— Днес съм нещастен! — извика той и и захвърли гневно картите настрана. — Моля да направим малка почивка, за да отдъхна. Дано имам повече щастие после, когато почнем пак играта!

Игралната маса опустя. Дамите заведоха господата в разни изящно наредени стаи и се оттеглиха с тях край малките маси, където им се поднасяше шампанско и студени деликатеси.

— Колко прелестна изглеждаш днес, скъпа ми Рита! — каза госпожа Дьо Буланси и прегърна мнимата певица, която стоеше до Арман, като й прошепна на ухото: — Погрижи се за твоя гостенин да пие повече шампанско, насърчи го след това в играта и за големи залози.

— Ще получа ли петте си процента? — запита италианката.

— Разбира се, както винаги.

— Добре, ще бъдеш доволна от мен. Достатъчно силно ли е шампанското — То е тъкмо от тоя вид, който ни трябва! Извинете, господин маркиз — обърна се след този диалог госпожа Дьо Буланси с лека усмивка към Арман, — че ви отнех за няколко минути дамата, но не мога да мина нито веднъж край нея, без да целуна вълшебните й устни. Ах, виждам, че ми завиждате. При такива обстоятелства почти е опасно да останете сам с Рита в японския салон, където няма никой. Господин маркиз, само не гответе за сърцето на тая млада италианка опасно изпитание.

Госпожа дьо Буланси се отдалечи от тях, влезе в близката стая и изчезна зад малка врата, която се намираше зад копринена завеса. Тя стигна в полутъмен къс коридор, а оттам в стаята си.

Черният майор очакваше любовницата си с нетърпение. Развълнуван и явно в нерешителност, той крачеше нагоре-надолу по мекия килим в стаята. Когато Помпадура влезе, изстена:

— Хубава история! Загубих двадесет хиляди франка — чисти парици! Това отваря лоша дупка в касата, ми.

Но госпожа Дьо Буланси хвана ръката му и го погледна усмихната:

— Не се тревожи, обични ми мъжо — каза тя. — Пак ще спечелиш загубените си пари и, ако не се лъжа, ще прибавиш дори към тях още една кръгла сумица.

— Как ще стане това? Всяка карта, която изтеглям, е против мен!

— Защото нямаш истинските карти, единствен мой, любими!

— Истинските карти? Ах, разбирам, ти мислиш да… — Да употребя ония карти. Нали знаеш, че са белязани, и когато ги хвърлиш, можеш да отстраниш всяка, която не ти харесва.

Черният майор остана известно време замислен.

— Помпадура, това е съмнително средство — каза той глухо — и ти знаеш, че не се решавам лесно на това!

— Но ти си го вършил често и щастието е било винаги на твоя страна.

— Разбира се, що се отнася до играта, е така, но когато ги държа в ръцете си, тайно треперя и ме задушава страх. Помисли си само, ако нашите неприятели са се вмъкнали тайно и има някой шпионин в салона ти и ако той забележи мошеничеството. Тогава не ми остава нищо друго, освен с един куршум да си пръсна черепа.

— За Бога, не изговаряй тези страшни думи — изпъшка Помпадура и обви красивите си ръце около шията му. — Не ставай страхливец, участвал си успешно в много по-големи работи!

Черният майор избърса с копринена кърпичка потта, която беше се появила по лицето му.

— Имаш право — каза той, — нашият паричен източник не трябва да пресъхва. Ще го направя. Но с кого да се захвана днес?

— С младия маркиз Арман дьо Боне.

— Дали ще излезе нещо от него? Не вярвам да носи много пари със себе си.

— Колкото за това, заблуждаваш се, драги приятелю — пошепна Помпадура вдъхновено. — Пристъпих зад стола му, когато отвори портфейла си, за да вземе пари за играта. Погледнах в него и забелязах един пакет банкноти по хиляда франка. Трябва да са около четиридесет-петдесет…

Очите на чернобрадия мъж се съживиха.

— Четиридесет-петдесет хиляди франка — възкликна той с дяволска радост, — това ще ни възнагради добре. Да, ела, хубава моя Помпадура, нека преслушаме младия маркиз. Ти дръж само готови фалшивите карти и остави другото на мен.

Демоничната жена прегърна силно любовника си и обсипа лицето му с целувки.

— Обичам да те слушам, когато говориш така — изрече задъхано тя. — Разпоредих се вече. Чернооката Рита ще се възползва от почивката и ще упои маркиза с шампанско и любов. Той ще се запали и ще бъде замаян, когато седне на игралната маса.

— Толкова по-добре!. — запали цигара Естерхази. — А знаеш ли новината? — запита той след кратко мълчание. — Един от шпионите ми видял днес към два часа полковник Пикар, като влизал в къщата на нотариуса Натузиус.

— Не е чудно — отговори любовницата му. — Навярно ще направят съзаклятие помежду си, за да те опропастят.

— Нека само скроят заговора против мене — изсмя се лукаво граф Естерхази. — Този добър Пикар не предчувства, че се намира върху барутен погреб, който съм му приготвил. Пати дьо Клам ме поддържа и сега трябва само още един малък натиск, за да избухне нашият погреб. Тогава полковник Пикар не ще бъде повече в Париж, а там, където не може да бъде опасен.

— Но все пак щеше да бъде по-добре — измърмори Обезобразената, — ако бях успяла да изпълня добрия си план и го бях хвърлила от Айфеловата кула, когато го заварих там с високомерната дъщеря на Натузиус. Соломон Дулсети развали всичко, той удари на бяг, когато чу вика на момичето.

— Такова отчаяно нападение не ми е по вкуса — намръщи се черният майор. — Това убийство щеше да възбуди голямо вълнение. Бъди уверена, Помпадура, че ще ударя смъртно неприятеля си, без да го убия. А сега нека се върнем при гостите и изпразним портфейла на господин маркиз Дьо Боне.

След малко обществото пак се събра около игралната маса. Помпадура зае мястото до черния майор, а до нея седна Рита, която се облягаше на Арман. Пълно-гърдата италианка послуша подлия съвет, който й даде госпожа Дьо Буланси, и сполучи. Арман беше пиян. Той беше под влияние на шампанското, чийто огнен шар сновеше по жилите му.

Има хора, които виното дотолкова променя, че цялото им същество, възгледи, чувства и мислите им биват отнесени от упоителното питие като прах от вятъра.

Всички техни задължения се отнасят като от вихрушка, а замъгленият от алкохола мозък не е вече в състояние да мисли правилно и да преследва целите си.

Арман принадлежеше към слабите натури. Но за негово извинение можем да кажем, че твърде рядко се е отдавал на това наслаждение и че пенливото вино, което му бе дала госпожа Дьо Буланси, беше нарочно приготвено да му обърка мислите, да възбужда страстите и да парализира волята.

Марион, детето, надеждата да създаде собствена търговия, поръчката, с която го бе натоварил Натузиус — и която, за голямо съжаление, го беше довела в тази къща, всичко беше потънало в морето на забравата. Той обви ръка около съблазнителния гръб на поруменялата си съседка и блестящите му трескави очи се впиха в райското поле на знойните, вълнуващи се гърди. Момъкът й шепнеше нежни думи, които трябваше да бъдат само за Марион.

— Рита, ти изигра добре ролята си — хвалеше я госпожа Дьо Буланси тихичко. — Процентите ти са осигурени.

Арман хвърли с небрежно движение своя добре напълнен портфейл на масата пред себе си.

— Ще видим кого ще огрее щастието — изграчи той пиянски. — Залагам си главата, че ще разоря банката. Да, майоре, аз съм единственият противник, от когото се страхувате, но нека пак си останем добри приятели, като преди всичко си стиснем ръцете.

— Честни приятели — съгласи се Естерхази и стисна ръката на Арман.

Нещастният младеж не знаеше, че в тази минута размени ръкостискане с човека, когото трябваше да мрази най-много на света. Той не знаеше, че седи срещу изкусителя и обезчестителя на своята Марион и че този човек сега смята да съсипе и него.

— Господин майор, започнете играта! — извикаха нетърпеливо повечето от гостите.

— Сега, господа — отвърна графът. — Имайте само добрината да вдигнете тези карти, които сега размесих.

Имаше различни играчи, които следяха картите, тъй като в такива комарджийски салони са чести мошеничествата. Но картите бяха редовни. Черният майор ги прибра.

— Госпожи и господа, залагайте — предложи той.