— Да я продам ли? — скочи Християн. — Доколкото си спомням, не сме говорили никога подобно нещо. Аз ви заплаших само, че ще отида при Матийо Драйфус, за да му съобщя, че човекът, въз основа на чиято клетва е бил съден неговият брат, капитанът, и който е успял с рядък успех да осуети преразглеждането на процеса Драйфус, е само един обикновен крадец, извършил злоупотреба!

Естерхази прехапа устни. Сънливите му очи погледнаха злобно изправения пред него братовчед.

— Не си позволявайте занапред — рече той глухо, — да употребявате тази обидна дума по отношение на мен. Ако сторите това, ще ме принудите да ви дам под съд за клевета и обида. Не съм откраднал ония тридесет хиляди франка. Те бяха моя собственост, само че ги бях дал на един мой приятел като краткосрочен заем. Едва вчера успя да ми ги върне.

— Безразлично ми е — усмихна се презрително Християн — по какъв начин искате да оправдаете постъпката си. Даже ида не сте се провинили в злоупотреба, не бих могъл вече да ви уважавам, господин майор Естерхази. Виждам пред себе си една измъчена, нещастна жена, изоставена от неверния си съпруг, който зарязва нея и децата си да.гладуват.

— Това е моя частна работа — смръщи се Естерхази.

— Прав сте — кимна Християн иронично, — това е напълно ваша частна работа да оставите да гладуват жена ви и децата ви. Ще бъде ваша частна работа и ако се разчуе някой ден за самоубийството на нещастните. Но както и да е, платете ми сега моите пари, за да мога да си вървя.

— Ето ви вашите мизерни тридесет хиляди! Черният майор бръкна самоуверено в джоба на сакото си, но когато извади ръката си, тя беше празна.

— Наистина — рече той, — нали преброих още веднъж банкнотите, преди да задремя. Много добре си спомням… да, да, портфейлът трябва да е тук, на масата.

Той се обърна към масата.

Внезапно чертите му се изкривиха, очите му изпъкнаха и с разтреперани ръце опипа плата. Сетне се наведе, погледна килима и креслото, а когато се изправи, лицето му бе смъртно побледняло, а очите — изцъклени.

— Портфейлът с тридесетте ми хиляди е откраднат — изстена той разтреперан.

Християн бе скръстил ръце на гърдите и гледаше иронично усмихнат братовчед си.

— Нямаше нужда да ми определяте среща, за да ми разкажете тая лъжа — рече той спокойно. — Вие много добре знаете какво ще стане, ако не ми платите още днес.

— Откраднаха ми парите! — изкрещя побеснелият граф. — Тридесетте хиляди франка са изчезнали, а те бяха тук — той посочи масата, — тук на това място бях сложил портфейла и тук е бил, когато сте влезли. Аз мога да се закълна в това, защото го държах в ръцете си. Ограбиха ме, откраднаха ми портфейла с парите! Хаха, това е майсторска и подла игра, извършена над мене, за да не мога да докажа, че съм честен човек! Това е заговор, скроен от Матийо Драйфус, това е подлост, която има за цел да ме унищожи.

Християн промени цвета на лицето си.

— Какво искате да кажете с това, господине? — рече той остро. — Говорете по-ясно. Вие ми заявявате, че портфейлът с тридесетте хиляди франка се е намирал пред вас, докато аз вляза в стаята? Да не би да твърдите, че…?

— Вие и никой друг сте крадецът! — изкрещя майорът и ръцете му направиха движение, сякаш искаше да се хвърли върху младия човек, за да го удуши.

Християн вдигна ръка и удари силна плесница на граф Естерхази-Валзин.

— Вие ме биете, вие се нахвърляте върху мене, след като ме ограбихте? — изкрещя черният майор. — Господине, единият от нас двамата е излишен на този свят, ще трябва да се дуелирате с мене!

. — Ще го направя с голямо удоволствие — кимна Християн и се оттегли бавно към вратата, — стига да сте още утре свободен и да имате възможност да застанете пред мене. Оттук ще отида направо при следователя Бертулус и ще подам безмилостно жалба за кражба против вас, което преди вашата обида нямаше да направя може би заради вашата жена и вашите деца! Да не сте посмял да се нахвърляте върху мене, майор Естерхази, защото не обичам да постъпвам недостойно и да давам възможност на персонала на хотела да гледа как един Естерхази убива друг Естерхази!

Черният майор изръмжа нещо, но не посмя да направи нищо. Знаеше, че юмруците на младия инженер бяха станали железни от физическата работа, която вършеше. Сякаш му бе хрумнала друга мисъл. Той не се възпротиви, когато Християн напусна стаята. След това заключи вратата подир него и започна да се разхожда неспокойно из стаята.

— От днес нататък, този човек ще бъде мой смъртен враг — промърмори той — и ще трябва да го отстраня на всяка цена. Преди всичко е нужно да му попреча да подаде жалба против мене при следователя Бертулус. По какъв начин обаче? Как?

Той сложи ръка върху пламналото си чело и загледа втренчено земята.

— Ха-ха, това е прекрасна идея! Да, това ще може да стане! Един план, напълно достоен за мен!

Черният майор облече бързо палтото си, нахлупи цилиндъра и напусна стаята. Щом излезе от хотела, се качи на един файтон.

— Слушай — извика той на файтонджията, — знаеш ли къде живее следователят Бертулус?

— Разбира се, господин граф Естерхази.

— О, вие ме познавате, драги?

— Кой ли парижанин не познава нашия Естерхази, храбрият майор, който е изобличил шпионина Драйфус и го е закарал там, където трябва да бъде отдавна.

— Благодаря ви, приятелю, за признателните думи, те много ме зарадваха. Искате ли да ми направите една услуга?

— С удоволствие, господин графе!

— Виждате ли файтона, в който се качва онзи млад господин?

— Да, виждам го.

— Той ще поеме също към следователя Бертулус и ви моля да не го изпускате из очи!

— Сигурно искате да го задмина.

— Напротив, приятелю мой. Вие ще останете зад него, докато стигнем в една по-малко оживена улица. Тогава ще блъснете, обаче силно, задните колелета на другия файтон. Ако е възможно, наредете така, че ние да можем да продължим пътя си, а господинът — не.

— Всичко ще стане по ваше желание — увери го файтонджията, който се гордееше, че бе станал довереник на известния майор.

— Ако вашата кола се повреди, ще я платя — добави Естерхази. — Хайде, карайте напред и направете така, че да счупите колата на колегата си по такъв начин, че да се нарани малко и пътникът му. Така ние двойно повече ще можем да се смеем, а освен това ще удвоя и бакшиша.

Сетне прошепна на файтонджията:

— Касае се за една лоша шега на един от привържениците на предателя капитан.

— В такъв случай няма да остане цяло парче от другия файтон! — извика файтонджията и удари конете, понеже файтонът на Християн бе изчезнал вече зад ъгъла.

Файтонът с черния майор остана известно време на дистанция зад другия, докато той зави след десетина минути в една по тиха улица.

Майорът почука на файтонджията. Той разбра знака и шибна силно конете. Двата файтона се намираха близо един до друг. Стопанинът на първия се надигна и направи ясен знак с камшика си на задния файтон да кара по-бавно. Колегата му обаче притегли силно юздите, конете се изправиха от болка, впуснаха се напред и… Глух трясък разцепи въздуха. Първият файтон, ударен изневиделица, се бе блъснал в една стена. Християн бе паднал. Той лежеше окървавен на паважа под отломките на файтона.

— Назад! — извика черният майор. — Обърнете файтона и карайте бързо към къщата на следователя Бертулус.

Файтонджията го послуша, обърна файтона и изчезна с подигравателно смеещия се пътник.

Само четвърт час по-късно файтонът спря пред една елегантна къща и Естерхази бързо изскочи.

— Почакайте ме! — подвикна той. — След това ще ме закарате у дома, а там ще говорим по-нататък. Вие сте способен човек и аз ще се нуждая може би и занапред от вас.

Черният майор влезе през широкия вход в коридора и поиска да съобщят веднага на следователя Бертулус за идването му.

Бертулус, един от най-видните парижки юристи, елегантен господин, със сиви коси, подстригани по чисто френска мода, прие граф Естерхази в работния си кабинет. Когато му съобщиха името на посетителя, на лицето му заигра бегла иронична усмивка.