— Аз! — извика един младежки глас. Беше Жоржина.

Матийо и Херманса погледнаха младото момиче.

— Да, аз ще го направя — продължи тя въодушевена, — аз ще постъпя като камериерка при госпожа Буланси и бъдете убедени, че ще си отварям очите. Нищо не ще остане в тайна! Аз ще бъда злия дух на госпожа Буланси.

Херманса скочи. Тя прегърна Жоржина и я целуна.

— И вие искате да сторите това за мен, за детето ми? — извика тя. — Не, не, не мога да приема тая жертва от вас? Защото може би вие сама не знаете какво искате да предприемете. Съзнавате ли, че тая работа е свързана с опасност за живота ви?

— Знам — отговори Жоржина спокойно и се усмихна.

— Черният майор, госпожа Буланси и всички други хора, които ще ви обкръжават в тази къща, са злодеи. От тях човек може да очаква всичко, даже и убийство!

Жоржина остана твърда в решението си.

— Госпожо — каза тя, — известно ми е на каква опасност излагам живота си. Зная, че заловеният шпионин не може да очаква милост! В същото положение ще изпадна и аз в къщата на госпожа Буланси. Ако ме познаят и научат каква е целта ми, Естерхази и госпожа Буланси ще направят всичко, за да ми попречат. Но никога не ще се откажа от намерението си. Ще постъпя така, както съм длъжна да постъпвам!

— Длъжна ли!?

Момичето кимна утвърдително с глава.

— Макар че не съм виновна за изчезването на Андре — изрече тя развълнувано, — в този ден той беше поверен на мен. От мене го откраднаха и аз ще го доведа при вас!

Матийо стана от стола си и подаде ръка на Жоржина.

— Знаех, че сте храбро момиче, но днес се удивлявам на вашата мъжественост. Приемаме жертвата, която искате да ни принесете, но сега да се посъветваме какви мерки трябва да се вземат, за да не може да ви познае Естерхази, тъй като сте се срещала вече с него.

Жоржина въздъхна. Пред очите й се мярна страшният час, в който тя благодарение на Естерхази беше разделена от Леон. Дълбоката омраза към черния майор обзе душата й и тя тайно се закле, че ще направи всичко, за да го опропасти.

— Граф Естерхази, както и госпожа Буланси ме знаят — отговори Жоржина; — но и двамата са ме виждали за малко и по тъмно. Уверена съм, че не ще ме познаят.

— Но вие сте много красива — въздъхна Херманса — и не вярвам, че този, който ви срещне веднъж, може да ви забрави.

— Зная едно средство против това — каза Матийо.

— Госпожице Жоржина, вашето най-голямо украшение са русите ви коси. Какво ще стане, ако ги боядисаме черни?

Младото момиче беше готово на всичко.

— Разбира се, трябва да подправите и веждите си — допълни Матийо Драйфус.

— Има още една трудност — намеси се загрижено Херманса. — Госпожа Буланси не ще ангажира камериерка, която няма препоръка от други знатни дами.

Матийо предвиждаше и това.

— Имам доста познати измежду добрите кръгове — заяви той, — които на драго сърце ще ми дадат няколко препоръчителни писма.

— А как стои работата с фризирането, което иска бъдещата ви господарка от вас?

— Вярвам, че и в това ще мога да я задоволя — отговори Жоржина, — много пъти на шега вчесвах приятелките си и им правех най-модерните фризури. Сега ще мога да се възползвам от умението си.

След обяд Жоржина започна да се приготвя. Матийо беше се погрижил за всичко, от което можеше да има нужна. Той взе от най-големия парижки фризьор оцветител, с който косата и веждите на Жоржина бяха боядисани черни. Сега Херманса видя, че момичето изглежда така по-красиво, отколкото преди. Матийо се погрижи за куфар, в който поставиха най-нужните дрехи на една камериерка. В него имаше препоръчителни писма и служебна книжка. Всички тия документи бяха издадени на име Антоанета Ламур, а същото това име беше гравирано на една цинкова плочка, която бе прикрепена към куфара. Така щеше да се именува Жоржина в къщата на госпожа Буланси. Матийо обърна особено внимание на момичето върху едно тайно отделение на куфара, което се отваряше със специален бутон. В него се намираха множество неща, които можеха да бъдат полезни при изпълнение на задачата на Жоржина. Имаше остра кама, с която момичето можеше да се защитава в случай, че някой посегне върху живота му. Освен камата беше предвиден малък фенер, който в случай на нужда можеше да носи и в джоба си. Освен това в тайното скривалище се намираха и няколко шишенца. Едното от тях беше пълно с приспивателна течност. Матийо поръча на Жоржина да бъде много предпазлива, когато ще го употребява, тъй като, ако се даде на човек в по-голяма доза, той може да умре. Друго шишенце беше пълно с химическо мастило, с което тя трябваше да пише писмата си до Матийо Драйфус. Това мастило не личеше но хартията и написаното можеше да се прочете само когато хартията се намокреше с друга химическа течност. Също така бяха се уговорили да не използва адреса на Драйфус при изпращане на писмата, а да ги адресира до доктор Бургер, който от своя страна ще ги препраща на Матийо. В така подготвения план не липсваше вече нищо. Оставаше само госпожа Буланси да ангажира Жоржина. За тази цел младото момиче още същия ден в четири часа след обяд се яви във вилата на госпожа Буланси. Трябваше да чака доста в коридора, докато я пуснаха да влезе.

Сърцето на Жоржина туптеше силно, когато влезе в луксозно подредената стая. Веднага позна, че госпожа Буланси е същата дама, която през оная нещастна нощ бе дошла в дома на баща й и се препоръча като баронеса Бланш. Разбра още от пръв поглед, че тя е и похитителката на Андре.

Жоржина едва се сдържа да не се спусне върху нея и да й каже, че е грабителка и злодейка. Нейното безпокойство стана още по-голямо, когато видя, че мнимата госпожа Буланси не се намира сама в будоара си. Един мъж, който се беше излегнал на канапето, се надигна от него. Това беше Естерхази. Лукавите му очи сновяха жадно върху снагата на Жоржина и той се приближи няколко крачки към нея. На момичето се стори, че кръвта му застива в жилите.

Омразата към черния майор се бореше със срама, който чувстваше Жоржина от похотливите му погледи. Този човек беше рушителят на щастието й в живота. С него тя се беше борила за невинността си и спокойствието на душата си. Той беше я разделил от Леон, давайки му повод за страшни съмнения. Каква мъка чувстваше Жоржина, задето трябваше да се държи учтиво с двамата злодеи! Но ролята, която трябваше да изиграе в тази къща, го изискваше.

Момичето даде свидетелствата си на госпожа Буланси, като й каза, че се именува Антоанета Ламур и я убеди, че ще остане крайно доволна от работата й. Жоржина, за свое най-голямо удоволствие, узна, че както черният майор, така и любовницата му не я познаха. Черната коса толкова я беше променила, че дори и баща й да я срещнеше, не можеше да я познае.

— Вашите свидетелства са добри — отбеляза госпожа Буланси, след като разгледа документите. — Обаче аз искам камериерката ми да притежава три качества, които ще ви съобщя. Понякога съм неразположена и вие ще трябва да правите всичко, каквото ви заповядам, макар че заповедите ми ще ви се виждат чудни.

— Ще върша всичко, каквото ми заповядате!

— Добре. После — твърде често приемам гости в къщата си. Ще трябва да бъдете учтива с тях, но никога да не преминавате границата. Вие сте красива, те ще ви казват това, но отговорът ви винаги трябва да бъде кратък, а понякога и въобще да не отговаряте.

Като изговори това, госпожа Буланси хвърли бегъл поглед към Естерхази, който се усмихна. Жената с белега на лицето не искаше съперница.

Жоржина се изчерви.

— Госпожо — продума тя с наведени очи, — аз съм слугиня и зная какво трябва да върша.

— А сега идва най-главното! — изправи се госпожа Буланси. — Обичам да се веселя и в къщата ми често има веселия — играе се, пие се и тъй нататък. Има хора, които осъждат всичко това и макар да не ме е грижа за чуждото мнение, все пак не ми се иска да се разчува, и то от собствените ми слуги. Смятате ли, че ще можете да пазите тайна?

— Вашите тайни ще бъдат и мои и аз ще ги пазя!