— Госпожата се извинява — каза той. — Тя страда от силна мигрена и няма да напусне днес будоара си.

Грефин хвърли през прозореца цигарата си побеснял, после скочи от стола и почна да се разхожда с видимо вълнение из стаята.

— Мигрена и все мигрена! — изрече той гневно. — Вече няколко дена, откакто не съм се срещал отблизо с Милдред. Пък и когато съм с нея, забелязвам явна промяна в отношението й към мен. Отказва ми и най-малката любезност, груба е, отбягваме, тя е… ха, вие още ли сте тук?

Последните думи се отнасяха до Жак, който се бе спрял до изхода на стаята и подслушваше.

— Как се осмелявате да стоите в стаята без мое позволение? — викна Грефин и тропна сърдито с крак. — Защо шпионирате, кой ви плаща за това? Отговаряйте или ще ви изпратя на Дяволския остров и там ще можете да продължите шпионирането си!

Червенокосият слуга не обръщаше внимание на губернаторовите многословия, остана спокоен на мястото си усмихнат като човек, чиято работа е сигурна.

— Господин губернатор — каза той покорно, — вярно е, шпионирах.

— Как!? Значи, признавате? Арестувам ви! Грефин се отправи към писалищната маса, вдигна сребърния звънец и когато искаше да звънне, червенокосият слуга се спусна към него със светкавична бързина, одързости се да хване ръката на губернатора, взе звънеца и го сложи пак на масата.

— Човече, вие сте обезумял! — изкрещя Грефин. — Осмелявате се да ме хващате. Ще си получите наградата!

— Господин губернатор, това и очаквам — каза Жак с глух глас, като отстъпи крачка назад, но все пак остана близо до своя господар. — Чуйте, господин губернатор — продължи той след кратко мълчание, през което Грефин се беше втренчил в него като човек, който наблюдава луд или мошеник, — наистина шпионирах, но ако не бях го направил, утре щяхте да бъдете измамен. При това от жена ви.

Няколко минути Грефин не можа да проговори нито дума. Но в него се породи надеждата, че зад ниското чело на червенокосия му слуга се крият мисли, които могат да бъдат ценни за него, ако ги знае. Въпреки това, губернаторът си даде вид, че е все още разгневен.

— Вие дръзнахте — каза той хрипливо — да оскверните честта на съпругата ми. Сега ви предстои изборът: или да ми докладвате и докажете казаното или пък да изтърпите най-строго наказание. Човече, говорете бързо! Отнася се за вашата свобода, а може би и за вашия живот!

Но, изглежда, че червенокосият нямаше още намерение да открие своите тайни. Той лукаво гледаше господаря си със зелените си очи.

— Господин губернатор, всичко на света си има цена. Аз също искам да ви кажа моята. Ще ви докажа, че съпругата ви е невярна, но за това искам добра държавна служба. Също ще ви докажа, че един от най-опасните престъпници ще бъде освободен през нощта, ако навреме не му попречите. Но за това искам три неща: първо — пълната законна награда, която принадлежи на онзи, който попречи на бягство на престъпник от Френска Гвиана; второ — десет хиляди франка от вашия собствен джоб, защото ви правя важна услуга; трето — престъпникът, на чието бягство ще попреча, отсега нататък да бъде поверен под мой надзор. Вашата честна дума е достатъчна гаранция, че ще получа наградата, кажете ми я и аз ще открия такива работи, от които ще се ужасите и изненадате.

— Вашите условия са дръзки! — викна Грефин, — почти вярвам, че знаете важна тайна. Да бъде! Давам честната си дума, че ще изпълня всичко, което искате, разбира се, ако откритията ви излязат верни.

— Благодаря! — каза Жак и поглади с ръка грапавото си лице, като че искаше да събере мислите си. После изгледа губернатора с упорит поглед и продължи: — Тази нощ към дванадесет часа престъпникът Драйфус ще избяга от Кулата на глада и ще бъде отведен с малък, но бърз параход в Съединените щати.

— По дяволите, не може да бъде!

Грефин побледня и беше принуден да се подпре с двете си ръце на масата. Погледът му неволно се отправи към запечатаното писмо, в което се хвалеше пред правителството, че държи опасния престъпник Драйфус в сигурен затвор.

— Това не е вярно! Повтарям, това не може да бъде истина! — викна Грефин. — Кой би се осмелил сега, след като позорно загинаха Панталон и безчестната му дъщеря, да простре пак ръка над този престъпник! Жак, параходът, за който говориш, откъде се появи?

— Параходът е купен за тридесет хиляди франка от местния търговец Лантие. Той е малък, но мощен, движи се много по-бързо от правителствения. На Лантие не е известна целта, за която купиха неговия кораб. При покупката му се каза, че се купува за богата дама, която иска да предприеме с него дълга разходка по море. Това е донякъде вярно.

При тези думи червенокосият хитро се усмихна и потърка ръце.

— Познавате ли посредника, осъществил сделката? — пошепна Грефин, цял пламнал от ярост.

— Разбира се, аз съм посредникът!

— Как? Вие? Жак, вие имате пръст в тази работа?

— Да, господин губернатор. Само така можех да проуча коварния план. Помагах им, но само за да мога да ви предупредя навреме.

— Вие сте опитен и можещ човек. Ще ви възнаградя още по-богато, отколкото обещах. Но кажете ми, как се нарича дамата, по чиято заповед работихте?

Последва кратко мълчание. Изглежда, че червенокосият събираше необходимите сили за страшния морален удар, който искаше да нанесе на губернатора.

— Как се нарича онази хубава, богата дама, която е влюбена в престъпника Драйфус?

— Как се нарича ли? Госпожа Милдред Грефин!

— Ах, аз го предчувствах!

Когато каза тези думи, побелелият мъж се отпусна на стола до писалищната си маса и остана няколко минути зашеметен. Жак отиде към малката масичка, където се намираше ледена вода, коняк и лимони, забърка набързо едно разхладително питие и го поднесе на господаря си.

Грефин взе чашата и я изпи до дъно.

— Бих желал това да бъде отрова — промълви той, — а онази нещастница, която злоупотреби така безбожно с доверието ми, да пие заедно с мене.

После захвърли чашата пред себе си и тя се разби на стотици парчета.

— Не, не — викна почти истерично губернаторът, — няма да се опропастя заради една безчестница, а ще опропастя нея! Да, заклевам се, че ще си отмъстя страшно. Когато блудницата стъпи в Кулата на глада, за да отведе любовника си, тя няма да напусне жива старите й стени. Ха-ха, развратницата ще има случай да празнува брака си с престъпника Драйфус. Ще им приготвя само брачното ложе и смъртта ще бъде техен брачен свидетел, а сватбената им трапеза ще покрия с глад, ужас и мъки!

Грефин скочи от стола и хукна из стаята като бесен тигър, жаден за кръв. Червенокосият предател го оглеждаше с удоволствие и потъркваше мършавите си ръце.

— Господин губернатор, решихте ли — запита той покорно — да попречите на нощното бягство, въпреки че ще компрометирате госпожа съпругата ви?

— Тази развратница не е моя съпруга! — викна Грефин. — На никого не казвай за това, което ми откри. През нощта, към единадесет часа да те намеря тук, в стаята. Ще направя сам необходимите приготовления и ще накажа безмилостно всички виновни. Мисля, че и Дакоста с кучешкото лице трябва да е забъркан в това съзаклятие. Добре, нека се хванат в капана ми точно когато мислят, че измамата им е успяла. Иди си сега и ме остави сам!

Червенокосият подлец се поклони покорно на Грефин и излезе от стаята. Когато вратата се затвори след него, той се изсмя тържествуващ.

— Черният майор ще ми бъде благодарен — прошепна той, — когато научи как изиграх смъртния му неприятел Драйфус. Никой не може да ме упрекне, че не съм верен слуга на господаря си. Кой друг на света би могъл да служи така на черния майор? Потопих „Бригита“ в океана. Съпругата на капитан Драйфус, детективката Алиса Тери, германският глупец Клаус Грот и високомерният барон Пикардин.— всички се удавиха като котенца в морето, а освен това попречих на Драйфус да избяга, подхвърлих го на отмъщението на побеснелия от любов губернатор — това са хитрости, с които мога да се гордея! С утрешната поща ще изпратя едно писмо до черния майор и се хващам на бас, че в деня, когато го получи, ще изпие няколко бутилки шампанско за здравето на предания си шпионин!