Директорът помоли двамата офицери да го извинят за минута, приближи се до осъдените на заточение в Нова Каледония и с няколко назидателни думи им напомни да използват годините на заточение за поправяне и издигане на душите си. Всяка една от тях е свободна след изтичането на наказанието да се върне в Париж и да започне порядъчен живот.

Ала почтеният човек проповядваше пред глухи./ Проститутките от „Сен Лазар“ го изгледаха с неприязън. Човек може да се обзаложи, че всяка една от тях, ако наистина има щастието да преживее годините на заточението и се върне в Париж, би започнала отново същия позорен и престъпен живот, който я беше завел в Нова Каледония.

Естерхази дръпна настрана приятеля си Анри.

— Защо искате непременно да видите още веднъж Фернанда Турвил? — попита той. — Оставете момиче^ то на съдбата й.

Анри тропна сърдито с крак.

— Не мога и сам да си обясня — процеди глухо той — какво ме тегли толкова към нея. Наистина, струва ми се, че още обичам тази Фернанда.

В това време сестра Натали беше влязла в килията на нещастната Фернанда. Тя завари осъдената на двадесетгодишно заточение спокойно изправена сред килията си и със скръстени на гърдите ръце, с втренчен поглед, потънала в размишления.

Натали направи знак на ключаря да затвори вратата и тръгна тихо към затворничката. Тя не се дръпна назад, не трепна дори, когато видя пред себе си необикновената фигура в бяло монашеско облекло, но и не поздрави сестрата от „Светият кръст“.

— Нещастно, заблудено момиче! — започна Натали. — Аз ида да ти донеса утеха и вяра, да ти дам божи напътствия за пътуването, което ти предстои. Съветвам те, направи чистосърдечно признание, облекчи душата си, свали от нея бремето на греха, преди да се оттеглиш от света на живите. Фернанда Турвил, аз не съм съдия, няма да те предам, довери ми се, за да мога да измоля от Бога и от света Богородица прошка за тебе, прошка за ужасното злодеяние, което си поела върху душата си.

Фернанда продължаваше да мълчи.

— Значи не искаш да признаеш — въздъхна печално Натали. — О, ти, клето, заблудено същество, какво очакваш още от живота? Не знаеш ли, че там, на Дяволския остров, те чака сигурна смърт, че ти никога вече няма да вкусиш радостите на живота. Защо отблъскваш

единственото нещо, което може да направи съдбата ти поносима. Примирението с Бога и с човечеството, спрямо което си прегрешила, са единствените утехи.

— Но ако не съм прегрешила нито спрямо Бога, нито спрямо хората, ако не съм направила никому зло, ако съм невинна, ако не съм престъпница, ами съм жертва на престъпление, какво тогава, благочестива сестро?

Натали се стъписа. Нещастницата изговори тези думи с такава вътрешна сила, с такава отчаяна убедителност, че на Натали се стори, че чува гласа на истинската невинност.

— Невинна ли си? — възкликна тихо тя. — Фернанда Турвил, заклевам те, не ме лъжи в този момент, виж, аз съм дошла при теб като пратеница на Бога. Искаш ли да излъжеш своя Бог?

Тогава Фернанда вдигна ръка за клетва.

— Както е истина, че един ден ще се явя пред лицето на Бога — промълви тя, — така е истина и че съм невинна. Не аз извърших убийството — продължи тя с развълнуван глас, — а оня подлец, който е причина за моето нещастие. Полковник Анри е убиецът. Защото не искам да се съглася с волята му, защото отказах отново да стана негова любовница, защото знаех тайните му, затова той реши да се отвърне от мене. Той и интимният му приятел, мизерният граф Естерхази се погрижиха да бъда съдена на тайно заседание. Щом отворих уста, за да обвиня истинския виновник Анри, председателят ми запуши устата с думите, че тези съобщения нямали нищо общо с моя процес. Трябвало съм само да призная или пък да докажа невинността си. О, мой Боже, ти знаеш, че съм невинна, но как да докажа своята невинност на тези изверги! Лемерсие е убит в нашата къща. Можех ли да отрека, че по онова време съм се намирала там? Не говореше ли против мене и обстоятелството, че съм дъщеря на една жена, която държи съмнително заведение? На такива хора никой не вярва, дори и когато наистина са невинни! Анри излезе като обвинител против мен и стоварваше камък след камък върху нещастната ми глава… Аз съм била любовница на Лемерсие — заяви той пред съда. Той често ме бил виждал в обятията на този човек, но Лемерсие искал да ме напусне и въобще да съобщи на полицията, какво ставало в къщата на майка ми, и затова ние двете с майка ми… О, Боже, ние, две слаби жени сме били направили това… Затова сме го били убили и сме скрили трупа му в моя гардероб. Двадесет години заточение на Дяволския остров! Надявах се, че ще ме осъдят на смърт, щях да се зарадвам, ако бяха ми казали, че ме пращат на гилотината, за да сложи край на нещастията ми, както на мнозина уморени хора е донесла очакващото спокойствие! На това бяха склонни и съдиите, но пред тях се изправи Анри и с престорено състрадание помоли да ми подарят живота и да ме изпратят на двадесетгодишно заточение на Дяволския остров. Двадесет години! Няма да ги преживея, но и ако действително се случи такова чудо, ще съм вече бабичка с бръчки по лицето. Това тяло, в което днес блика млада сила, ще бъде прегърбено и ще трябва да се подпира на тояга. Това наричат милост тези лицемери, това наричат справедливост!

Фернанда избухна в конвулсивен плач. Но Натали прегърна момичето и сложи хубавата му глава с тъмните копринени къдри на гърдите си.

— Клето, нещастно дете! — промърмори тя. — Значи и ти си жертва на един мъж! Аз познавам този човек и знам какво значи да си добър приятел на граф Естерхази.

— Не плача само за себе си. — изхлипа Фернанда, като се изправи. — Не плача само за своята съдба. Аз жаля и за всички бъдещи жертви на тези мъже. Ако можех да остана в Париж, тогава бих се погрижила да разоблича тая банда от подлеци и лъжци, които се наричат висши офицери на Франция, и да освободя отечеството от тия вълци, които са разкъсали вече твърде много човешки сърца. Нали и нещастният Драйфус е тяхна жертва. Сега притежавам доказателства, с които бих учудила света, бих му доказала, че не Драйфус е предателят, който заслужава да гине на Дяволския остров, а някой друг; и не само той, ами и всичките приятели, другари и съучастници!

С разтреперана ръка Фернанда привлече до себе си сестрата от „Светият кръст“.

— Знаеш ли, дете мое, кой е предал Франция, знаеш ли кой е откраднал от Генералния щаб документите и ги е предал на нашите неприятели?

— Естерхази! Естерхази, черния майор! Ангелското лице на благочестивата сестра с бялото монашеско облекло се изкриви и стана бяло като платно. Тя щеше да припадне, ако Фернанда, в чиято килия тя беше влязла като утешителка, не я беше прегърнала и подкрепила.

Но слабостта на Натали трая само половин минута. Тя се изправи и горящите й очи се вгледаха втренчено в лицето на момичето.

— Би ли могла да докажеш това, което твърдиш? — попита сестрата с твърд метален глас.

— Мога да го докажа, не се съмнявай в това, благочестива сестро. Тук, в затвора, по време на дългото ми усамотение си изясних много работи от предишния ми живот. Известни думи на Анри, известни писма, които един ден изпаднаха от джоба му и които аз прочетох, и още една тайна, която искам да скрия от вас. Да, Естерхази предаде Франция! Мога да спася Франция, ако не отивам на заточение, на смърт.

— Момиче — решително изрече сестра Натали, — Фернанда Турвил, ние трябва да те спасим.

— Да ме спасите?

— Да, трябва да предотвратим отиването ти на Дяволския остров. Друга ще отиде вместо тебе.

— Няма ли да забележат измамата? — Фернанда се разтрепера от вълнение. — Пък и къде по света ще се намери жена, достатъчно себепожертвувателна, за да отиде не заради мен, а заради Франция, заради доброто на отечеството. Да отиде на такова ужасно заточение, да се откаже от живота си…

— Тя е пред теб — продума Натали глухо.

— Как, сестро, вие, вие самата? О, не, не! Не мога да приема такова нещо. Това значи да изпратят един ангел небесен да страда вместо мен.