— Аз във всеки случай не — изсмя се Естерхази, който не можеше да сдържи радостта си.

Той размаха като камшик във въздуха шпагата с отровното острие.

— И аз желая тази работа да свърши по-скоро — каза Християн. — Човек трябва да бърза, когато му предстои да накаже един подлец.

— По-скоро — извика ядосан черният майор. — Застанете там и се защитавайте, иначе ще ви промуша като бясно куче.

— Почакайте още един момент — каза натъртено доктор Бургер. — В качеството си на секундант и лекар искам двубоят да се отложи за няколко минути.

— Какво значи това? — сопна се раздразнен Анри. — Какво желаете още, господине?

— Сега ще видите — отвърна спокойно доктор Бургер.

Той застана енергично между двамата противници.

— Неотдавна — каза той с ясен твърд глас, — присъствах в Булонската гора на един дуел с пистолети. Те бяха донесени от единия противник. Някаква жена дойде и попречи на дуела като обвини единия от противниците, че той е убиецът на нещастния Драйфус и причина за неговото мъчително заточение. Обвиненият толкова се обърка, че трябваше да се откаже от дуела. От разсеяност, а може би и защото му трепереше ръката, той изпусна своето оръжие на земята. Аз го вдигнах и го разгледах набързо. Оказа се, че този пистолет е много сложно и изкусно изработен. Той можеше да даде само един изстрел. Запалването на барута и светването щеше да се види, но куршумът нямаше да излезе от цевта, защото тази цев имаше двоен канал, в който куршумът трябваше да падне и да остане там, без да порази целта. Само по една случайност това оръжие не попадна в ръката на онзи, за когото беше определено. Тъкмо обратното, онзи от дуелиращите се, който е готвил клопка на противника си, щеше сам да падне в нея, ако съдбата не беше определила иначе. Чакайте, господин майор, оставете ме да довърша, вас тази история не ви засяга… да не би случайно вие да сте били този нещастен дуелист?

Лицето на черния майор беше станало сиво, той стискаше устни, а очите му пращаха мълнии към смелия млад лекар, който така спокойно и убедително разказваше историйката.

— Не вярвам да сме дошли тук — избухна Анри, — за да ни разказвате интересни дуелни историйки, докторе, какво целите с това?

— Сега ще видите.

Доктор Бургер свирна и от шосето с големи скокове се зададе голямо черно куче. Още едно изсвирване и животното легна в краката на младия лекар.

Доктор Бургер се наведе и погали кучето.

— След като присъствах на този дуел — продължи лекарят, — станах много мнителен, господа, и оттогава винаги съветвам противниците да опитат предварително оръжията си. Това може да ми бъде само приятно, господин майор Естерхази, тъй като представете си какво би било, ако по една случайност попаднеше във вашите ръце оръжие, подобно на онзи пистолет с особена цев! Това куче е един чудесен пилищар, но ние ще го пожертваме пред олтара на истината.

Бъдете тъй добри, господа, и двамата, един след друг, да боднете по веднъж кучето.

— Протестирам против подобно държание — извика бързо Анри. — Как можете да искате от нас подобно нещо?

— Удряйте, граф Християн — предложи Бургер, — не обръщайте никакво внимание, правете каквото ви казвам, защото иначе сте загубен.

Християн се засили и удари силно с шпагата си кучето.

Но то продължаваше да лежи спокойно и замаха само с опашка, като че ли пъдеше от себе си мухите.

Доктор Бургер издърпа веднага шпагата от ръката на Християн.

— Много чуден флорет — възкликна той, — направен е сякаш за самоубийци, които искат да плашат само хората. Да не би господин майорът да го е взел назаем от някой актьор от „Комеди Франсез“? — И след миг колебание настоя: — А сега, господин майор, ви поканвам също да опитате оръжието си.

— Аз пък ще ви отговоря — отвърна Естерхази, — че не приемам заповеди от вас!

— В такъв случай вие сте подлец — каза доктор Бургер, който не можеше повече да се сдържа.

— Това може да се измие само с кръв — изрева Естерхази и се спусна с шпагата върху доктора.

Но преди да успее да го докосне с флорета, кучето като бясно се спусна върху него.

— Неро, долу, назад! — заповяда доктор Бургер. — Пази си силата за по-достойни същества!

Но кучето не се подчини, то се опита да впие големите си остри зъби във врата на Естерхази.

Черният майор беше така притиснат от кучето, че не успя да употреби шпагата си.

— Помощ! — извика той, — това животно ще ме разкъса. Това е нападение, това е нарочно настървено куче. Тази работа ще трябва да се отнесе в съда!

При опитите си да се брани с шпагата Естерхази нарани леко кучето по лапата. В това време доктор Бургер скочи, хвана разяреното куче за врата и го отхвърли настрана.

Черният майор се залови да сложи в ред облеклото си и да изтрие кръвта, която течеше от една малка, незначителна рана на врата.

— Ще ми платите за това, доктор Бургер — извика пресипнало той. — Аз ви обвинявам в преднамерено нападение. Нямате право да водите тук това куче!

Лекарят дори не отговори на черния майор, а може би и съвсем не чу неговото обвинение. Вниманието му беше насочено върху кучето, което с жално скимтене допълзя до краката му.

— Какво му стана на това куче? — обърна се Буртер към Християн. — Виж как е изплезило език! Невъзможно е тази малка рана да му причини такива болки.

Изведнъж Неро изскимтя по-силно и се строполи като ударен от гръм.

— То умира — извика Бургер и хвърли страшен поглед на Естерхази.

Кучето започна ужасно да се гърчи, след минута се протегна още веднъж, погледна умолително Бургер и издъхна.

— Кучето умря — продума Християн със съжаление.

Тогава Бургер сложи ръката си на рамото му:

— Граф Християн Естерхази, това животно умря вместо вас. Неро е отровен. Залагам си главата, че върхът на шпагата, която му нанесе тази малка рана, е потопена в една от ония ужасни отрови, които само за няколко минути умъртвяват ранения.

В това време Естерхази прибра двете шпаги, които беше донесъл в кожения калъф (Християн беше захвърлил презрително своята). След това той и Анри запалиха по една цигара и засмени си тръгнаха под ръка.

— По чудо се спасихте от смъртта, Християн — каза доктор Бургер. — Този е вторият дуел, на който черният майор иска да извърши убийство, но Господ и двата пъти спаси жертвите му. Само моят нещастен Неро пострада. Доброто вярно животно умря достойно. На гроба му би трябвало да се сложи паметник с надпис: „Тук почива още една от жертвите на майор Естерхази.“ Но нека имаме търпение — прибави Бургер, като хвана Християн под ръка и тръгна с него към града, — ще дойде време, когато този подлец ще си получи заслуженото. Желая само този час да дойде по-скоро. Черният майор твърде дълго върши престъпления! Кога Франция ще се освободи от тази напаст, която с шпори и сабя кръстосва по нейните улици?

Двамата мъже мълчаливо продължиха пътя си през вдигащата се утринна мъгла към града на най-големия блясък и на най-грозните престъпления — към големия загадъчен Париж.

Същия ден вечерта из гробищата „Пер Лашез“ вървеше едно стройно младо момиче, облечено в скромна черна рокля. Макар че вече беше доста тъмно, то бавно се движеше между редиците безбройни гробове и търсеше оня от тях, в който беше погребано най-скъпото за нея същество — майка й.

Изведнъж момичето спря пред един скромен гроб. Тя се наведе и прочете името, което беше написано на малкия черен кръст. В следния момент тя коленичи пред него.

— О, майко, мила майчице — възкликна тя, — най-сетне пак съм при теб! Но ръцете ми не могат да те прегърнат, те пипат само студената пръст, под която почиваш. Очите ми не могат да те гледат, те виждат само черния кръст с твоето име!

Това момиче беше Мадлен Готие. Щом пристигна в Париж, първата й работа беше да посети гробището, където е погребана майка й. То я привличаше неудържимо. Всичките й други грижи, бяха изместени от желанието да коленичи и да се помоли пред гроба.