Около съдебната палата вече е спокойно. Същата тишина владее и в кулоарите. Защитата декларира, че се отказва от изслушване на показанията на офицерите, които съставяха военния съд, който оправда майор Естерхази, обаче поддържа по най-енергичен начин желанието си да чуе показанията на генерал Било.

Генерал Пелийо признава, че първото факсимиле, което се появи във вестник „Льо Матен“, е най-точното между всички останали, които се появиха другаде. Генералът показва, че бордерото има лицева и обратна страна и е отпечатано на тънка хартия. Свидетелят вярва, че тогава, когато се е правила фотографската снимка, е било невъзможно да излезе и обратната страна, защото мастилото е било бледо. Генерал Пелийо се пита дали не е станало нужда да се засили тази бледост и впоследствие да се преработи бордерото, за да може да излезе по-добре.

Генерал Пелийо добави: „Твърде много се говори за почерка, но никак не се говори за онова, което е било написано в бордерото. Имам претенциите да ви докажа с документи, че офицерът, който е написал бордерото, е принадлежал към военното министерство и то към артилерията.“

Адвокатът Лабори иска да бъде повикан полковник Пикар и да чуе това показание.

Председателят възразява: „Засега нямате още думата“.

Адвокатът Лабори настоява и иска да дойде полковник Пикар.

Генерал Пелийо анализира бордерото и казва, че само един артилерийски офицер от военното министерство е могъл да познава фактите, за които се споменава в бордерото, и да си служи с техническите термини, които са употребени. Никога един флотски офицер не би могъл да напише това бордеро, защото няма понятие от всичко онова, което се говори в него.

— И сега — казва генералът, — какво остава от цялата тази постройка? По мое мнение, нищо особено и въпреки това бяха обвинени офицерите, че са оправдали по заповед един виновник. Нямам кристална душа, но имам душа на войник, който се възмущава срещу всички клевети, отправени към нас! Не мога да ги понасям и казвам, че е престъпно да се отнема от армията доверието в нейните шефове, защото, ако войниците престанат да имат доверие, какво ще сторят ръководителите по време на опасност, която може би е по-близка, отколкото се допуска? Тогава, господа заседатели, вашите синове ще бъдат поведени на сигурна смърт, а Зола ще спечели един нов разгром и ще понесе победите си пред Европа, от чието лице Франция ще бъде изтрита.

Генерал Пелийо завърши с думите: „Бихме били щастливи да оправдаем Драйфус. Това би доказало, че няма предатели в армията, нещо, за което всички съжаляваме.“

Адвокатът Лабори упреква генерал Пелийо, задето внушава на заседателите, че щяло да има скоро война.

Адвокатът добавя: „Не вярваме, че ще има война, а освен това с подобни войници аз не се боя от нея.“; Марио, професор от университета в Женева, твърди, че почеркът на бордерото принадлежи на майор Естерхази. Той иска да направи демонстрация върху черна плоча, но председателят се противопоставя. Тогава свидетелят навлиза в дълги обяснения върху начина на формиране на буквите. Той продължава устната си демонстрация сред нетърпеливата аудитория.

Председателят се противопоставя на запитванията, визиращи процеса Драйфус.

Изслушва се и генерал Боадефр. Общо раздвижване в цялата зала! Лабори поставя следните въпроси: „Може ли генералът да съобщи какви документи е депозирал Естерхази в Министерството на войната?“

— Документът засяга аферата Драйфус.

— Добре. Но този документ интересува и аферата Естерхази? Какъв е този документ?

— Не мога да отговоря, професионалната тайна ми забранява.

— По-добре казано държавната тайна. Но тук не може да става дума за държавна тайна, тъй като тя е била поверена на една „дама с воал.“

Лабори поставя въпроси, свързани с тази „дама с воал“: Дали генералът я познава; дали е сполучил да я открие; дали му е известно, как е излязъл въпросният документ от министерството.

Генералът отговаря, че не знае нищо.

После на въпроса дали познава обвиненията, хвърлени срещу полковник Пикар, казва: „Да, те са два вида. Едните са доказани чрез писмата на генерал Гонзе, а другите засягат Анкетния съвет и върху тях не може да се дадат обяснения.“ Относно мнението на Пикар по аферата Драйфус казва, че се е съмнявал, но не можел да даде никакви доказателства. Колкото за самия него, той е убеден във виновността на Драйфус. Но неговото убеждение е установено и от други факти, а не само от решението на Военния съвет.

Генерал Гонзе!

Защитата му задава същите въпроси, свързани с документа. Генералът отказва да отговори:

— Знаете ли коя е дамата с воала?

— Нищо не знам. Аз не съм следовател. Вие сте душевадци.

Лабори казва, че след този отговор не може да задава други въпроси.

Настъпва гробно мълчание. Прокурорът също мълчи.

Лабори взема думата:

— Е, добре, от мое име и от името на целия адвокатски съвет…

Нищо не се чува. Настъпва глъчка. Викове отекват навсякъде. Да! Не! Оглушителен шум. Това кара председателят да даде нареждане за изпразване на залата.

Заседанието се вдига. Адвокатите се натрупват около Лабори и го поздравяват. Започват спорове. Всички говорят едновременно, всички се въодушевяват и инцидентите взимат неизмерими размери.

След половин час заседанието се подновява, но хората не са мръднали от залата.

След като инцидентът приключва с голяма мъка, след като страните се споразумяват, генерал Гонзе казва, че действително той има свои писма до полковник Пикар, но че при срещите си с полковника му обяснил, че са две афери: Драйфус и Естерхази и че трябва най-напред да се занимае с виновността на Естерхази и да не се губи времето за нещо вече присъдено. По отношение на Драйфусовата афера той не е мислил никога да я дискутира.

Отсъства полковник Анри.

Повикан е Гриблен, чиновникът в Министерството на войната. Той казва, че видял Льоблоа в кабинета на Пикар. Лабори иска повикването на Льоблоа, но той се явява и опровергава това обвинение.

— Кълна се пред Бога!

— Аз също — отговаря Льоблоа.

Клемансо иска да се изиска анкетната преписка, където Льоблоа е посочил, че е станало грешка във времето, от което се вижда, че свидетелството на Гриблен е фалшиво.

Идва генерал Мерсие.

Защитата пита дали генералът познава доклада на Ривари. Генералът: „Нямам ни най-малко понятие“.

Цяла серия аргументи доказват, че майор Естерхази е авторът на бордерото.

Той заключва, че не знае дали оригиналът на бордерото съществува, но че факсимилето от вестник „Матен“ е достатъчно, за да докаже, че Естерхази е съставил въпросното бордеро.

Заседанието се вдига без инциденти.

Адвокатът Клемансо иска от съда да нареди конфискуване на оригинала на бордерото от Министерството на войната.

Зола казва, че други четиридесет лица, твърде известни, споделят убеждението на Жири, учител от училището Шарл, по този въпрос и че ако не е повикал повече свидетели, той го е сторил от съображения да не злоупотребява с времето на съда.

Ерикур, директор на научно списание, твърди, че според физиологическите бележки, почеркът на майор Естерхази е идентичен с този на бордерото.

Повикан е отново полковник Пикар.

Адвокатът Лабори: „Желаете ли да ни кажете какво мислите относно важността на документите?“

Отговор: „Не бих говорил този път, ако генерал Пелийо не беше говорил преди мен. Но аз ви моля най-настоятелно да не тълкувате зле онова, което ще кажа. Мисля, че съм в състояние да дам мнението си върху важността на фактите, упоменати в документите, за които става дума. От друга страна аз мисля, че се преувеличи извънредно много важността на фактите, за които става дума в този документ. Повикан да свидетелства, генерал Пелийо декларира, че видял материалните доказателства, въз основа на които беше осъден Драйфус.“

В залата настъпва голямо раздвижване.