, госпожицата. Тя е комендант на парахода. Машинисте, пара! — извика той в разговорната тръба. — С божията помощ да вървим! — След това изгледа с повече внимание новия си моряк. — Войник, как се казвате?

— Жак, господин капитан.

— Добре, Жак, сега на работа!

„Бригита“ заплава бавно из пристанището и се изгуби в мъглата на канала.

Малката лодка, в която се намираше Матийо, се приближаваше към брега. Мълчаливият сериозен мъж гледаше непрестанно към парахода и с поглед търсеше едно скъпо същество, което се изгуби в тъмнината. Той виждаше само бялата кърпичка, която Алиса развяваше във въздуха. След миг и това се изгуби и не се виждаше вече нищо!

— Сбогом — каза тихо той, — сбогом, скъпа моя! Ако се върнеш — ще бъдеш моя.

На 21 април 1896 година „Бригита“ напусна Франция с цел да избави Херманса от усамотения остров.

За втория план — да се освободи нещастният капитан Алфред Драйфус от Дяволския остров — знаеше само Алиса Тери. Даже Клаус Грот не знаеше нищо за това.

Алиса не предполагаше, че на „Бригита“ се намира опасен неприятел, по-страшен от подводните скали, от мъглата и бурите.

Този опасен неприятел се намираше долу, при машината, и хвърляше въглища в пещта на парахода.

— В дванадесет часа през нощта.

Тези думи пошепна затворникът барон Ервин фон дер Халде на Драйфус, когото срещна неочаквано, когато се връщаше от извора.

Драйфус беше пред колибата си. Бяха изминали три седмици, откакто се беше разболял от тропическа треска. Сега се чувстваше по-здрав, отколкото по-рано. Силното му младо тяло се беше освободило от болестта и капитанът вярваше, че ще може да устои на трудностите на заточението си.