Равелак се обърна и затананика оперетна мелодия. Главният надзирател поклати глава и излезе от килията.

След четвърт час се върна и сложи храната на масата.

— Донесохте ли хубаво вино? — запита осъденият засмян.

— Да, донесох ви шише „Бордо“ — отговори надзирателят и бързо напусна килията.

Смелостта на престъпника, за когото гилотината и ковчегът бяха вече готови, никак не му хареса. Равелак седна на масата, вдигна шишето и погледна марката.

— Не ме е излъгал, наистина е „Бордо“ — каза си той.

Ала в същия миг се сепна. Очите му се впиха в етикета и той хвана с две ръце шишето.

— Какво е това? — прошепна той. — Случайно ли е? Не, това е някакво известие за мене…

Под думата „Бордо“ стоеше името на продавача, града, улицата, номера и буквите „П. с. и. в. г.“

Бордоп Родерер и С-е Източен булевард № 8 — П. с. и. в. г.

За всеки другиго буквите „П. с. и. в. г.“ биха значили „продава се и в гостилници“, ала за Равелак те имаха съвсем друго значение. Осъденият на смърт и в най-незначителното обстоятелство вижда някаква надежда за спасение и чете много по-внимателно, отколкото другите. Равелак предаде на петте букви съвсем друго значение.

За него буквите „П. с. и. в. г.“ имаха следното значение:

„Прочети също внимателно и гърба“.

— Кой гръб? — се запита той, треперейки от радост и надежда.

Осъденият погледна страхливо към вратата на килията — тя беше заключена и никой не го гледаше.

Сърцето му силно и радостно заби. Нима ще се сбъдне надеждата му? Наистина ли на гърба има някое съобщение Добро или лошо ще бъде то?

Когато започна да намокря със слюнка етикета, за да го отлепи по-лесно, ръцете му затрепериха.

След миг етикетът беше отлепен. Злодеят с трепетно вълнение обърна хартията. Тържество! Той не се излъга. На гърба на етикета имаше писано нещо. Прочете следните думи:

Убиецът на жени скочи от радост при прочитането на това известие. Стори му се, че сънува. Той потри челото си, прочете още един път тайнственото съобщение и се заразхожда из килията.

— Ще живея — промълви той, — ще живея и то волно като птичка. Ех, това е много по-приятно чувство, отколкото страхът от смъртта. Да, надеждата за спасение и живот ми дават нови сили, нов кураж, нова смелост. Но кой е този „И“? Кои са тези приятели, които искат да ме спасят? По дяволите, не може да ми дойде наум нито за един, който би могъл да има някакъв интерес от спасяването ми. Тези хора искат и някаква услуга от мене. Това ме утешава, в противен случай щях да мисля, че някой се подиграва с мене дори и в последната минута на живота ми. Нужен съм и затова желаят да ме спасят. Толкова по-добре.

Неочаквано Равелак прекъсна разговора със себе си, отиде при масата и накъса етикета на малки късчета. После седна и започна да яде печеното и плодовете, като с всяка хапка вземаше по няколко късчета от етикета и ги поглъщаше заедно с храната.

Опасният етикет бе унищожен, без да му създаде някаква трудност.

След като се нахрани и изпи виното от шишето, той запали пурата и се излегна на одъра.

В шест часа сутринта в килията му дойде парижкият палач Дайблер с двамината си помощници. Равелак промени тактиката си. Той се направи на мирен и покорен и започна даже да се моли заедно със свещеника, който беше влязъл с палача в килията му. След свършването на молитвата, помощниците на палача го хванаха за ръцете и го отведоха на двора. По обноските им Равелак разбра, че са подкупени. В двора на затвора се бяха събрали представители на съда и неколцина свидетели. Няколко души само знаеха, че убиецът на жени ще бъде екзекутиран преди да изгрее слънцето. Всички мислеха, че то ще стане привечер, както бяха известили вестниците. Разбра се, че властите са получили известие, че анархистите се готвели да извършат атентат, и затова е избързано с изпълнението на присъдата.

Формалностите свършиха бързо. Доведоха Равелак пред масата на съдиите и председателят прочете още веднъж присъдата, която гласеше, че той трябва да бъде екзекутиран. Нито един мускул не трепна по лицето на убиеца. Той погледна крадешком към зида и видя, че близо до него се намира малка маса, на която бяха разхвърляни принадлежностите на палачите.

— Палачо на Париж — нареди прокурорът, — предавам ви тук Жак Равелак, убиец на жени, чиято глава трябва да падне под ножа на гилотината.

Палачът се поклони и кимна на помощниците си. Те трябваше да заведат осъдения на гилотината и да го вържат за пъна, който се намираше под ножа.

Сърцето му изстина, въпреки надеждата, че ще го освободят. Сега щеше да стане ясно дали помощниците бяха подкупени или не. Равелак се преструваше, че силите го напускат и се оставяше на служителите да го влачат. Двамата го задъриаха към гилотината. Подкупените помощници се отклониха малко от прекия път към гилотината и се запътиха към масата, която се намираше до зида. Равелакзабеляза това. Той събираше сили и стягаше мускулите си, готов да хукне. Стигна до масата.

Изведнъж силен вик екна във въздуха. Всички се стреснаха от ужас. Убиецът скочи, хвърли се като разярен тигър върху палачите, свали ги на земята, скочи на масата и се прехвърли през зида:

Всичко това стана толкова бързо, че никой не успя да реагира. Съдиите, прокурорът, свидетелите и палачът не свариха дори да продумат.

Равелак едва беше стъпил на земята и една ръка го завлече в закритата кола, която го чакаше на пътя, близо до стената. Убиецът беше толкова развълнуван, че не съзнаваше нищо. Само виждаше, че колата се движи с голяма бързина. Преди още представителите на правосъдието да дойдат на себе си, колата с убиеца беше се изгубила между многобройните каруци, файтони и кабриолети, които пълнеха парижките улици.

Прокурорът се развика, изруга страшно палача Дайблер и неговите помощници и ги заплаши със затвор и строго наказание. Равелак беше избягал от ножа на гилотината.

Да се върнем сега при убиеца и да видим кой го беше избавил и къде го закара колата.

Най-напред, както споменахме, в колата Равелак изгуби съзнание. Този звяр в човешки образ не притежаваше железни нерви. Това беше съвсем естествено. След такива вълнения нервите даже на един Равелак отказваха за момент. Обаче звярът скоро отвори очите си, тъй като лицето, което беше до него в колата, му беше дало няколко капки стар силен коняк. Убиецът беше отворил вече зеленикавите си очи и гледаше учуден съседката си.

До него седеше скромно облечена дама, която държеше малка чанта в ръцете си. Той не можа отначало да я познае. Стори му се като че познава това обезобразено лице. След малко извика:

— Помпадура! Ти, моята най-върла неприятелка…

— Ти се лъжеш. Равелак, аз съм твоя приятелка. Трябва да благодариш на мене, че притежаваш още главата си и че не лежиш под гилотината.

— Струва ми се, че си ме извадила от кашата, която ти ми забърка — изръмжа Равелак.

— Грешиш, стари ми приятелю, ако мислиш, че аз съм забъркала кашата — мамеше го обезобразената. — Онази нощ полицията внезапно нахлу в къщата ми и едва успях да избягам от ръцете на страшния Гилберт. Да оставим миналите работи. Ако исках да те погубя, нямаше да те отървавам от ноктите на палачите.

— Така е, но ти навярно искаш нещо от мен…

— Не аз, друг.

— Кой?

— Един господин, който похарчи голяма сума за твоето спасяване.

— А, черният майор… Добре, ще направя каквото желаете. Признавам, че ми е направил голяма услуга. Даже и за Равелак животът е скъп.