От съседната стая се чу шум от стъпки. Това беше госпожа Буланси, която се връщаше. Жоржина излезе от будоара и отиде в стаята си, която се намираше на горния етаж на вилата. Тя полегна облечена върху леглото си. При това нямаше намерение да спи, а да чака, докато заспи господарката й. Времето течеше бавно за нетърпеливата разузнавачка. Сребристата светлина на луната проникваше през прозореца и осветяваше стаята. Госпожа Буланси лежеше съблечена в коприненото легло и момичето скоро чу дълбокото дишане на спящата. От тая страна не го застрашаваше никаква опасност. Вече трябваше да се действа.

Жоржина беше толкова развълнувана, че усещаше биенето на сърцето си. Тя стана от леглото, събу обувките си и остана по чорапи. После отвори тайното отделение на куфара, взе камата, която скри в пазвата си, извади и връзката с ключове, запали малкия фенер. Беше готова.

Пратеницата на Матийо Драйфус слезе тихо по стълбата, все така тихо провери в будоара дали спи господарката й, после се озова до писалищната маса. Извади ключовете и разгледа внимателно бравата на чекмеджето, което искаше да отключи. Избра малък ключ, който й се стори, че ще прилегне, но се излъга. Опита друг. Третият изщрака и тя разбра, че е успяла. С лявата ръка изтегли чекмеджето, а с дясната бръкна в него, за да извади писмото, от което се нуждаеше. В тази минута, обаче, се случи нещо страшно.

В момента, когато Жоржина докосна въпросното писмо, отстрани на чекмеджето се появиха две железни скоби, които стиснаха силно ръката й. Същевременно в спалнята на госпожа Буланси задрънка звънец. Момичето с ужас видя, че се намира в неочаквана опасност. Тя се помъчи да откачи железните скоби, но не успя. Електрическият звънец продължаваше да звъни. Жоржина чу, че госпожа Буланси стана от леглото си. Неволно посегна към камата. Дали господарката ще я убие за тая нейна дързост? На момичето не остана време да размишлява. Помпадура влезе в стаята. Тя не беше дори се облякла както следва и държеше в едната си ръка запалена свещ, а в другата малък револвер. Щом съгледа момичето, застина смаяна на мястото си.

— Значи, вие сте — продума тя, — вие ли искате да ме ограбите? Ах, и то писмата ми. Моите писма!

В същия момент Помпадура разбра какво искаше да открадне Жоржина от чекмеджето й. Тя отиде до него, извади писмото от Равелак и го изгори, а пепелта изхвърли през отворения прозорец. Доказателството за отношенията на Естерхази и любовницата му с един опасен злодей бе унищожено.

— Шпионке! — извика любовницата на черния майор гневно на момичето. — Колко съм била глупава, че те приех в къщата си! Как не те познах още от първия поглед! Ти ме измами с послушността си, но сега зная всичко. Ти си подкупена, изпратена от Матийо Драйфус или полковник Пикар. Признай, признай, съветвам те да го сториш или с този револвер ей сега ще те застрелям. Ще те убия, шпионке!

Тя опря револвера до гърдите на момичето, а с другата си ръка хвана свободната му ръка.

— Госпожо, убийте ме — отговори твърдо, — не се страхувам от смъртта и ако ме убиете, ще прибавите към многото си злодейства още едно.

— И имаш още смелостта да говориш с мен така? — извика Помпадура. — Няма да те убия, но ще те изоблича като крадла.

— Госпожо, вие ще се каете, ако се одързостите да сторите това, тъй като пред съда ще разправя коя сте и какво се върши в къщата ви.

— Не се страхувам от тебе — отговори Помпадура.

— Другите ми слуги ще говорят против теб, а ние имаме доста силно влияние, за да не допуснем да говориш.

— Боже мой — извика Жоржина през плач, — никога ли не ще допуснеш да победи истината? Постоянно ли ще се погазва правдата, а подлостта и лъжата ще тържествуват?

В това време госпожа Буланси бе отишла до прозореца и гледаше замислено през него. След малко тя се обърна пак към момичето.

— Ще ти предложа нещо — каза тя грубо. — Кажи ми имената на тия, които са те подкупили да постъпиш като шпионка в къщата ми.

— Никой не ме е подкупил!

— Антоанета Ламур, или както ти е там името, откажи се от тия, които са те подкупили, и ела на моя страна, ще ти плащам хиляда франка месечно, ако ми донасяш от неприятелите ми ония известия, които искам.

— Госпожо, тогава трябва да бъда толкова подла, колкото сте и вие — отсече Жоржина, без да се страхува.

— Добре, ти сама пожела това. Ще те сполети отмъщението ми!

Стопанката на дома натисна копчето на електрическия звънец и повика останалите слуги. Двама души, кочияшът, една слугиня и готвачката влязоха в стаята. Те не можеха да си обяснят за какво бяха повикани.

Госпожа Буланси посочи към Жоржина и каза:

— Вижте! Ето камериерката, която винаги е била надменна спрямо вас! Виждате ли я? Тя е крадец и се е хванала в примката ми. Заплюйте я. Тя не само ме ограби, а е искала да наклевети и вас.

Това подло подстрекателство постигна целта си. Готвачката се спусна към Жоржина и я удари силно по лицето с вика:

— Ще те науча аз тебе да обвиняваш и клеветиш невинни хора!

— Идете и известете всичко на полицията, нека я арестуват — нареди госпожа Буланси на кочияша, който тутакси тръгна и скоро се върна с един стражар.

Госпожа Буланси беше доста хитра и остави момичето в същото положение, в което го намери. Железните скоби стискаха още ръката на Жоржина. Тя усети, че силите й започват да я напускат и се облегна на писалищната маса.

— Господине, арестувайте това лице — каза госпожа Буланси. — Бъдете уверен, че вината й е доказана!

Стражарят хвърли внимателен поглед върху капана за крадци и кимна утвърдително с глава.

— Как ви е името? — попита той Жоржина.

— Антоанета Ламур! — отговори тя със слаб глас.

— Антоанета Ламур, арестувам ви в името на закона. Признайте, че сте искала да ограбите господарката си!

— Няма какво да призная.

— Каква дързост! — измърмори госпожа Буланси.

— Госпожо — успокои я стражарят, — бъдете уверена, че ще я накараме да говори! Сега ще претърся джобовете й.

Жоржина трепна.

— Господине — замоли се тя, — избавете ме от този срам.

Но нищо не помогна. Тя трябваше да допусне чужд човек да претърси джобовете на дрехите й. Стражарят тържествено извади ключовете от джоба й.

— На масата има фенер — извика кочияшът. Стражарят прибра и него.

— Това момиче не краде за първи път — каза той, — това са разбойнически инструменти.

След това той опипа гърдите на момичето, което беше пламнало от срам.

— О, какво е това? — сепна се той. — Струва ми се, че тук има скрито оръжие. Разкопчайте дрехите си!

А когато Жоржина не изпълни заповедта, стражарят й разкопча дрехата и извади скритата кама.

— Кама! — възнегодува той. — Изглежда, се е готвела да убие този, който я залови при кражбата!

— Разбира се, тя е искала да ме убие — потвърди и госпожа Буланси.

— Ще опиша всичко в рапорта си — заяви стражарят, — но, моля ви, освободете механизма на капана, за да отведа момичето.

Госпожа Буланси изпълни искането му, той хвана момичето за ръка и го изведе през градината на улицата. Жоржина вървеше до него, без да повдигне поглед, като същевременно мислеше за Леон Бернард. Ах, ако той научи, че е арестувана като крадла, тогава и последната му искра любов и уважение към нея ще изчезнат от сърцето му.

Стражарят внезапно спря. Той сложи ръка върху рамото на момичето и каза:

— Момиче, съжалявам те. Искам да говоря с тебе и ако си разумна, ще се съгласиш. Това ще бъде по-добре за тебе.

Учтивостта, която показа човекът към нея, й се струваше много по-отегчителна и страшна, отколкото предишните му груби обноски.

— Аз съм ерген, жилището ми не е далече оттук и вкъщи има хубаво вино. Искам да си поговорим малко. Ако дойдеш с мене, ще те освободя и ще кажа в рапорта си, че две непознати лица ме нападнаха и те освободиха. Ела, ние ще измамим тая госпожа Буланси.

Подлецът искаше да прегърне Жоржина, но тя го отблъсна.

— Направете това, което сте длъжен да сторите — каза тя. — Или искате да викам за помощ?