Мадлен влезе именно в тази гостилница и се отпусна изтощена от глад и душевни мъки на най-близкия стол.

Един грамаден човек, самият Жак Селитрата, се изправи пред нея и я запита какво желае да яде. Тя поръча с тих глас скромен обяд.

— Ще можем да ви го приготвим за около десетина минути рече престъпният гостилничар и погледна изпитателно красивото, бледо лице на момичето. — Очаквате ли впрочем някого?

— Не — отвърна Мадлен изплашена от погледа на гостилничаря, — ще хапна нещо и веднага ще си тръгна.

Жак Селитрата поглади замислено едрите си тъмни мустаци.

— Имате ли пари? — запита той. — В нашата гостилница е прието непознатите клиенти да предплащат яденето и пиенето. Правим това за повече сигурност, защото някои посетители са много разсеяни и забравят да платят.

Руменина заля страните на Мадлен. За каква я смяташе този човек? Дали мислеше, че ще се опита да го излъже и да яде без пари?

— Хайде, госпожице, платете ми. Един овнешки котлет и половин бутилка вино струват точно един франк.

Мадлена бръкна по навик в джоба си, за да извади портмонето и чак тогава си спомни, че нямаше други пари, освен намерените тридесет хиляди франка и банкнотата от 5 франка, които се намираха заедно в портфейла. Тя бе забравила да извади предварително малката банкнота и да я сложи отделно в джоба си, за да може да плати в гостилницата. Въпреки нежеланието си, видя се принудена да извади портфейла, който бе скрила в пазвата си. Когато го разтвори, за да потърси петфранковата банкнота, очите на престъпния гостилничар се разшириха и той едва успя да скрие изненадата си. Бе видял богатото съдържание на портфейла. Скромно облеченото, развълнувано момиче носеше у себе си цял сноп банкноти! Навярно тук имаше нещо нередно. Той взе спокойно от Мадлен петте франка и й върна рестото. При това наблюдаваше, обаче, как момичето скрива отново портфейла.

— Почакайте няколко минути, госпожице — помоли той. — Котлетът ще се опече веднага!

Той се запъти към една врата, която Мадлен не бе забелязала. Когато я отвори, тя успя да хвърли поглед в изпълнена с дим стая, от която нахлу ужасна миризма на тютюн и алкохол. В стаята бяха седнали много мъже и жени с авантюристичен вид, които ядяха, пиеха, пушеха и приказваха около голите дървени маси. Там се намираше сякаш истинският „салон“ на гостилницата, където имаха достъп само постоянните клиенти на гостилничаря, който бе изплашил момичето с атлетичната си фигура, изпъкналите си очи и големите мустаци.

Жак Селитрата изчезна в стаята и затвори вратата зад себе си. Картината, която Мадлен видя, я изпълни с чувство на страх и несигурност. Тя подозираше вече, че е попаднала в компрометирана гостилница и размишляваше дали няма да направи по-добре, ако напусне къщата, вместо да очаква яденето. Мъчителният двудневен глад я накара да остане. Трябваше преди всичко да хапне нещо, за да не падне от слабост. Мадлен облегна глава на ръката си и зачака с нетърпение поръчаното ястие.

Входната врата се отвори. Влязоха двама мъже. Единият имаше сиви коси, носеше големи очила и бе облечен в дълга износена дреха. Другият бе млад, силен и много красив човек, облечен в работническа блуза. В момента, когато двамата мъже минаха край Мадлен, тя обърна лице към тях. Двамата се спряха като вкаменени и я загледаха сякаш пред тях стои привидение. Човекът с очилата хвана най-после по-младия под ръка и двамата се запътиха към вратата, която водеше към вътрешната стая.

— Позна ли я? — прошепна човекът с блузата на по-стария.

— Разбира се, тя е трупът от Пон Ньоф, който продадохме на лудия художник при вратата Сен Денис. По дяволите, бъди спокоен, Леопарде, и не се обръщай, нито я гледай, иначе може да събудим подозренията й.

— Но това не е възможно — отвърна престъпникът, когото нарекоха Леопард, на своя другар. — Завчера лежеше студена пред нас на моста Пон Ньоф, занесохме я в ателието на художника на мъртъвци, а сега… Не ни ли плати художникът десет жълтици за трупа й?

-Маврус Ленски ни плати парите — отвърна тихо Председателя, — опасявам се, обаче, че е сключил с нас неизгодна сделка. Не сме му продали, както предполагахме, труп, а мнима мъртва, която се е събудила за нов живот в неговото ателие. Нека влезем обаче в другата стая, за да обсъдим по-добре цялата работа. Момчето ми, тя е премного красива, за да я пуснем да си върви, имам вече известни идеи, Леопарде, а ти знаеш, че идеите на Председателя винаги могат да се обърнат лесно в златна монета.

. — Красива е — прошепна Леопарда и обгърна още веднъж със страстен поглед тялото на Мадлен. — Сега, като жив човек, който диша, е хиляди пъти по-красива, отколкото тогава, когато я видях като труп!

Председателя се принуди да отведе младия престъпник насила през отворената врата във вътрешната стая, където от всички маси сърдечно ги поздравиха.

Мадлен сложи ръка на пламналото си чело. Струваше й се, че е виждала вече бегло двамата мъже и то при толкова ужасни обстоятелства, които дори сега я караха да се разтрепери.

Но къде ли ги бе виждала? Тя напразно замъчи паметта си, за да намери отговора. Сигурно ги бе виждала насън, в един много злокобен сън!

След като Християн Естерхази прекрати разговора си с госпожица Нитуш, той се почувства вече друг човек, не по-добър, а човек, който е стоварил върху гърба си непоправим грях. Сега вече бе убеден, че се е отнесъл несправедливо към Мадлен, че е повярвал на заблуждаващото първо впечатление, докато обичното момиче се бе запазило чисто и девствено, с една дума — достойно за любовта на честен мъж, макар че го беше срещнал в публичния дом на госпожа Турвил. Нитуш лесно му доказа, че през въпросната нощ Мадлен бе отишла за пръв път с баща си в оная къща и че Готие бе накарал дъщеря си насила да участва в живите картини, без тя дори да подозира тяхната същност.

Християн тръгна зашеметен към хотел „Вандом“.

— Мадлен е мъртва! — повтаряше си той непрекъснато тихо. — Тя е мъртва, аз я тласнах към смъртта!

Той потърси, като в сън, малкия Роберт, на когото бе наредил да го чака пред хотела. Когато не намери момчето, утеши се с мисълта, че детето е отишло вече при баща си в стая номер двадесет и седем. Християн влезе в асансьора и се изкачи на четвъртия етаж. Обхвана го чувство на отвращение, когато помисли, че след малко трябва да застане пред черния майор, за да уреди с него един банален паричен въпрос. О, колко нищожно, колко дребнаво му се виждаше онова, което трябваше да уреди с братовчед си Естерхази-Валзин. Там, където се намираха неговите мисли, се касаеше за един млад цъфтящ човешки живот, за един любим, скъп живот, с когото съвсем доскоро се бе надявал да се свърже навеки.

Челото на Християн бе мрачно, когато почука на номер двадесет и седем. Понеже никой не каза „влез“, той отвори без да се колебае вратата и влезе в стаята. Пред себе си видя странна картина. Черният майор бе изтегнат в едно кресло и спеше. Бледността на развратника, явното изтощение по красивото мъжко лице, дълбокият сън, които бяха обхванали майор Естерхази, говореха достатъчно ясно на Християн, че благородният му братовчед използва случая, за да си почине след някое нощно тържество или някакви престъпления.

Християн не се замисли много, хвана майора за ръката и го разтърси силно.

— Събудете се — кресна му той, — не разполагам с много време за вас!

Християн се видя принуден да разтърси няколко пъти черния майор, за да може да го изтръгне от дълбокия му сън. Младият човек тропна нетърпеливо с крак.

— Колко отвратителна картина — прошепна той, — един баща на семейство, който спи след пиянство, един неверен съпруг, който е гулял през цялата нощ и едва ли не е къпал проститутките в шампанско, докато бедната му жена е седяла вкъщи и е бродирала, въпреки умората, носни кърпички, за да спечели някоя пара за себе си и децата си.

Майорът отвори най-после очи. Когато видя пред себе си Християн, той засрамен скочи.

— Вие сте тук? Вие сте вече тук? — извика той. — По дяволите, мислех малко да дремна, но никак не е чудно, че съм заспал. През последните дни достатъчно се тревожих, а и неприятелите ми причиняват безсънни нощи. А вие, драги братовчеде — продължи той с предизвикателен тон, — вие възнамерявате да застанете на страната на моите неприятели, вие бяхте решен да използвате една малка моя тайна, разкриването на която трябваше да ми донесе неприятности, и да я продадете на Матийо Драйфус?