— Лъжете, се — отвърна Помпадура уверено. — Трябва да бъдете изпратени като стока, в два различни сандъка. Това е изходът.

— Не е възможно! — извика Нинон, а Марсел започна да се съмнява в успеха на плана.

— Защо да е невъзможно? — изгледа ги Обезобразената. — Мислите ли, че това става за пръв път? Един английски лорд се хвана на бас и бил изпратен в сандък от Лондон до Париж и Мадрид, а един холандски шивач с жена си отпътуват от Амстердам за Берлин, оттам за Виена и после за Рим. Те спечелили много пари, като се показвали от сандъка и си разправяли случки от пътешествията си.

Марсел си припомни, че бе слушал за такива странни пътешествия.

— Работата не е опасна. Ще предадем сандъците като особена пратка и за двадесет и четири часа ще бъдете в Кьолн. Ще имате достатъчно храна, а въздух ще влиза от дупките, които са направени на сандъците.

— Добре ли ви разбирам? — Нинон прекъсна Помпадура. — За какви сандъци говорите?

— Да, трябва да ви изпратим отделно, не можете да се съберете в един сандък, а освен това ще предизвика подозрение, ако е много голям.

Нинон въздъхна. Най-лошо й се виждаше това, че ще трябва да се раздели с любовника си.

Марсел не питаеше такива нежни чувства към любимата си и беше съгласен да се разделят. Всичко това вече не му се виждаше толкова опасно, както отначало. Той искаше да знае само как ще отвори сандъка в Кьолн и как ще излезе от него незабелязано.

— Няма да можете сами — поясни Помпадура, — но ние ще се погрижим за това. Ще изпратим сандъците до един наш познат в Кьолн. Той ще ги освободи от гарата и с кола ще ги закара в дома си. Там ще си починете и след това ще можете да продължите бягството си.

— Как се казва човекът в Кьолн и с какво се занимава.

— Казва се Бандрини и притежава музей от восъчни фигури, с които пътува от град на град. Неговият музей се намира в Кьолн и ще означим на сандъците: „Восъчни фигури! Да не се обръщат! Внимание!“

Марсел и Нинон започнаха да се смеят на комичното положение, в което щяха да изпаднат. Уговориха всичко необходимо и решиха да поръчат на познат дърводелец да приготви през нощта сандъците, с които ще тръгнат следната заран като неодушевени предмети за Кьолн.

Вечерта всички заедно седнаха в стаята. Казота беше приготвила вкусни закуски и беше донесла десетина бутилки с вино от съседния ресторант. Четиримата изпразниха до дъно десетата за успеха на плана им. Към полунощ Марсел и Нинон си легнаха. На сутринта тихо похлопване на вратата ги събуди. Помпадура им поръча да се облекат, тъй като всичко вече е готово. Казота им донесе богата закуска и ги покани да хапнат добре преди да тръгнат. Нинон дьо Клер беше много развълнувана, но Марсел я успокояваше:

— Това е крайно средство, което сме избрали за бягството си от Париж, но е и единственото, което може да има добър край.

Нинон го целуна и отговори:

— Ако бяхме заедно, не бих ни най-малко се страхувала от това страшно пътешествие, но мисълта, че трябва да пътуваме разделени, ме обезсърчава и извиква лоши предчувствия у мене.

Не бяха още привършили закуската, когато Казота влезе при тях и поиска възнаграждението си. Нинон дьо Клер сложи на масата двадесет и пет хиляди франка. Алчната стара жена с изкривени пръсти сграбчи банкнотите.

— На дъщеря ми ще кажете, че сте ми дали само пет хиляди франка — помоли ги Казота, като си повдигна безсрамно роклята и скри парите в чорапите си. Това беше нейната най-добра каса за пари, когато искаше да скрие нещо от ненаситната си дъщеря.

Не след дълго влезе и Помпадура.

— Свършвайте — нареди тя тихо, — нямаме много време за бавене. Нинон, елате с мен!

Певицата стана и понечи да дръпне Марсел със себе си.

— Оставете любовника си — спря я Помпадура, — той ще дойде по-късно. В къщата ни има и други гости, а те не бива да чуват много стъпки по стълбите. Планът ни може да се провали и ще попаднете в ръцете на полицията.

— Оставете ме поне да се сбогувам с Марсел — помоли певицата и се хвърли с плач върху гърдите му.

Те останаха прегърнати няколко минути, през които Нинон обсипваше с горещи целувки лицето на Марсел. Най-после той се изтръгна от прегръдките й.

— Пак ще се видим в Кьолн, в къщата на господин Бандрини — каза й той.

— Може би не ще мога да изтърпя това страшно пътуване в затвор! — хълцаше красивата жена.

— Глупости — измърмори Казота, — аз мисля, че затвор от двадесет и четири часа е за предпочитане пред затвор от десет години.

— Или пък ножа на гилотината! — добави Помпадура.

Тя хвана Нинон за ръката и със сила я извлече от стаята. Казота вървеше след тях. Марсел запуши цигара и започна да се разхожда неспокойно. В това време жените стигнаха на двора, намиращ се зад Казотината къща.

— Къде са сандъците? — попита Нинон с разтреперан глас.

— Ето там, в онази конюшня! — отвърна Помпадура и показа с ръка към същата конюшня, където по нейно желание преди време бе ослепен Мъртвешката глава.

Тази ужасна жена сега водеше и Нинон дьо Клер в това място за престъпления. Помпадура застана на прага на конюшнята и се обърна към старата:

— Мамо — рече тя, — чудя се, че каруцарят още не е дошъл да вземе сандъците. Разпореди се да дойде по-бързо.

— Ти сама не можеш да заковеш сандъците.

— Не бери грижа, мамо, всичко ще сторя. Казота тръгна, а Помпадура я изпрати с радостен поглед.

— Елате да свършим по-бързо работата — каза тя на красивата певица и отвори вратата на конюшнята, която беше полуосветена от една лампа. Нинон дьо Клер видя два сандъка. Капаците им стояха отстрани и тя можеше да ги разгледа. Нинон трябваше да признае, че тези чудни сандъци са направени много грижливо. Перушина бе постлана по дъната им, а на капаците имаше отвори. Във всеки сандък беше поставена кошница с храна и тенекиен съд с вода, а също по един свредел, дълбач и чук. С тези инструменти можеха да бъдат отворени сандъците, в случай, че получателят им в Кьолн не ги получи навреме. — Влезте — смръщи се Помпадура на Нинон, докато тя се двоумеше. Певицата въздъхна.

— Нека бъде така — промълви тя.

Нинон стъпи на намиращото се близо до сандъка столче и понечи да влезе вътре. Но в същия миг Помпадура я стисна за шията. Певицата искаше да извика, но не успя. Очите й бяха изпъкнали от ужас. Тя мислеше, че ще я убият. Ала Обезобразената имаше друго намерение. Тя искаше само да я ограби. Помпадура стискаше силно жертвата си с лявата ръка, а с дясната извади шишенце от джоба си. Изля съдържанието му върху челото и лицето на Нинон. Беше силно упоително средство. Очите на певицата започнаха бавно да се затварят. Помпадура я взе на ръце. Занесе хубавата жена в един кът на конюшнята и я положи на земята. След това изтича към вратата и хвърли бегъл поглед към двора. Не се виждаше никой и тя спокойно можеше да извърши кражбата. Обезобразената коленичи над Нинон и бързо разкопча дрехите й. След това пъхна ръка в пазвата й и взе банкнотите. Крадлата вдигна и горната й рокля и взе парите, намиращи се в скритите джобове на фустата. След това занесе ограбената жена до сандъка и предпазливо я сложи в него.

— Трябва да ми бъде благодарна, че я упоих — смееше се Обезобразената — и няма да види поне в какъв затвор се намира. Но ще закова бързо сандъка — старата не трябва да узнае за станалото.

Помпадура сложи капака и здраво го закова. Току-що беше свършила работата си, и Казота влезе.

— В ред ли е всичко? — попита старата.

— Всичко. Восъчната женска фигура вече е в сандъка.

Казота най-подло се изкикоти и почука на сандъка.

— Е, Нинон, гълъбче, как намираш затвора си? Отговор не последва и при неколкократното повтаряне на въпроса.

— По-дяволите, какво означава това? — смръщи се Казота. — Тя не отговаря, да не си й направила нещо?

— Стига глупости — отговори Обезобразената. — Чудя се, защо не отговаря. Трябва да е припаднала. И на мен би ми станало лошо, ако ме заковат в този сандък.