Една сутрин, когато току-що беше се събудил, чу продължително изсвирване на параходна сирена. Толкова близо беше, че нещастникът помисли, че параходът е хвърлил котва пред самия остров. В сърцето му се събуди надежда. Той скочи от леглото, облече се и излезе от къщичката, която тогава още не беше заобиколена с жив плет. И действително, пред острова се намираше голям параход. На главната му мачта се развяваше френското знаме.

Драйфус впи поглед в кораба. Какви ли мисли бушуваха в главата му! О, да можеше това да е параходът, който ще го отведе обратно в Отечеството! Изведнъж се сепна. Към него идеше княз Галицин, придружен от главния надзирател.

— Алфред Драйфус — заговори той. — Преди малко пристигна френски параход, който ми донесе заповед да ви изпратя във Франция. Невинността ви е доказана, истинският виновник вече е арестуван, вие сте свободен!

Драйфус се олюля и падна почти в безсъзнание в прегръдките на главния надзирател. Галицин заповяда да му дадат чашка коняк! за да може жертвата му да издържи докрай жестоката шега. Затворникът беше заведен на парахода. Моряците го избягваха, а капитанът не се виждаше никъде. Галицин влезе с него в кабината.

— Най-напред ще се върнем в Каена — обясни губернаторът. — Там ще ви дадат други дрехи, аз ще приготвя необходимите документи и тогава ще можете да отпътувате за Франция. Е, Драйфус, какво ще кажете за този неочакван обрат на вашата съдба?

Мъченикът сключи ръце.

— Благодаря на Бога — отговори той. — Знаех, че ще дойде денят, когато моята невинност ще излезе наяве.

— Много трогателно е вашето доверие в Бога — забеляза злобно Галицин, — сега пък се помолете пътуването да мине добре. Има бури, подводни скали, пожари. Може да стане катастрофа, преди да стигнете Франция.

Драйфус поклати отрицателно глава.

— Щом Господ ми е помогнал дотук — отговори той, — ще ми помогне и да стигна благополучно до Франция.

Параходът тръгна. Чак сега Драйфус се увери, че е дошъл часът на неговата свобода. Той се облегна на стената и заплака. В съзнанието му изпъкна споменът за жена му, детето му, верния му брат и той си представи картината на едно щастливо бъдеще.

— Оставям ви сам, Драйфус — стана Галицин. — Не искам да смущавам молитвите ви.

Сега нещастният затворник действително коленичи, вдигна ръце към небето и с гореща молитва благодари на Бога, че му е помогнал, че е възвърнал живота и честта му.

. Изведнъж параходът се разтърси и спря. Двама пазачи нахлуха в кабината.

— Елате с нас, Драйфус — наредиха те.

— Стигнахме ли вече в Каена? — попита мъченикът.

— Сега ще видите.

— С мъка изкачи нещастният човек трапа. Краката му едва го държаха. Когато излезе на палубата, той с лудешки вик се строполи на пода. Параходът беше спрял на същото място пред Дяволския остров, откъдето беше тръгнал. Подлецът Галицин беше накарал само да обиколят острова и сега с подигравателен смях тласна отново жертвата си в затвора, в който беше прекарал вече толкова години.

Може би читателят недоверчиво ще поклати глава и ще рече:

— Толкова зъл, толкова подъл, толкова жесток не може да бъде човек!

Ала нашите сведения са напълно достоверни. Ако истината за Драйфус проникне някога във вестниците, ще излязат на бял свят още много ужасни подробности. Драйфус се намира на Дяволския остров не само да прекара заточението си, или пък да умре там. Не, подлеците, които още властват в Париж и тровят общественото мнение, имат за цел да уморят бавно и ужасно несправедливо осъдения капитан Алфред Драйфус.

Пикар и Зола, Матийо Драйфус и Мадлен се намираха в ужасната килия на лудницата, а сред тях стоеше доктор Дюбоа, блед като смъртник, с изцъклен поглед, като заловен престъпник, какъвто и беше всъщност. Фенерът, който Зола държеше в ръка, изпълваше помещението с мрачна светлина. Искаха да разбудят Клотилда Боазльо от привидния й тежък сън. Пикар се наведе и докосна с ръка лежащата пред него фигура. Но Зола му извика с треперещ от вълнение глас:

— Напразен труд, приятелю Пикар, няма нужда да будим Клотилда Боазльо, защото тя…

— …Е изчезнала — довърши Пикар. — Клотилда Боазльо е избягала.

В този момент доктор Дюбоа се съвзе. Неискрените му очи засвяткаха зад златните му очила и той извика с надменен тон:

— Сега искам да сложа край на комедията, която ви изиграх. Да, господин Пикар, да, уважаеми господин Зола, действително ли можахте макар и за миг да помислите, че в моята къща може да става нещо противозаконно? Допускате ли, че щях да ви доведа в тази килия, ако госпожа Боазльо действително беше затворена тук? О, не, аз исках само да видя, господа, докъде ще отидете със своето нахалство. Вие, тъй наречените герои на истината, вие, защитниците на предателя Драйфус! Вие нахлухте посред нощ в моята къща, искахте да ме хванете в лъжа, на която аз привидно се хванах, причинихте телесна повреда на моя пазач, като му пръснахте пипер в очите, и всичко това, за да се уверите лично, че в лудницата на доктор Дюбоа не стават никакви мистериозни работи. Покажете ми генералшата, която уж съм бил задържал против нейната воля. Къде е тя господа?

Зола, Пикар и Матийо Драйфус се погледнаха изненадани от дързостта, с която престъпният лекар искаше да се измъкне от поставената му клопка.

— Къде е госпожа Боазльо ли? — запита Пикар. — Да, господин Дюбоа, това не можем да ви кажем в този момент, но че тя е била тук в тази килия, това можем да ви докажем, и тези доказателства ще представим и в съда.

Пикар се наведе бързо и събра дрехите от пода.

— Ето кожения жакет на генералшата — каза той, — това е пък баретката й, а тази елегантна долна фуста е също нейна. Тези доказателства ще вземем с нас.

— Правете каквото искате — махна презрително с ръка доктор Дюбоа, — готов съм да отговарям пред съда, но и аз ще подам заявление за обида и вие ще трябва да ми платите голямо обезщетение, задето сте си позволили да се усъмните в моята честност.

Но Матийо Драйфус сложи ръката си на рамото на лекаря.

 — Не бъдете толкова самоуверен, докторе — изрече той, — защото Клотилда Боазльо е жива и аз ще ви покажа пътя, по който е минала, за да се освободи. Виждате ли голямата дупка в стената, която е покрита с черно парче ламарина? Ето, като махна ламарината, пред нас се открива кръгло отверстие, което води към комина. Оттук са избягали Клотилда и нейният другар. През комина те са се изкачили на покрива, а оттам са намерили някакъв начин да се измъкнат на улицата.

— И тъй, доктор Дюбоа — поде Пикар, — останете си със здраве. Нашето нощно посещение във вашия, дом ще намери своя епилог в съда, тъй като не ще бъде мъчно да се намери Клотилда Боазльо в Париж. Пред тази свидетелка ще се разбият всички ваши лъжи.

Спасителите на Клотилда напуснаха килията, без дори да удостоят с поглед Дюбоа, който треперещ от гняв ги проследи със злобен поглед. Скоро след това, той чу шума на файтона, който отнасяше Пикар, Зола, Мадлен и Матийо към Париж.

Побеснял от гняв, Дюбоа тропна с крак.

— Ще ми платите за това — изръмжа той с пресипнал глас. — Не бързайте да тържествувате. Генералшата Клотилда Боазльо не е още във ваши ръце. Не вярвам да се е върнала при своя съпруг. Значи, се крие някъде в Париж. Чудно е само, че лудият не я е разкъсал, не я е удушил, а й помогнал да избяга и сам е избягал с нея. Сега трябва да потърсим и да намерим Клотилда Боазльо. Самият генерал трябва да ми помогне за това.

Дюбоа побърза да влезе в кабинета, облече набързо палтото си, качи се в своя файтон и подкара колкото може по-бързо конете към Париж. Когато пристигна до дома на Боазльо, той иззвъня и заповяда на появилия се слуга да събуди веднага генерала.

— За Бога, Дюбоа — сепна се уплашено генералът, като слезе в салона и видя там очакващия го негов съучастник. — Какво ви води по това време при мене? Да, сещам се, идвате да ми съобщите, че лудият художник е свършил своята работа. Клотилда мъртва ли е?