— Защото трябва да го сторя, Аладар. Това е дете на почтени родители, а сега искате да стане циганин. Ако истински го обичате, не трябва да искате това.

— Тя е права — каза старата Муша и изчисти лулата си. — Не трябва да задържаме момченцето, защото не сме от циганите, които крадат деца. Ние го взехме с нас, защото видяхме, че е бездомно, но понеже сега вече знаем, че има родители, трябва да отиде при тях.

Мелиора поклати одобрително глава.

— Добре — съгласи се циганският главатар, — щом умната Муша и хубавата Мелиора са на това мнение — аз няма да им противореча. Утре сам ще те съпроводя до Комарно и оттам — с влака до Париж. Ще ви дам пари за билет. Искам да си спомняш за мен с благодарност.

— Така ще бъде — кимна Клаудина,— — и ще науча и детето да се моли на Бога за тебе. Лека нощ.

Тя взе момченцето и отиде в шатрата, в която спеше с Мелиора и старата.

— Ще ти дам от това питие, което винаги ти е помагало — подвикна старата зад Клаудина.

После стана, извади от пазвата си едно шишенце и отиде в шатрата. Аладар и Мелиора останаха сами. Циганският водач отиде при обичаната от него жена и се хвърли в краката й.

— Мелиора — каза й той печално, — минаха пет години от тогава, когато през една нощ, на това същото място, стоях пред тебе. Ти бе нещастна тъй като този, когото обичаше, те беше изоставил. Въпреки това аз те молех да ми станеш жена. Ти тогава ми каза, че след пет години на същото място и на същия ден ще ми отговориш на въпроса. Времето измина и ние сме на същото място. Ей там, зад планината, се намира замъкът Красногорка. Този човек, който тогава те направи нещастна, е господар на този замък. Напразно си чакала пет години похитителят, бащата на детето ти да поправи злото, което е сторил. Той ти се беше заклел, че ще му станеш жена — княгиня Дубиска. Искаш ли да чуеш как е удържал думата си? Мелиора трепна.

— Чуваш ли гласа на флейтите, плача на цигулките и зова на тръбите? — продължи Аладар развълнуван. — Ако се вслушаш, ще чуеш виковете на гостите и дрънкането на чашите, вятърът донася дотук глъчката на веселието. Твоят любовник празнува свободата си. Старият княз, неговият баща е умрял и нищо не му пречи да те вземе за жена. Обаче той предпочете да вземе друга, по-богата и по-почтена — младата графиня Най-хоф стана негова съпруга.

Циганката извика и сложи ръце на гърдите си.

Аладар Форкаш, който не беше споменал нищо за живота й през тези пет години, днес безжалостно забиваше ножа в раната.

— Моите шпиони ми казаха всичко — продължи той, — знам, че графиня Найхоф или, както се казва от няколко часа, княгиня Дубиска е млада, красива, невинна и въпреки че е сираче, е собственица на седем чифлика, за които се говори, че са най-доходните в цяла Унгария. Какво е циганката Мелиора в сравнение с нея? Ти си била само играчка на този почтен господин, на която той се е радвал и после е захвърлил, без да иска да знае дали при падането си не ще се счупи… За мене ти, Мелиора, си всичко. С такава искреност те обичам, която може да съществува само в душата на един циганин, и с такъв плам, който може да направи един човек много щастлив или пък да го погуби. Бъди моя звезда, Мелиора, душа на моята душа!

Циганинът започна да целува краката на хубавата циганка, после притисна лицето си в полата й.

— Отговори ми, любима моя — стенеше той. — Отговори на въпроса ми, който цели пет години притискаше гърдите ми.

— Ще ти отговоря — каза тихо циганката. — Кълна ти се, че щом изгрее слънцето, ще знаеш на какво може да се надяваш. Нека тази нощ бъде моя, не желая през тези часове да бъда обвързана с някакво обещание. Не напразно съм те молила да ме доведеш на това място, искам да се възползвам от тази нощ, разбираш ли ме, Аладар, имам да разчистя една стара сметка.

— Да, разбирам, ти искаш да си отмъстиш?

— Може би — отрони Мелиора тихо и очите й светнаха.

— Ще почакам тогава. Донеси ми нещо да пия и ще те оставя сама.

Мелиора отиде в палатката и се върна със сребърна чаша.

— За любов или за отмъщение да пия? — запита циганският главатар, като допря чашата до устните си.

— Пий за двете — отвърна Мелиора. — Много често любовта и отмъщението биват под един покрив.

Аладар изпразни чашата.

— Днес виното ми изглежда горчиво — каза той, — навярно съм пил за отмъщение.

После се наведе и целуна края на Мелиорината дреха.

Циганинът едва стигна до леглото си. Изведнъж се почувства много уморен. Заспа бързо, защото Мелиора беше сложила във виното му приспивателно. Той току-що се бе отдалечил и старата подаде главата си пред завесата на шатрата.

— Отиде ли си? — пошепна тя.

— Няма вече от какво да се боим до утре — отвърна Мелиора.

— А Клаудина?

— Погрижих се за нея. Тя спи толкова дълбоко, че никой не може да я събуди.

Циганката се вмъкна в шатрата. Малка лампа осветяваше вътрешността. Клаудина лежеше на вълнено одеяло със затворени очи и дишаше равномерно. Тя държеше в ръцете си малкия Андре. Неговата глава беше опряна на гърдите й, а дългите му руси къдри висяха над рамото й.

Мелиора се наведе тихо и вдигна заспалото дете. Клаудина изохка, сякаш някакъв лош сън я измъчваше. Може би тя усещаше, че й вземат детето, но не можеше да се събуди.

Мелиора уви момченцето в топла завивка и излезе от шатрата. Старата тръгна след нея.

— Всичко е вече готово — прошепна тя на Мелиора, — затова не губи време. Знаеш брода на реката, а познаваш и пътя за замъка Красногорка. Колко пъти си го изминавала, откакто проклетото сладко чувство изпълни гърдите ти. Върви още един път по него, сега аз те изпращам. Бори се за своето право — имаш у себе си най-силното оръжие — детето му. Ха-ха, неговото дете! Той не знае, че отдавна го погребахме в Русия.

— Добре, бабо — прошепна Мелиора нетърпеливо, — зная какво трябва да върша. Тази нощ ще се реши, ще стане ли княгиня Дубиска владетелка на замъка Красногорка или ще бъде враг на този род. Сбогом, тази нощ ще се реши моята съдба.

Тя притисна детето до гърдите си и пое към реката. Старата циганка гледаше в огъня. Черни облаци дим се вдигнаха около него.

— Искрите светят — избъбра старата като безумна, — седем искри, седем зъбеца на княжеската корона — тя ще успее. Дявол те взел, гръм да те удари.

Всичките искри неочаквано изгаснаха.

— Ха-ха-ха, циганска любов, ти приличаш на този огън. Пламваш буйно и после изгасваш, за да настане мрак в душата.

С краката си тя размести тлеещите дървета, а смехът й продължаваше да звучи злокобно в тихата нощ.

Красивата Мелиора вървеше бързо. Луната осветяваше самотния път по брега на реката. В случай че не е придошла, което се случва често пролетно време, когато снегът се топи, тогава има много места засипани с пясък, откъдето може без никаква опасност да се премине. Мелиора познаваше един такъв брод и лесно го намери. Като държеше детето в ръце, тя стъпваше по камъните и стигна бързо на срещуположния бряг. Като сърна се изкачи по височините, обрасли с върби. След това стигна и до гората на Красногорка. Там познаваше почти всяко дърво. Колко пъти през горещите летни нощи се е разхождала под ръка с любимия си из тъмните гъсталаци. Всеки храст й говореше, а всяко дърво й напяваше любовна песен. Всичко това бе обрасло с красива зеленина, а сега е есен и природата угасваше. Под краката й милиони пожълтели листа образуваха килими, по които тя стъпваше. Пред нея прелитаха изплашени нощни птици, чуваше се и далечен вой на вълк. Мелиора не се страхуваше. Тя знаеше, че тия животни са опасни само зимно време, когато не могат да намерят храна през големите снегове. Освен това знаеше, че вълците и циганите са добри приятели…

Циганката броди около час из гъсталаците. Най-сетне между дърветата се видя светлина и скоро излезе на скалиста равнина, на която се издигаше замъкът Красногорка, стар и с дълга история. По време на въстанията на маджарите за независимостта им, Красногорка е играл важна роля. Там, в големите прекрасни салони на двореца, са ставали съзаклятия и от дебелите стени на кулите маджарите са нанасяли не едно и две поражения на императорската армия.