Той завърши с възхвала на Зола заради куража, който има, да постави въпроса ясно и категорично.

Яви се като свидетел и Бертийон, графолог, експерт от Париж. Той декларира, че бордерото е написано от Драйфус.

Лабори: „Вярно ли е, че тогава, когато полковник Пикар ви е показал писмото на Естерхази, сте възкликнал, че това е неподправеният почерк на автора на бордерото?“

Свидетелят: „Драйфус е написал бордерото“.

След него идва генерал Пелийо, който дава резултата от анкетата на Естерхази, вече добре позната. Разказва случилото се с Пикар, с писмата, с Естерхази. Когато иска да каже една дума върху аферата Драйфус, председателят го възпира: не!

Лабори протестира. (Публиката се възмущава.)

Шарл Дюпюи и Герин не могат да отговорят, защото въпросите са забранени от председателя. Защитата се отказва и този път от показанията на свидетелите По-анкаре, Делкасе, Девел и Лейг.

Пофин дьо Сен-Морел обяснява, че е съобщил на Рошфор онова, което е знаел, по собствена инициатива. Той потвърди, че Генералният щаб бил убеден във виновността на Драйфус. Затова и бил наказан.

Тевне обяснява достойно и искрено поведението на Зола. Той критикува много остро рапорта на Равари. Съжалява, че не се е анкетирал случаят с „Дамата с воала“, че в процеса на Драйфус има много празноти. После се спира на въпроса за тайния документ. При многото обвинения публиката го прекъсва и протестира. „Намирам, че доброжелателството на господин Зола е на висотата на неговия талант.“ (Чуват се смехове.)

Що се отнася до свидетеля Солес, той не може да отговори, тъй като председателят го спира. Лабори и Клемансо протестират. Започва разгорещен спор между защитата и председателя. Мърморенето и шумът добиват необикновени размери. След няколко минути заседанието се вдига.

В съдебната палата се вземат още по-строги мерки за ред. Пристигат и армейски части от Версай в подкрепа на парижката войска. Префектът на полицията приканва всички полицейски началници да подведат под съд всички арестувани смутители на реда без изключение. Принц Анри Орлеански, дошъл пред съда, не може да проникне в залата, защото няма пропуск.

Публиката, съзирайки колата на Зола, надава викове на недоволство. Пристигащите офицери са акламирани с виковете: „Да живее армията! Да живее Франция!“ Полковник Пикар е посрещнат с виковете: „Да живее Пикар!“ „Долу Пикар!“ „Долу предателите!“

Адвокатът Лабори протестира срещу вестниците, които разгласиха, че бил от немски произход и че бил взел за жена еврейка.

Жорес, повикан отново, потвърждава, че Папийо му казал, че не се съмнявал във виновността на майор Естерхази. Жорес добавя:

— Съжалявам повече от всеки друг, че здравето на господин Папийо му пречи да дойде пред съда, защото при наличието на прецизните факти аз бих му напомнил много работи… За лишен път потвърждавам под клетва точността на думите си. Разбирам интереса, който имате да се опровергая, но аз поддържам твърдението си.

Бертийон, официалният експерт, декларира, че след като е размислил, намира, че не трябва да иска от Министерството на войната разрешение, за да представи фотографиите, направени от него пред съда и съдебните заседатели.

Защитниците протестират категорично против този начин на действие от страна на свидетеля.

Тогава адвокатът Лабори представя пред заседателите един цялостен план на демонстрацията, направена от Бертийон пред военния съд по отношение на експертизата на бордерото и твърди, че това е точно копие на акта, извършен пред военния съд.

Запитан от защитника, Бертийон постоянно отклонява решението на съда и не иска да говори за аферата Драйфус.

Адвокатът Лабори тогава запитва защо Бертийон мълчи само пред правосъдието и защо се оставя да бъде интервюиран по Драйфусовата афера от вестниците. Защитникът на Зола цитира интервюто на Бертийон, дадено на вестник „Еко дьо Пари“. Бертийон отговаря, че това интервю не е негово. На въпроса на Лабори вярва ли господин Бертийон, че бордерото е на господин Естерхази, той отговаря: „Не, не е.“ Председателят на съда пита господин Бертийон защо мисли, че бордерото не е написано от ръката на Естерхази.

Отговор: „Защото е писано от друга ръка“. (Смях.) Ив Гийо оспорва графоложката експертиза. Анализирайки начина на писане на Драйфус, той доказва, че бордерото не може да бъде написано от него.

Графологията не е безпогрешна наука. От показанията на Бертийон се вижда, че и той не е сигурен в своите заключения. Той критикува поведението на военния съд, който допуска затворените врати.

Гобер, експерт графолог, казва, че анализираните от експертите факсимилета не схождат с оригинала, с бордерото, което предизвика осъждането на Драйфус. Гобер декларира, че би следвало да се депозира пред бюрото на съда оригиналът на бордерото, за да може да изрази убеждението си.

При откриването на разискванията генерал Гонзе протестира срещу декларациите на Жорес, който казва, че Генералният щаб в нежеланието си да хвърли светлина на проблема, се е присъединил към една от страните — сиреч е издал оправдателна присъда в полза на Естерхази:

— Противопоставям на тези намеци — каза свидетелят — най-категорично опровержение и никой повече от мен не би желал да се хвърли пълна светлина върху този въпрос…

Адвокатът Набори: „Тъй като вие желаете да сътрудничите при разкриването на истината, аз ви моля да благоволите да настоявате пред военния министър да упълномощи генерал Мерсие да даде обяснения върху тайния документ, представен на военния съд, да освободи полковник Пикар от професионалната му тайна, да се представи оригиналното бордеро и актовете, които са служили за експертиза на Бертийон.“

Генерал Гонзе: „Няма да отговоря, нямам никакво право да предам това искане на министъра на войната“.

Адвокатът Набори: „В такъв случай ще е по-добре да не се говори за светлина и истина!“

Изслушан е Артур Майер, директор на училището в Шарт.

Лабори: „Израилтянин ли е свидетелят?“

Отговор: „От Париж съм. Дядо беше от Страсбург, нещо, което обяснява елзаското ми име. Каквото и да казва господин Дрюмон във вестник «Еврейска Франция», нямам намерението да си променям религията, нито пък да потъпквам обичаите си.“ (Раздвижване.)

Майер, който е изследвал факсимилетата на бордерото, декларира, че са напълно точни и правейки демонстрация на клишето, казва: „Това много прилича на една фалшификация!“

Генерал Пелийо заявява, че във всички случаи той намира тази преценка за много преувеличена:

— Желал бих свидетелят да обясни — добавя той — как през 1896 година, когато никой не подозираше майор Естерхази, някой би помислил да направи фалшиво клише на бордерото?

Майер отговаря:

— Искам да изясня това толкова печално деяние. Бях дълбоко наскърбен от идеята да се провери експертизата на господин Бертийон, чиито преценки нямат никаква методика, никакъв смисъл, що се отнася до почерка на майор Естерхази.

Той декларира, че този почерк прилича на почерка на бордерото.

Адвокатът Лабори желае да зададе един въпрос, но председателят отказва. Лабори отбелязва, че председателят, преди още защитата да формулира запитването си, го отказва.

Съдът се оттегля на съвещание и след малко дава решението си, сочейки, че въз основа на член 270 от Закона за углавните престъпления председателят е сторил добре, като е отказал да се постави запитване, което би довело до безполезно продължаване на разискванията.

Председателят добавя: „Ще правя същото нещо всеки път, когато поставяте безполезни въпроси“.

Молиние, професор във Френския колеж, потвърждава, че почеркът на майор Естерхази прилича напълно на факсимилето на бордерото.

В същия момент в залата нещо се раздвижва. Поради топлината майор Равари припада. След като го извеждат от залата, заседанието продължава.

Експертът-графолог Франк, повикан да свидетелствува, демонстрира сходността на почерка от бордерото с този от писмата на Естерхази.