— Виждаш ли, подлецо, колко хубаво можеш да играеш — крещеше той. — Искам да играеш по-грациозно, искам да станеш пръв танцмайстор на голямата опера в Каена. Ако не ме послушаш, чуваш ли, ще те целуне още веднъж котката!

Пот потече от челото на нещастния старец, чертите на лицето му се изкривиха от болка.

Моряците гледаха сърдито тази позорна картина. Те свиваха ръцете си в юмруци, обаче нито един от тях не посмя да каже нещо на капитана си.

Нортон видя негодуванието на подчинените си, но той не обърна внимание, а продължи лекомислената си игра.

— Можеш ли да играеш кан-кан? — запита той злощастния човек.

Мирович не отвърна нищо, само се обърна изнемощял към мачтата.

— Отговори на въпроса ми, подлецо!

Бедният беше толкова изтощен, че едва дишаше, но жестокият капитан вдигна камшика и го шибна през лицето. Струя кръв потече от челото на стареца и изцапа дългата му брада. Като видя окървавената си жертва, мъчителят се изсмя високо.

— Трябва да играеш, нищожен червей — изкряска пияният тиранин. — Това го искам аз, заповядвам ти — кан-кан или…

Нортон вдигна отново ръка.

Изведнъж някой издърпа камшика толкова силно, че злодеят не можа да се опомни.

— Изверг, безсрамник, джелатин — извика мъжки глас. — Не измъчвай повече този беден, нещастен старец, или ще хвърля тялото ти в развълнуваното море, за да го разкъсат акулите.

Това бе Алфред Драйфус. Той застана пред мъчителя със зачервени очи и го погледна с неизказано презрение.

Нортон се уплаши и се отдръпна. Беше толкова изненадан, че не можа да каже нищо. И помощникът остана като вдървен на мястото си. Моряците поздравиха Драйфус със силно ръкопляскане.

— По дяволите камшика — извика Драйфус високо. — Срам и позор е за деветнадесети век да се бият хората с камшици. Безбожно е да се измъчват слаби и нещастни старци. Мястото му е в морето!

Драйфус замахна и котката с девет опашки отлетя в морето.

Тълпата този път поздрави Драйфус с продължително ура. Това сякаш събуди капитан Нортон. Пияницата изрева като звяр и извади револвера си.

— Куче такова — насочи оръжието си към гърдите на Драйфус. — Ще те застрелям като бясно псе и ще хвърля мръсния ти труп на акулите.

Револверът изгърмя. В мига, когато пръстът натискаше спусъка, някой бутна ръката му. Куршумът мина край главата на Драйфус и се заби в мачтата.

Кой беше отклонил смъртоносния куршум от гърдите на Алфред Драйфус? Кой го спаси от смъртта?

Това бе мнимият Алфонсо Гилето, морякът-стажант. Хубавото момче бе застанало разтреперано пред жестокия капитан.

Нортон изрева като разярен звяр и се хвърли върху Алфонсо, за да го смаже. Приятелят му Телие го спря.

— Въздръжте се, капитане, отложете наказанието за друг път.

— Оставете ме — извика пияният. — ще смажа хлапака с краката си!

— По дяволите, капитане, момчето нищо не ви стори, то случайно ви е бутнало ръката.

— Все ми е едно, ще го разкъсам на парчета. Нортон се опита да се отърве от ръцете на помощник-капитана. Телие го държеше здраво.

— Вразумете се, Нортон! Желаете ли сам да си напакостите? — пошепна му той на ухото. — Не виждате ли, че моряците негодуват. Вижте мрачните им лица. Желаете ли да има бунт на парахода?

Думата „бунт“ опомни побеснелия капитан на „Ла глоар“.

— Ще ви покажа кой съм аз. Ще ви пребия като кучета, вие подлеци, крадци, разбойници! А на тебе, младо куче, ще ти одера кожата.

Нортон се освободи от ръцете на Телие. Нахвърли се върху Алфонсо, хвана го за раменете и силно го разтърси.

Старият боцман се доближи до капитана и издърпа от ръцете му нещастния юнга.

— Вразумете се — извика силно Менард, така се казваше боцманът. — Нямате право да биете момчето, което ви попречи да извършите убийство, за което щяхте да отговаряте пред Бога и пред началството си. Вие трябва да му бъдете благодарен, дето ви избави от голям грях.

— Ти си глупак, Менард — извика сърдито Нортон. — Какво ви става, ако бия този хлапак? Тук аз съм цар и мога да правя каквото пожелая.

Старият моряк хвана ръката на Алфонсо и го заведе при другарите си. После се обърна към Телие и процеди:

— Господин помощник-капитан, отведете го в каютата, за да поспи, защото е пиян.

— Безобразник — изкрещя Нортон, — ще дам заповед да те оковат.

— Опитай се, капитане! — Старият моряк скръсти ръце и изгледа с презрение освирепелия човек. — Хайде, заповядай да ме оковат.

Нортон скръцна със зъби и понечи да се хвърли върху стария моряк, ала Телие го хвана и го затътри към каютата.

Известно време се чуваше прегракналият рев на пияния. После всичко утихна.

Телие застави пияния си началник да легне и поспи малко. Хитрият помощник успя да спаси капитана и себе си от разярените моряци. Когато се върна на палубата, той им каза:

— Хайде на работа, момчета! Капитанът е малко пийнал и сега спи, а когато се събуди, всичко ще е забравил!

После се обърна към Драйфус:

— Безобразнико, ти не ще избегнеш наказанието си. Ей, Том и ти, Енох, помогнете ми да вържем тоя храбрец на мачтата. Подлецът ще стои вързан три денонощия без храна и вода. Тогава, вярвам, ще стане по-кротък.

Моряците Том и Енох — първият ирландец, вторият — холандец, бяха слепите оръдия на капитана и помощника му. Другарите им ги гледаха накриво и за нищо им нямаха доверие.

Тримата мъже се нахвърлиха като хищни зверове върху Драйфус. Заточеникът не се защитаваше, защото знаеше, че не може да ги победи. Те вързаха ръцете и краката му за мачтата.

Алфред с гордо презрение изгледа мъчителите си. Три денонощия привързан за мачтата на кораба и то близо до екватора! Това бе животинско наказание за един човек! Наказание, което можеше да свърши със смърт от жаждата, глада и безмилостния пек.

— Толкова по-добре — помисли си клетникът.

— Драйфус, другарю — прошепна нечий глас, — приятелю, чуй ме.

Нещастникът обърна глава. До него беше барон Емил фон Пикардин.

— Моля не ме осъждайте, че не ви се притекох на помощ — каза той. — Разбрах, че нищо не мога да направя, затова се въздържах, ала ще ви помогна по друг начин. Вие няма да гладувате и жадувате — имайте вяра в мен!

— Благодаря ви, господин барон — отвърна капитан Драйфус. — Зная, че сте честен човек и мой приятел.

Баронът поклати глава, защото не смееше да говори в този миг мина Телие и мрачно го изгледа.

— Махай се оттук, хлапако! — викна той ядно на Пикардин. — Желаеш ли да вържем и теб като оня подлец?

„Ла глоар“ имаше две мачти, макар че бе обикновен параход. Те бяха поставени, за да заместят машината в случай на повреда.

Драйфус остана сам. Сведе глава на гърдите си в мисъл за близките. Клетият, не подозираше колко близо до него беше най-любимото му същество. Той не можеше да допусне, че съпругата му се намира на парахода. Херманса не бе успяла да му открие присъствието си.

Заточениците биваха отвеждани само вечер на палубата и оставаха там до седем часа. В това време Херманса трябваше да почисти каютите на капитана и на първия помощник и нямаше възможност да говори със съпруга си, без някой да я види. Нещастната беше принудена да се примири със съдбата си. Тя чакаше така ден след ден часа, когато ще има възможност да остане насаме с Алфред и да го утеши в нещастието му. Радваше се много, че се намира близо до любимия си съпруг и че може да му се притече на помощ в случай на опасност, както стана днес.

Изведнъж Драйфус се пробуди от дълбокия унес. Треперещи устни се допряха до вързаните му ръце и ги намокриха с горещи сълзи.

Вързаният видя до себе си злочестия старец.

— Благодаря ти, добри и справедливи човече — каза тихо Мирович. — Ти се застъпи и изложи живота си на опасност заради нещастния сакат човек. Бог ще те благослови за това. Аз ще се моля за тебе.

Старецът го изгледа с просълзени очи, облегна се на патериците, които му бяха върнали, и отмина.

Отиде си тъкмо навреме. На палубата екна свирката на Телие. Това беше знак, че затворниците трябва да се върната в тъмницата си.