Невъзможно е да се спи. Пазачът се разхожда като оня фантом, който се явява и в сънищата ми. Насекомите, които ме безпокоят, болката на душата ми, че невинно се намирам тук — всичко това свръх възбужда и без това разстроените ми нерви и гони съня. Кога ще мога да прекарам една спокойна нощ? Колко добре би било да не мисля повече върху човешката подлост и низост…

Къде са мечтите ми от младостта? Нищо не е живо вече в мен, мозъкът ми чезне от бремето на непоносимите страдания. Коя е мистерията на тази драма? И до днес още не разбирам нищо от онова, което ме постигна. Да бъдеш осъден без достатъчно доказателства, само въз основа на едно писмо!…

Възбудата на нервите ми след всички тези изпитания стана толкова остра, че всяко ново впечатление ми действа като дълбока, незаличима рана.

Същата нощ Опитах се да спя, но след няколкоминутно вцепенение се събуждам от ужасни тръпки. Същото се повтаря непрекъснато от шест месеца насам. Как е могло да устои моето тяло на такова съвместно действие на физически и морални терзания. Вярвам, че това е чистата съвест, която ми дава сили да понеса всичко.

Разтварям завесата на колибата и съзерцавам морето. Небето е обсипано с черни облаци, но бледата лунна светлина, която си пробива път между тях, осветява и други части от морето и им придава сребрист цвят. Вълните, които се разбиват с шум в подножието на скалите, заобикалящи острова, с техния монотонен ритъм отвличат вниманието на болната ми душа…

Вали дъжд. Към обяд спря. Пазачите се съжалиха над мен и ми дадоха малко черно кафе и хляб.

След проясняване на времето правя малка разходка в онова място, където ми е разрешено. Мрачен остров. Няколко бананови дървета, горчива почва, покрита почти навред със скали.

В десет часа ми донесоха храна за през деня: парче солена сланина, няколко зърна ориз, няколко зърна зелено кафе и малко лошо рафинирана захар. Хвърлих всичко в морето7, после запалих огън. Сгрях вода за чай. Обедът ми се състоеше от чай и хляб.

Каква жертва направих, приемайки да живея? Нищо няма да ми бъде простено, нито моралните терзания, нито физическите страдания.

Ах! Това вечно бушуващо море, което непрекъснато дразни слуха ми! Пяната на удрящите се в скалите вълни е така примамлива, че ми иде да се слея с нея и да изчезна.

Щях да вечерям пак с парче хляб. Пазачите, виждайки, колко съм слаб, ми дадоха малко от тяхната дажба.

След това пуша, за да успокоя безпокойния си мозък и стомашните болки. Подновявам искането си до губернатора на Каена, което вече бях формулирал преди петнадесет дни, да се храня на собствена сметка, доставяйки си необходимото от Каена, нещо, което законът разрешава.

Скъпа моя жена! Чувстваш ли ужаса на грозните страдания, които понасям? Да, навярно ги чувстваш.

Ако съществува правосъдие на този свят, моята чест трябва да бъде възвърната и виновникът, злодеецът, трябва да получи заслуженото за извършеното престъпление.

Най-после можах да заспя благодарение на неимоверната преумора.

Първата мисъл при събуждането ми беше за теб, скъпа и желана Херманса. Запитах се какво ли правиш ти в този момент?

След това отивам да режа дърва. След два часа нечовешки усилия с кървава пот на челото успявам да се справя. В осем часа ми донасят парче сурово месо и хляб. Запалвам огън, но вятърът е обърнат срещу мен и очите ми сълзят. След като се образува достатъчно жар, поставям месото върху нея.

Обядвам малко по-добре от вчера, но колко е жилаво и сурово това месо! Колкото за вечерята, тя бе по-скромна — хляб и вода…

Тези дни не писах. Цялото ми време беше погълнато от борбата за живот, защото искам да устоя, каквито и изпитания и мъки да ми бъдат поднесени. Режимът още не е променен.

Днес си направих супа. Цялата тази работа продължи три часа, през което време очите ми се подуха от дима: каква мизерия!

Още нямам никакви известия от жена си. Значи, писмата се губят.

Силно нервирай си казах, че ако отида да режа дърва на другия ден, ще се успокоя. Отивам да търся брадвата.

Това, което намирам за чудовищно, е, че ми се забранява кореспонденцията. Да се вземат всички възможни мерки, за да се пресече всеки опит за бягство, това разбирам. Но да бъда жив заровен в един гроб, да ми се забрани всяко общуване дори и чрез открити писма със собствената ми жена и домашни, това вече е противно на всяка справедливост и правосъдие. Вече шест месеца откак съм в пълна изолация.

Може ли да се допусне, че през този век, в една страна като Франция, бликаща с идеи за правосъдие и истина, могат да се вършат такива антихуманни деяния! Писах до господин председателя на републиката, писах на министрите, искайки да се издири истината. Никой няма право да петни по подобен начин честта на офицер, на неговото семейство, без друго доказателство, освен едно писмо. Всяко правителство трябва да разполага с всички възможности и средства, за да хвърли необходимата светлина.

Аз искам правда с всичките си сили в името на собствената си чест.

Бях така огладнял днес след обяд, че за да преустановя стомашните си болки, изядох няколко сурови патладжана8, намерени на острова.

Висшият началник на острова има добрината да ми изпрати заедно с парчето месо и две кутии кондензирано мляко. От всяка кутия може да се приготви най-малко по три литра, така че мога да изкарам доста време…

Пристигна лодка. Трябваше да вляза в колибата си, такъв е редът. Те се опасяват да не вляза във връзка с каторжниците.

Станах едва когато се съмна, за да опера бельото си и да го изсуша на силното тропическо слънце. Всичко тук се замърсява много бързо поради влагата и голямата горещина.

Вчера поисках от коменданта на острова една-две чинии. Отговори ми, че нямал. Принуден съм да измислям нещо, за да се храня. Какви ли не мръсотии поглъщам по този начин на ядене. И все пак намирам сили да се боря заради жена си и детето. Какво страдание за един невинен човек!

Аз съм все още без вести от домашните, въпреки непрекъснатите искания. Два месеца вече откакто не съм получавал никакво писмо.

Сломен съм. Бих ли могъл да спя? Съмнявам се. Обзет от неопределима физическа слабост и външна нервност, веднага, щом си легна, ме хващат нервите и мисълта ми се пренася при скъпите ми домашни.

Борба за живот. Никога не съм се измъчвал тъй силно, както тая заран, отивайки да нарежа дърва.

Опростих още повече храната си. Но всичките ми гозби, приготвени в стари, ръждясали тенекии, предизвикват ужасни стомашни и чревни болки.

Днес изхвърлям солената сланина. Искам да си сготвя сух грах. Това ще бъде ястието ми за цял ден.

Тези безсънни нощи са ужасни. Дните все пак преминават по-леко благодарение на хилядите занимания с моя материален живот. Аз наистина съм принуден да се грижа за чистотата, да си приготвям храна, да режа дърва, да се пера и т. н.

Но веднага щом си легна, тъй като съм сломен, нервите започват да ме мъчат. Мисля за жена си, за страданията, които изпитва. Спомням си за обичното ми дете и за неговите безгрижни и весели игри.