Заседанието се прекратява.

Цитираме един вестник, засягащ процеса.

„Четейки всичко онова, което се пише от десетина и повече дни насам, откакто се гледа делото на Зола, в най-големите европейски вестници, човек наистина би помислил, че в момента нищо друго не интересува културния и политическия свят в Европа, освен този прочут процес. Може би най-прословутия процес на века…

Причината, поради която погледите на всички хора са насочени с такова голямо любопитство, нетърпение и интерес към Франция, е лесно обяснима. Франция играе твърде голяма роля в историята на цивилизацията и другите страни, които се възползваха от нея и сега отправят вниманието си към настоящите борби, от които, без друго, ще излезе нещо повече, нещо по-голямо, отколкото оправдаването на един невинен, а именно сломяването, и то завинаги, на военното пристрастно и заслепено правосъдие!

Франция привлече и спечели симпатиите на всички онези, които мислят свободно. Те я обичат и я смятат като своя втора родина. Както се изразява един голям американски политически мъж: «Всеки човек на света има две родини — своята и Франция!»“

Ето оценките на някои други големи вестници в Европа за положението във Франция.

„Съндей Спесиал“, най-големият неделен вестник в Лондон, дава фотографиите на трима офицери, които играят непосредствена роля в тази афера, а именно: на Естерхази, Пати дьо Клам и на полковник Пикар и пише:

„Естерхази има страшен вид, с нервен смях и с прикрит поглед. Пати дьо Клам е личност силно раздразнима, има делови вид и изглежда, че сам си придава извънредно голяма важност, а полковник Пикар е спокоен, с достойна осанка, интелигентни очи, блага усмивка, симпатичен и решителен в жестовете и говора си.“

Колкото за Зола, същият вестник казва следното: „Зола е смел и честен човек от героичен тип. Стои отпуснат на подсъдимата скамейка и се взира с пламтящи очи, които парят заседателите. От време на време става. Има вид на Херкулес…, а гласът му трепери и набляга с тежестта на олово върху сърцата и съвестите на присъстващите.

Само един жест на Зола те смразява.“

Общият тон на цялата английска преса е, че ревизията на процеса се налага. Когато трима бивши министри на правосъдието идват и декларират пред заседанието, че процесът на нещастника от Дяволския остров е незаконен, друг изход от това положение не може да има, освен ревизирането на самия процес. В противен случай човек би си помислил, че съдебната процедура във Франция струва колкото една обикновена комедия от „Пале Роял“.

Знаменателно е обаче, как вестник „Съндей Таймс“ се произнася за дванадесет съдебни заседатели: „Да помислим — казва той, — преди да вземем предвид безпристрастието на заседателите, че тези хора изхождат от народа, че имената и адресите им са публични и че вече са били заплашени от няколко вестника.

От друга страна лесно обяснимо е, че техните лични разбирания не могат да се различават много от тези на съгражданите им, на крещящото множество, което се бие по улиците на Париж. Можем ли да вярваме, че разискванията по делото, на което ще бъдат дадени доказателства, ще ги накарат да повярват в невинността на Зола? Но в такъв случай техният вердикт няма ли да предизвика един народен катаклизъм? Е, добре, трябва да допуснем само едно нещо, за да повярваме в оправдателната присъда на Зола: че всеки от тези дванадесет заседатели е също такъв герой, какъвто е Зола. В противен случай ние не можем да очакваме нищо от тях!“ Подобна справедлива и истинска преценка ни кара да видим предварително резултата от процеса.

Що се отнася до парижката преса, то в нея се забелязва същата възбуденост, същата невъздържаност на перото от една страна и от друга — води се истинска словесна борба, от която в края на краищата няма да закъснее и появата на истината.

Белгийската преса без разлика поддържа каузата на Зола и напада остро опитите да се прикрие истината, която въпреки всичко, постепенно излиза наяве.

Онова, обаче, което е най-характерното във всичко това, което се пише, е енергията, с която руските вестници поддържат каузата на Зола. Тази работа безпокои много заинтересованите, като се знае, че в Русия не може да се пише така свободно и затова изглежда, че езикът на руската преса сякаш напада висшите правителствени кръгове. Много петербургски вестници декларират категорично, че честта на Франция изисква ревизирането на Драйфусовия процес. Никой не може да допусне, че ако подобни преценки биха били противни на руските цензурни гледища, вестниците биха могли да публикуват подобни неща. Ето един пасаж от „Руская газета“, вестник, смятан за близък до висшите политици в Русия:

„Процесът на Зола е придружен от друг един процес, много по-грандиозен. От едната страна стои френското обществено мнение, а от другата — общественото мнение на всички цивилизовани страни в света. Каква жестока ирония на съдбата! Защото този път другите нации налагат на Франция да защитава пред своите граждани принципите на свобода и правда, на същите онези граждани, които провъзгласиха за първи път светия принцип на човешките правдини. Ето защо ние, истинските приятели на Франция и на френския народ, бяхме болезнено засегнати от положението, през което преминава страната на «братството, равенството и свободата».“

Тази статия предизвика неимоверно раздразнение в политическия живот на Франция и тя е само от полза на каузата, отстоявана от Зола и всички онези учени, които се заклеха, че няма да преустановят борбата, докато не видят, че перото побеждава сабята и религиозния фанатизъм.

Адвокатът Лабори продължава пледоарията си и съобщава, че ще излага фактите по техния хронологичен ред.

Защитникът на господин Зола говори най-напред за арестуването на Драйфус, станало през месец октомври 1894 година, и констатира, че това арестуване е било известно само на два вестника: „Л’Еклер“ и „Либр Парол“.

Лабори казва още, че майор Пати дьо Клам е забранил на госпожа Драйфус да говори за мъжа си под заплаха за тежко наказание. Макар че известието на вестник „Либр Парол“ не е било дадено от госпожа Драйфус, а от бюрото на Министерството на войната, и двата споменати вестника поместиха неверни статии за виновността на Драйфус.

Адвокатът говори за разпитите, чрез които майор Пати дьо Клам се е мъчил да сплаши Драйфус, и за впечатленията на майор Форцинети, директор на затвора, който е останал с убеждението, че Драйфус е невинен. (Шепот из залата.)

Председателят на съда подканя публиката към мълчание.

— Преди всичко трябва да се отбележи — извисява се гласът на Лабори, — че законът не бе спазен и този именно факт, присъединен към протестите на Драйфус, разбуни толкова високи умове. Онова, обаче, което дава сили на нашите убедени врагове, е обстоятелството, че те вярват, че всичко е минало правилно и законно. Е, добре, ние трябва с прискърбие да констатираме, че работите не се разрешиха така, както си мислиха. (Раздвижване.) Министерството на войната притежаваше осем месеца преди арестуването на Драйфус фотографията на документа, в който се четеше: „Този каналия Д“ и доказващ, че един френски офицер е бил във връзка с двама чужди военни аташета. Обаче този документ не се даваше на Драйфус. А този документ е важен, защото на него са почивали от толкова време всички обвинения, този документ, който се нарече оправдателен, връчен от дамата с воала на майор Естерхази и който последният е депозирал във военното министерство само срещу разписка за получаването му.

Говорейки за генерал Мерсие, адвокатът Лабори сочи, че може да е храбър воин, но не е осведомен, нито пък е в течение на важните работи, защото „какво можем да си помислим за изпитанието, на което беше подложен Драйфус от страна на Пати дьо Клам, когато му продиктува фрази от текста на бордерото? Генерал Мерсие замести липсата на доказателства със своето произволно впечатление и по този начин се стигна до осъждането на един невинен“. Адвокатът пита защо не се говори за този акт: „този каналия Д.“ После заявява: — Ние бихме могли да доведем тук и чужденци, за да се разисква за достоверността на този документ. (Раздвижвания.)