Непознатата дама свали шапката си и се наклони над зиналата пропаст.

— Мълчание — помоли тя тихо. — Там долу се чува нещо. Не чувате ли охкане, сякаш някой иска помощ.

— Ти ли си, Уилям Тери? — викна Легуве, навеждайки се над пропастта.

— Да, аз — отговори глух глас от дълбочината.

— Държиш ли се някъде за нещо?

— Да, за част от стълбата. Хванах се при падането си, но тя е прогнила и едва се крепи за стената. Помогнете бързо. Всяка минута е скъпа… силите ми ме изоставят…

— Дръж се здраво — викна младата жена. — Ще бъдеш спасен, ако има правда на тоя свят.

После се обърна към миньорите:

— Спуснете ме с въжето!

— Какво мислите, госпожо? — каза Легуве. — Това не е работа за вас. Необходим е мъж, който не се бои от смъртта.

Но младата жена сама се овърза с въжето, което другите държаха готово за спущане.

— Аз и никой друг! Ще спася Уилям Тери — викна тя с искрящи очи. — Нали ти, обични ми, Матийо, си съгласен?… Дръжте здраво, хора, аз съм Алиса Тери, дъщеря му, и сега ще разберете, че само аз имам право да го спася.

В дълбоко мълчание те спуснаха Алиса Тери в дълбочината.

— Неговата дъщеря — разнесе се шепот между миньорите. — Същата, която той прокле и изпъди…

Минаха две минути в очакване. Матийо покри очите си с ръка. Отдолу се чу радостен вик.

— Теглете нагоре… Жив е… Спасен е!

Въжето бавно се задвижи. Здрави мишци го теглеха неотклонно и внимателно и бащата и дъщерята се показаха от дълбочината.

Алиса държеше в прегръдките си стареца, чиято глава почиваше на рамото й.

Уилям Тери загуби съзнание, шепнейки:

— Това е смъртта… И Алиса, чистият ангел, ме носи нагоре към небесата…

Да, към небесата, защото старият инспектор не умря, е претърпя само леко загубване на съзнанието. Но се намираше пак в небесата, защото, когато дойде на себе си, той узна истината. Да, неговата Алиса Тери се беше върнала. Тя имаше в ръцете си доказателство за невинността си и беше годеница на солиден и важен господин. Не беше искала да стане негова жена, преди да дойде в Америка, за да види отново баща си.

— Неговото проклятие ме подтиска — беше обяснила Алиса. — Той трябва да ми прости преди да бъда твоя.

Възрастният човек оттегли проклятието ей и го замени с бащинската си благословия чрез молитва за прошка заради несправедливата си постъпка. Алиса на свой ред му прости и радостно му Целуна ръката, покривайки я със сълзи. Между Алиса и избягалите от Каена, които тя беше спасила от гладна смърт, се състоя среща, пълна с радостни чувства. Матийо поздрави сърдечно и затрогващо приятелите на своя нещастен брат и от тях узна за страданията на мъченика от Дяволския остров.

Това беше единствената горчива капка в неговата чаша, пълна с щастие.

Но бяха пролети и други сълзи. Едит Масон оплака баща си. В дъното на пропастта беше намерен неговият неузнаваем труп. Все пак тялото му беше разпознато, докато останалите — Нинон дьо Клер, Марсел и Червенокосия Боб — едва се познаваха.

Кожената кутия с ценните книжа и пълното със злато чувалче — тези бездушни предмети — не бяха претърпели никаква повреда и преминаха незасегнати в ръцете на Едит, която получи богато наследство.

Три дена след смъртта на Хенри Масон, работата в мините продължи. Бяха удовлетворени всички искания на работниците и никъде в Щатите не се намираха по-добри отношения между работници и работодатели както тук.

Уилям Тери си даде оставката и на негово място беше назначен Ервин, който заедно с обичната си Одета имаше голямо влияние сред работниците.

38.

На улицата вилнееше сбирщина от хора, които издигаха злобни възгласи. Студенти, жени, бродяги, престъпници, а между тях и хората от буржоазията, които се събираха като зяпачи навсякъде, се тълпяха в неподозирано ожесточено състояние.

— Ако мога да пипна Пикар — викна едър младеж, навярно дошъл от провинцията в Париж, — веднага бих го изпратил без паспорт на оня свят…

— И Матийо Драйфус — опита се да го надвика друг, — ако пипна брата на предателя, не би си отишъл здрав!…

Едва бяха произнесени тези думи и изведнъж множеството хукна презглава. Мъж с руса брада, силен и едър като Херкулес, пипна двамата младежи, които се заканваха, удари им главите една в друга и викна:

— Махайте се оттук… иначе ще получите и по-добър урок.

Тоя рус гигант не беше Друг, а самият Клаус Грот. До него стоеше старият Мишонет, както винаги в униформата си на фелдфебел със своя медал и дядо Карус, който гледаше с презрение тълпата. Сега, когато беше облечен с нови спретнати дрехи и живееше в дома на Драйфус, той беше решил, че ще остане в него докато е жив.

Тримата мъже си пробиха път през множеството до моста.

— Тук да спрем и да залостим здраво — предложи Клаус Грот на другарите си. — Ей Богу, докато съм жив, Зола няма да пострада. Как може тези мизерници да искат да го убият? Единственият човек в цяла Франция, който има куража да каже истината. Единственият, който надигна глас в защита на осъдения Драйфус, невинния мъченик? Срам и позор за цялата нация…

— Цялата тази комедия се разиграва от Естерхази — заяви категорично Мишонет. — Тази тълпа е подкупена с парите от неколцина високопоставени офицери.

Дядо Карус, който продължаваше да слуша с презрение рева на тълпата, изведнъж стана неспокоен.

— Какво има, дядо Карус? — запита Мишонет. — Какво те развълнува тъй силно?

— Виждам там един тип, с когото имам малка сметчица за доуреждане. Виждате ли го там? Зад стълба един одърпан наглед дъртак, който разпалено говори на оная красива жена. Сега си спомням коя е. Виждах я по-рано между просяците. Тя водеше Мъртвешката глава. Чакайте да видя какво й разправя този тип Бенас.

Той се провря бавно между тълпата до самия стълб, така, че да може да чуе всичко, което Бенас казва на просякинята.

— И тъй, Вълчице, знаеш какво трябва да правиш — продължи явно започнатия скоро инструктаж. — Ще спечелиш добри парици, защото познавам онзи, който ме натовари с тази работа. Той плаща добре.

— Кажи ми още веднъж какво трябва да направя — помоли неспокойно бледата жена. — Имам слаба памет и всичко така бързо забравям…

— Слушай, давам ти шише, пълно с течност, която избухва. Когато Зола мине с файтона по моста, ще трябва само да хвърлиш шишето под колата. Нали не е мъчна работа! И едно дете може да го направи…

— Но аз няма да го направя — отговори Вълчицата решително, — защото знам добре, че това е убийство.

Младата жена се обърна и поиска да се отдалечи от евреина, но той я задържа насила за ръката.

— Няма да се махнеш оттук, Вълчице — скръцна със зъби, — защото, ако ти не искаш да извършиш тази работа, ще я направя аз. Но не ти позволявам да се отделиш от мен. Най-напред, защото можеш да ме издадеш, и второ, защото искам после да дойдеш с мен вкъщи тази вечер. Имам нужда от домакиня, пък и ми харесваш.

Дядо Карус изпита желание да пипне веднага Соломон Бенас за ревера. Но той се овладя, като помисли, че ще е най-добре да го изчака да падне в собствения си капан. Бледата жена навярно нямаше физически сили да се изтръгне от ръцете на евреина, защото остана до него, но едри сълзи закапаха от очите й.

— О, Господи — изхълца тя, — няма никога да си спомня името си. Нима тази слабост в паметта ще ме държи винаги?

На другия край на моста стояха двама добре облечени господа. И те бяха тук, за да защитят Зола. Това бяха княз Стефан Дубиски и доктор Бургер. Изведнъж между тълпата настъпи оживление.

— Идва! Идва! — разнесе се от уста на уста. Един файтон се приближаваше бързо. Колата бе закрита. Ненадейно се чуха викове от всички страни.

— Ето го предателя Зола, долу Зола! Хвърлете го във водата!

Наистина, онези, които стояха в затворената кола, бяха Зола и неговият защитник Лабори. Те гледаха безстрашно тълпата. Конете препускаха в такъв галоп, че нито един от манифестантите не посмя да се изпречи на пътя им.

Изведнъж Соломон Бенас изскочи пред тях. Деляха го само пет крачки от колата.