— Невинна! — възкликна Алиса. — Господи, благодаря ти, аз съм невинна!

И за пръв път в живота си това смело момиче беше напусното от силите си и падна в безсъзнание на пода.

Когато Алиса дойде на себе си, Матийо беше коленичил до нея, а главата й почиваше на коленете му.

— А сега не искаш ли да бъдеш моя жена? — запита той тихо.

— Твоя жена — прошепна тя с щастлива усмивка. — Ах, колко горда, колко радостна се чувствам. Жена на Матийо!

— Чичо Матийо — възкликна в този момент мил глас.

Момчето се беше събудило и весело обхвана с едната си ръчица врата на обичния си чичо, а с другата сочеше към Алиса:

— Нея трябва да обичаш, чичо Матийо — каза Андре сериозно. — Тя ме извади от водата, където ме хвърли жената с белега на лицето.

— Ще я обичам, мило момче, винаги ще я обичам… винаги.

На следващия ден Херманса със сълзи на очи притискаше в обятията сина си. — Държейки го близо до майчиното си сърце, тя го покриваше с целувки:

— Ох, радост моя, намерих те пак, утешение мое, ти само можеш да ме поддържаш. Сега ще пораснеш голям и хубав близо до мен. И ще отмъстиш за баща си, мъченика на Дяволския остров.

. А около майката и детето стояха прави Матийо и Алиса Тери, Клаус Грот, Мишонет и дядо Карус.

Нито едно око не беше сухо. Тогава Херманса възкликна дълбоко трогната:

— Благодаря ти, Господи, колкото и голямо да е нещастието на семейството ни, все пак ни останаха верни приятели.

В минната област Вилкесбар духовете не бяха се успокоили. Бунтовническият дух се надигаше от нечовешките постъпки на собственика на мината Хенри Масон. Той не успя да усмири вълната на негодувание. Тежки дни настъпиха за инспектор Тери, за Ервин и Едит, младото момиче на минния собственик, което напусна бащината стряха и живееше в къщата на старика Тери.

И четиримата усещаха с растяща загриженост как си пробива път в умовете на работниците мисълта за грабеж и разнебитване на чуждата собственост и със страх очакваха избухването на народното негодувание, подстрекавано с пламенни слова и големи количества ракия. И Хенри Масон би паднал като жертва на този бяс, защото стачниците бяха прекъснали телеграфните жици, които свързваха мините с Вилкесбар. По този начин собственикът на мините не можеше да влезе във връзка с властите, за да иска помощ.

В дома на милионера владееше хаос. Част от слугите си бяха стегнали багажа и се пръснаха, заявявайки, че нямат никакво желание да бъдат убити заедно с господарите си. Други, които бяха останали, стояха с ръце в джобовете си, не правеха нищо и се отдаваха само на гуляи, сякаш наближаваше свършекът на света.

Хенри Масон не мислеше впрочем за нищо друго, освен как да избяга. Но бягството беше извънредно трудно, почти невъзможно. Стачниците пазеха пътищата денем и нощем и нямаше надежда да се избегне от ръцете им.

Беше вечер. Хенри Масон стоеше в работната си стая, а при него бяха Марсел Бернард и Нинон дьо Клер, които в този критичен момент се приближиха още повече до милионера, естествено, за да могат да постигнат по-добре пъклените си замисли.

— Както вече ви казах, мистър Масон — поде Марсел, — тази нощ ще избухне бунтът. Стачниците ще превземат с пристъп къщата и, както се опасявам, не ще се задоволят да унищожат всичко, което се намира тук, а ще посегнат и на живот ни…

— Имат ли наистина това намерение? — напрегна се Масон. — Не ми се вярва, не мога да повярвам. Възможно е работниците да нахалстват в претенциите си, но грабители и убийци не са…

— Ще видим — каза Марсел, надигайки се. Замълча, после продължи тържествуващ. — Искам да ви напомня, драги Масон, че снощи направих малка разходчица. Смених си малко външността и нахлузих работническа блуза. По този начин успях да направя едно ценно запознанство. Сприятелих се с един от най-важните инициатори — престъпен тип, когото само с няколко златни монети накарах да проговори. Той ми разказа, че през нощта, към два часа, ще се тръгне масово срещу вашия дом. Досега инспектор Тери е успявал да въздържа работниците от насилие, но те вече не го слушат. Начело на стачниците е застанал Червения Боб и работниците слушат сега само него. И за да ми повярвате, господин Масон — заключи Марсел Бернард, — нека този човек ви разкаже всичко.

Той взе лампата от масата и я постави на прозореца. След пет минути Червения Боб влезе в стаята.

— Ще спечелиш една малка сумичка — посрещна ирландеца Марсел, — ако кажеш на господин Масон истината за онова, което ще се случи тази нощ.

— Най-напред парите, после истината — отговори червеният негодник с прегракнал глас.

Милионерът извади от портмонето си няколко банкноти и ги подаде на предателя.

— Сега, приятелю, говори — нареди Масон, изтривайки челото си от пот. — Вярно ли е, че работниците искат да посегнат дори на живота ми?

— Вие, богатите, сте чудни хора — изрече Боб глухо. — Да не би да си въобразявате, че вашите роби имат вода, а не кръв във вените си? Само толкова ти казвам, мистър Масон. Утре вече няма да видиш слънцето, ако още сега не си плюеш на петите. В два часа къщата ти ще бъде нападната, ти и твоите приятели ще бъдете премахнати, а къщата запалена.

— Ужасно! — възкликна Нинон дьо Клер. — Вземайте бързо решение, мистър Масон. Трябва да бягаме… да бягаме!

— Да бягаме? — повтори милионерът, на когото от страха пресъхна гърлото. — Лесно се казва, но почти невъзможно е да се извърши. Тези мизерници са заели всички изходни пътища и както преди малко ми съобщи моят камериер, са поставили пазачи и в обора, за да не можем да си послужим нито с конете, нито с файтон.

— Тогава сме загубени — изплака хубавата Нинон.

Поне изглеждаше, че плаче. В действителност тя разиграваше комедия, режисирана предварително от нея и Марсел. Целта беше преди всичко да се изплаши до смърт милионерът.

Масон кръстосваше с несигурни крачки стаята.

— Какво да се прави? — пъшкаше той. — Как да се спасим? Няма ли някакво сигурно скривалище? Искам да кажа, някое място, където бихме могли да се скрием, поне до утре. Защото вярвам, че утре ще ни дойде помощ, която ще ни изпратят от града избягалите слуги.

— Знам такова скривалище — заяви с готовност Боб. — Там всички ще бъдете на сигурно място, като в пазвата на Авраам, но се иска малко кураж, за да останете в него.

— Говори, човече, говори — възкликна Масон. — И ако ми дадеш добър съвет и ми помогнеш, за спасението ни ще получиш като възнаграждение хиляда долара. Ще те назнача и за минен инспектор, когато работата тръгне отново.

В ужаса си Масон не се погнуси да протегне ръка на пияния ирландец.

— Споразумяхме се — викна Боб, давайте ръката си. — Последвайте ме, ще се скрием в изоставената мина. Ще ви спусна долу и дявол да ме вземе, ако мине на някого дори през ума, че сте там.

— Отлична идея — додаде Марсел, — но няма ли опасност за експлозия?

— Чудна мисъл — изръмжа Червения Боб. — Ако експлозиите ставаха всеки ден, ние никога не бихме слизали да работим в мините.

— Вярвам, че няма дълго да се двоумите, мистър Масон — разбърза се Марсел, — а ще направим това, което този човек ни съветва. Естествено, и ние ще ви последваме. Нинон и аз не ще ви изоставим в такава опасност.

— Благодаря ви — промълви Масон. — Не мисля много да се бавя. Дайте ми само четвърт час на разположение, да поуредя работите си. Ще събера набързо най-необходимото и веднага ще се върна.

Милионерът напусна стаята и Нинон, Марсел и Боб останаха сами. Няколко мига цареше дълбоко мълчание. После Марсел хвърли поглед към вратата и Нинон се приближи да подслушва.

— Нищо не се чува — осведоми тя, — можете да говорите.

— Няма какво много да говорим — обърна се Марсел към Червения Боб, който иронично се усмихваше с ръце в джобовете. — Ние се разбрахме, нали приятелю?

— продължи Марсел. — Всичко ще свърши тази нощ.

— Всичко — кимна ирландецът. — И е истинско удоволствие да видиш как старият се хвана в клопката.