— Християн — продума той с умолителен глас, — прости ми, аз похарчих парите, защото имах нужда от тях за борба против неприятелите си!

От гърдите на Християн се изтръгна вик:

— Боже мой, един Естерхази е станал крадец! О, бедна мамо, лишиха те от всякаква издръжка на старини. Откраднаха последните сантими, които ти е оставила жестоката съдба. Открадна ги един мошеник! Да, мошеник! — извика Християн и удари майора с юмрук в лицето. — Казах, че сте мошеник и ще повтарям тази дума, докато го разберат всички.

— Пази се, Християн — изръмжа черният майор през зъби, — бих могъл да ти отмъстя страшно за всички тия обиди!

— Не се страхувам от твоето отмъщение, подлецо, защото се намираш в моите ръце не само по отношение на престъплението, което извърши над мене и моята майка, но и по отношение на една друга подлост, за която имам доказателства. Подлец, извратен съпруг и баща — прошепна младият човек. — Ти си тласнал към смърт собствената си жена, вярната графиня Натали, собствените си деца! Ако не бе ме завел Бог навреме на онова ужасно място край брега на замръзналата Сена, където чух смъртния вик на твоето семейство, те щяха да лежат днес мълчаливи и бледи в моргата, а ти, черното петно на семейство Естерхази, щеше да си техният убиец!

Майорът скри лицето си с две ръце и изстена като ранен звяр. След това, обаче, си възвърна свойственото му нахалство и като се заразхожда из стаята, започна:

— Всички са се съюзили против мене, всички искат да загина. Сега виждам ясно — ти, твоята майка, моята жена, собствените ми деца — вие всички сте подкупени от Матийо Драйфус само и само за да увиснете като тежест върху мен и да ме блъснете в пропастта!

— Матийо Драйфус? — изгледа го Християн и вдигна заплашително ръка. — Благодаря ти, задето изрече това име. Черни майоре, то ми напомни за една хубава идея! Слушай, последните думи, които ще ти кажа. Ако не върнеш в тридневен срок на майка ми тридесетте хиляди франка и ако не паднеш на колене пред съпругата си и не я помолиш да ти прости всичко, което й стори, ще отида при Матийо Драйфус и ще му разкрия всичките ти подлости, за да те изобличи публично и да покаже на света страшните ти деяния, подлецо! Извратен Естерхази!

Християн се спусна към вратата. Черният майор тръгна след него, спря го и падна на колене пред своя братовчед.

— Християн — изстена той, — Християн, смили се над мен. В твоята ръка лежи съдбата ми. Не отивай при Матийо Драйфус, само това не бива да правиш! Предпочитам да вземеш нож и да го забиеш в гърдите ми. Не ме издавай на Драйфус и приятелите на оня предател, който е унизил толкова много нашата Франция!

— Предател ли? — повтори Християн с твърд глас. — Сега ми се отварят очите, черни майоре. Струва ми се, че съм разбрал всичко. Не бе ли ти човекът, по чиито показания бе осъден Драйфус; не бе ли ти оня, който е работил усърдно, та талантливият офицер, примерният баща, честният човек да бъде осъден на жива смърт? Какво, да не би майор Естерхази-Валзин, подлият крадец, човекът, който тикна собствената си жена и деца към смъртта в ледените води на Сена, да е дал и лъжлива клетва, да е вършил фалшификация, да е човекът, който, за да прикрие собственото си деяние, е обвинил невинен в ужасно престъпление?

Естерхази бе скрил лицето си с ръка, а главата му бавно клюмна на гърдите. В стаята настъпи минута тягостна тишина. После се чу студеният глас на Християн:

— Повтарям! Разполагаш с тридневен срок, за да поправиш поне кражбата и греха спрямо твоето собствено семейство. Ако просрочиш срока, ще отида при Матийо Драйфус и ще му отворя очите за твоя таен начин на живот. Сега не ми казвай нищо! Ти си незаконно роден, забравен от всички, живееш нечестно и ще умреш забравен от всички. Франция пък ще бърза да забрави къде си заровен! Това ще е твоето бъдеще!

Вратата се затвори шумно зад Християн. Естерхази остана дълго време коленичил на пода. Сетне яростно извика и бързо скочи.

— Аз съм изгубен! — кресна той и се хвана за черните коси. — Изгубен съм заради някакви си тридесет хиляди франка. Сумата е нищожна, но в този момент я нямам. О, с каква радост ще посрещне Матийо Драйфус съобщенията на скъпия ми братовчед Християн! Колко много ще се зарадват неприятелските вестници, че са в състояние да докажат една моя кражба! Няма ли никакво спасение за мене?

И сам си отговори с глас, в който се смесиха сълзите му:

— Няма спасение!

— Когато човек не се отчайва, винаги намира спасение! — се чу ясен глас откъм вратата.

Влезе Габриела Пей, отиде бързо при своя любовник, и го прегърна с меките си ръце.

— Каквото и да ти се е случило — погали го тя, — довери се на мене, за да отстраня гибелта от теб. Твоят живот е и мой живот и ако разрушат твоето съществуване, погубват и мене!

— Приготви се, любима — прошепна тихо Естерхази, — да умреш заедно с мене, защото не ми остава друго освен да си тегля куршума, ако не намеря в тридневен срок тридесет хиляди франка.

— Нима е възможно подобно нещо? — запита Габриела. — Парите, които ти донесе от Андора и които си наследил от майка си, да не би да са се свършили?

— Ние живяхме доста луксозно — отвърна Естерхази — и шестдесетте хиляди франка се свършиха отдавна. Ако не мога да платя в тридневен срок тези тридесет хиляди, ще ме изобличат като крадец и ще мога да избирам между затвора и самоубийството.

— Няма да изпаднеш в такова положение — сопна се красивата испанка. — Разполагаш, доколкото разбрах, с три дни време. Добре, ти ще получиш най-късно утре твоите тридесет хилядарки.

— Братовчед ми Християн не се задоволява обаче само с това — изрече с крива усмивка графът, — а иска от мене да се върна при жена си и децата си, които се намират в неговия дом.

В очите на Габриела светна злобен пламък.

— А ти какво му отвърна? — го запита тя.

— Казах му, че обичам само тебе, скъпа моя Габриела — излъга черният майор, прегърна красивата жена и я целуна. — Заявих му, че не мога никога да те оставя.

— В знак на моята благодарност за тия твои думи — извика Габриела Пей щастлива, — ще тръгна веднага да ти търся пари.

Тя притисна устните си още веднъж към устните на демонично красивия мъж и излезе. Взе файтон и заповяда на файтонджията да я закара до ъгъла на Рю Клиши. Когато— стигна, слезе бързо, скри лицето си зад воала и отиде при вратата на една малка къща, която се ползваше в Париж с известна слава. В нея живееше андорската магьосница, старата баба на Габриела, която бе известна не само сред бедното, а и между богатото население със славата на картогледачка, магьосница и продавачка на любовни питиета.

Габриела дръпна звънеца и след като почака няколко минути, вратата се отвори. На прага се яви една отвратителна стара жена.

— Ти ли си, Габриела? — попита тя глухо. — Влез вътре, много е хубаво от твоя страна, че си намерила най-после пак пътя към твоята стара майка. Предполагам, че особена причина те е накарала да ме посетиш….

Любовницата на Естерхази влезе след магьосницата в една стая с фантастична обстановка, където върху откритата желязна печка гореше голям огън. От един ъгъл на стаята изскочи вързана за верига лисица и се озъби злобно на непознатата.

— Смърт, иди на мястото си! — извика старата и лисицата плахо се скри.

— Наричаш това животно с доста странно име — рече Габриела. — Защо не го наричаш някак по-весело?

— Човек има ли въобще по-добър приятел от смъртта? — запита старата подигравателно. — Всички бихме направили добре, ако можехме да свикнем отрано с това име. И на теб, кукличке моя, не би ти навредило, ако би си спомняла от време на време, че красивото ти лице някой ден ще има вид на безочен череп и че твоята плът, с която черният майор задоволява своето и твоето сладострастие, ще окапе рано или късно от скелета ти и ще бъде изядена от червеите! Да, човекът не е нищо друго, освен храна за червеите! Хайде, ела и кацни върху рамото ми, гробна птицо!

Черна гарга се спусна от тавана и кацна върху кокалестото рамо на старата жена.