— Нека Бог ти прости, Християн! — изхлипа Мадлен, — ти ме тласкаш към смъртта!

Нещастното момиче вдигна отчаяно ръце, погледна още веднъж любимия си и се скри бързо зад кулисите…

Завесата се спусна над тази неочаквана сцена.

— По дяволите! — рече Естерхази на приятеля си Пати дьо Клам. — Това не бе ли моят братовчед Християн? Момчето полудяло ли е? Защо ли дойде да изиграе тази сцена, която подхожда повече на трагедия? Той е бил винаги идеалист и момичето навярно го е излъгало.

— Уважаеми дами и господа — чу се гласът на Анри, — не се безпокойте за неприятната случка. Елате в игралната зала, масите вече ни чакат.

Всички станаха и тръгнаха към съседното помещение, където наистина ги очакваше дълга зелена маса с карти, чашки и чинии за монетите, както и охладеното в лед шампанско.

Последните, които напуснаха театралната зала, бяха майор Естерхази и Пати дьо Клам.

— Трябва да изненадаш Анри. Сега или никога — прошепна Естерхази на приятеля си. — Добрият ни полковник не ни е забелязал досега, но смятам, че ще е добре да ни види в момента, когато държи банката. Ще трябва да му обясним, че отсега нататък ще трябва да върши онова, което искаме ние!

— Почакайте малко, майоре — отвърна Пати с иронична усмивка, — аз наредих вече нужното. Колко е часът?

— Един след полунощ.

— Един часът — прошепна Пати толкова тихо, че едва можа да го чуе самият Естерхази, — предполагам, че ще дойдат най-късно след тридесет минути.

В игралната зала играта вече кипеше, когато влязоха двамата офицери. Анри държеше банката и то сякаш без особен късмет, пред него постепенно банкнотите намаляваха.

Госпожа Турвил бе седнала с дъщеря си върху ален диван в задната част на залата.

— Не ме питай, майко — шепнеше Фернанда, — моля ти се, ела да избягаме. В къщата ни се извърши ужасно престъпление, за което ще обвинят теб.

— Мен!? — изстена госпожа Турвил отчаяно. — Не, мое дете, аз много се унизих, като отворих този публичен дом, но го направих само за да спечеля за тебе много пари. Кой обаче ще повярва, че аз, бившата маркиза Турвил, съм извършила престъпление!

— Майко, мила майко — разплака се Фернанда, — зная, че всичките ти грехове се дължат на любовта ти към мен. Обаче полицията и обществото… Мълчи, защото ни наблюдават. Ще ти разкажа всичко през нощта, когато си отидат гостите. След това ще напуснем това място на нашето падение и ще се скрием в някое кътче на големия Париж под фалшиво име. Аз ще работя за тебе, майко, аз ще…

Тя млъкна, до дивана се приближи Анри и застана пред двете жени.

— Фернанда — прошепна той, — днес губя извънредно много по време на играта. Идете в моята стая и вземете от лявото чекмедже една колода карти, за да ги замените с ония, които лежат пред моето място на масата!

Девойката стана и го изгледа враждебно.

— Господине, картите които искате да отида да взема, са белязани и ще стана съучастница в престъплението ви, ако ги донеса…

— Заповядвам ви да отидете!

— А ако откажа!

Анри я хвана толкова грубо за ръката, че тя извика.

— Ако не ме послушате, ще ви изпратя още утре при проститутките в затвора Сен Лазар — прошепна той.

— Оставете ме, господине! — изплака девойката толкова високо, че доста хора се обърнаха учудено. — Много неща съм понасяла, но търпението ми вече се изчерпа. Ще загина, но и вие ще загинете с мен! Ще разкрия на тия хора — развика се Фернанда — кой сте вие, както и че вие сте душата на цялото предприятие от самото начало!

— Фернанда, боже мой! — прошепна госпожа Турвил на дъщеря си.

— Млъкнете или ще ви убия! — изсъска Анри в ухото на младото момиче, а ръката му се мушна бързо във вътрешния джоб на фрака, където носеше постоянно малка кама.

Фернанда обаче не млъкна и не искаше да слуша нито молбите, нито заплахите му. Беше ужасно разтревожена и сама не знаеше вече какво върши. Тя приближи с разтреперани нозе до голямата маса и извика сред настъпилата в игралната зала тишина:

— Погледнете този човек, когото познавате под името Анри. Той е накарал майка ми да започне срамния живот, който води сега, той ме обезчести със сила и заплахи, той води двоен живот, макар че е женен и баща на едно дете. Този човек, който играе през нощта ролята на покровител на проститутки, този човек, който държи банката и не се свени да играе с фалшиви карти, този човек е през деня полковникът…

Внезапният оглушителен шум на десетина звънци прекъсна разкритията на Фернанда. От тавана на стаята по високоговорител, изкусно скрит в полилея, прозвуча глух разтреперан глас:

— Полицията! Полицията е нахлула в къщата! Да се спасява всеки както може!

— Най-после — извика злобно Пати дьо Клам, — най-после!

Откъм стълбите се чуха бързи и тежки мъжки стъпки. В игралната зала настъпи хаос, който се увеличи още повече, когато изгаснаха лампите и мрак скри бягащите гости.

— Слезте по стълбите зад оная врата! — извика госпожа Турвил на гостите си. — Вече я отключих и ще можете да излезете в градината.

Всички побягнаха към посочената тайна врата. Госпожа Турвил прегърна дъщеря си и тръгна с нея. Анри също бързаше да стигне до единствения изход, през който можеше да се скрие от полицията. За него бягството бе много по-важно, отколкото за който и да е друг. Ако го заловяха като гост и покровител на този публичен дом, можеше да изгуби не само службата и честта, но й живота си.

Той бе стигнал вече тайния изход, когато някой го хвана здраво и един познат глас прошепна:

— Не мърдайте, полковник Анри. Ще останете тук и ще почакате с нас полицията.

Анри не можа да види в тъмнината кой го бе хванал. Звукът на гласа обаче, смрази кръвта в жилите му. Не принадлежеше ли този глас на майор Пати дьо Клам, неговия подчинен, а другият, който иронично се изсмя — на бившия майор Естерхази, който бе навремето също така негов подчинен в генералния щаб?

— Полковник Анри — продължи бързо Дьо Клам, — ние ви задържаме във ваш собствен интерес. Спокойно изчакайте с мен и приятеля ми Естерхази полицията. За нас е достатъчно онова, което видяхме тази вечер и разбрахме каква роля сте играл в този дом! Бъдете спокоен и разумен и тази среща няма с нищо да ви навреди.

В този момент бе изкъртена вратата на игралната зала и висок служител от криминалната полиция влезе начело на многобройни униформени мъже. Няколко полицаи носеха лампи и фенери, така че осветиха донякъде голямото помещение.

Комисарят бързо се огледа и каза сърдито:

— Закъсняхме, всички вече са избягали. Но ето, там има трима мъже, те ще трябва да ни дадат отговор.

Той се приближи към тримата офицери и стеснително се отдръпна.

— Вие навярно ме познавате, господин комисар — заяви му гордо Пати дьо Клам. — Аз съм онзи, който насочи вниманието на полицията върху тази къща и изиска днешната проверка от самия началник на полицията. Аз съм майор Пати дьо Клам, това е Анри, полковник в генералния щаб, това пък е майор граф Естерхази, който ме придружава по мое изрично желание, понеже вярвах, че ще можем да бъдем полезни на полицията.

Комисарят се поклони учтиво:

— Извинете, господа офицери, че не можах да ви позная веднага. Дошли сме впрочем напразно, защото в къщата няма никой и не можем да арестуваме ония, които са участвали в срамните деяния.

— Избягаха през онази тайна врата — отвърна Дьо Клам. — Добре ще направите, ако продължите търсенето в градината.

— Да, в градината! — извика бързо Анри, понеже се опасяваше да не би полицията да се качи на горния етаж и да намери трупа на жертвата му в шкафа на Фернанда.

Комисарят се оттегли заедно със своите подчинени. Естерхази направи на един от полицаите знак да остави една лампа върху зелената маса. После отиде и затвори отново всички врати и спусна плътно завесите.

Междувременно полковник Анри се бе отпуснал с глух стон на един стол.

— Приятели мои — започна той, — не ми причинявайте нещастие, смилете се над жена ми и детето ми, дайте честната си дума, че няма никога да разкажете на никого онова, което сте видели и чули тук тази нощ. Ако светът узнае, че съм държал банката на тази къща, не ми остава нищо друго, освен да си тегля куршума.