— Ще ме запитате, господин Драйфус — продължи княз Дубиски, — защо тъкмо на вас давам това писмо и тази записка от бележник, намерен у циганката. Възможно е, обаче, това да ви интересува живо. На нас не ни е известно по какъв начин е попаднала тази бележка в ръцете на Мелиора, но последната съдържа много странни работи. Това са записки на един умиращ, някакъв американец, който се е заблудил в катакомбите и е умрял там от глад. Този човек, както се вижда от неговите записки, е бил престъпник, осъден в Америка на затвор. При пропадането си той повлякъл след себе си и едно младо момиче, което представял за своя любовница и съучастничка в престъплението. Момичето, дъщеря на минен инженер от Пенсилвания, живеела дотогава честно и почтено. Но след признанието на въпросния престъпник, тя била осъдена на затвор. С тези записки американецът признава, че е постъпил несправедливо спрямо това момиче, че тя всъщност никога не е била негова любовница, нито пък съучастничка в престъпните му деяния. Тъй като тя на няколко пъти го е отблъсквала, той й отмъщава по такъв ужасен начин.
— Какъв изверг! — възкликна Матийо Драйфус, когато князът замлъкна за момент. — Но не мога да разбера, княже, какъв интерес може да представлява цялата тази история за мен.
— Вижте какво, когато доктор Бургер прочете името на младата осъдена американка в записките, веднага възкликна: „Една дама със същото име познавах в къщата на моя приятел Матийо Драйфус“.
Матийо скочи. Той загледа втренчено ту княза, ту доктор Бургер. Младият лекар го хвана за ръката и тихо му прошепна:
— Матийо, името на онова момиче, което станало жертва на този мизерник, е… Алиса Тери!
— Алиса! — викна Матийо, рухвайки върху стола. — Ах, сега ми става ясно всичко! Ах, Алиса, скъпа моя Алиса, колко е трябвало да страдаш…
Князът и лекарят се оттеглиха за момент до близкия прозорец.
— Ето защо ти не поиска да станеш моя жена. Защото един мизерник е окалял честта ти. Накарал те е да понесеш мъки и унижения, срам и несправедливости. За това не поиска да станеш съпруга на честен човек!… О, Господи, стори необходимото да се видим с жената на сърцето ми, за да мога да й кажа: ти си оправдана и сега, Алиса, си моя!
Князът се приближи тихо до Матийо и го докосна леко до рамото.
— Още нещо, господин Драйфус — каза той. — Когато внимателно прочетете тези записки, ще видите, че американецът е поискал да изправи стореното зло на Алиса Тери. Той й оставя в наследство богати диамантени залежи в Америка. Тук в този запечатан плик се намира документът за притежание заедно с плана на диамантените мини. Тъй като вероятно вие по-скоро ще се срещнете с госпожица Алиса Тери, поверявам ви тези записки и това писмо.
Като насън Матийо постави в джоба си ценните книжа. Той протегна ръка и благодари на княза. В този момент влезе слуга с телеграма в ръка.
— Простете ми за момент — извини се Матийо на гостите си. — Струва ми се, че са важни съобщения.
Той отвори телеграмата, цял побледня изведнъж и нададе отчаян вик. Доктор Бургер побърза към приятеля си.
— Чети, чети — помоли Матийо с отпаднал глас. — Какво неочаквано нещастие…
Телеграмата съдържаше съобщението на Мишонет, че жената с белега на лицето пристигнала в Хавър с Андре и излязла в морето, навярно за да удави детето.
— Тихо — пошепна Матийо, — нито дума за това. Снаха ми Херманса не трябва да узнае нищо за тази телеграма. Безпокойството и болките ще съкрушат душата й.
— И какво мислиш да правиш сега? — запита доктор Бургер.
— Заминавам за Хавър. Дори ако не успея да бъда в помощ, то поне искам да намеря трупа на момчето и да го погреба.
— Не губи надежда — изгледа го загрижено приятелят му, — възможно е да го завариш още живо. Впрочем, аз ще дойда с теб. Ще дойдете ли и вие, княже Дубиски?
— Моля да ме извините — отвърна Стефан с печална усмивка, — трябва да се погрижа за собствените си проблеми… Циганката ми каза, че жена ми е още жива и че мога да я намеря в Париж. Щом е така, трябва да я търся.
Два часа след това Матийо и лекарят бяха вече на път. Матийо остави няколко реда на Херманса, в които й пишеше, че лош сън тая нощ го е подтикнал да потърси Андре в Хавър.
Докато Матийо пътуваше, лоши мисли нахлуха в главата му.
— Да, това е наистина като лош сън…
Същия ден след обяд в четири часа двамата пристигнаха в Хавър. Те се запътиха веднага за къщата на рибаря Боше.
Лодката, в която седяха госпожа Буланси и малкият Андре, се плъзгаше леко. Скоро брегът остана далече зад тях, вълните ставаха по-големи и по-силни. Детето, което отначало беше учудено, защото за първи път виждаше море, стана по-разговорливо и живо. Вятърът беше зачервил страничките му и неговите хубави и ясни очи светеха от радост. Андре беше спуснал ръце във водата и пръстите му си играеха с вълните.
Голямото нарисувано око на дъното на лодката също го забавляваше.
— Вярно ли е — запита той госпожа Буланси, — че това е окото на Господ? Нали така каза човекът от малката къща?
Помпадура отвърна с едно късо и сурово „да“. Странно, тя ставаше все по-мълчалива, мрачна и замислена, колкото лодката се отдалечаваше от брега и колкото по-благоприятен ставаше моментът да свърши с планираното от Естерхази престъпление. Всякакви мисли преминаваха през главата й. Самата тя не знаеше защо, но се ужасяваше от деянието, което трябваше да извърши. Коя бе причината да стои като вцепенена в лодката и все да отлага решителния момент?
Не беше ли тя истинска, а и решителна престъпница, която нищо не можеше да спре? Не ослепи ли собственоръчно мъжа си? Не осъди ли на смърт, и то гладна, своята съперница? Не бе ли сторила най-големите грехове, които могат да тежат на съвестта на един човек? И въпреки всичко, от това последно деяние тя се ужасяваше…
— Не съм страхлива, напротив, решена съм, защото знам, че така трябва да стане, тъй като той го иска. Нямам право да се върна, без да хвърля детето в морето… И все пак… Ах… Да убиеш дете е чудовищно… Значи да убиеш невинността… А невинността единствена е достойна за живот на земята… Роза, която губи листата си, можеш да откъснеш и да я захвърлиш спокойно на земята, но една пъпка…
Самата тя бе дала живот на едно дете, знаеше, че човек се ражда чрез болки и страдания… Болките на майката дават свято право на всяко дете… Всяко раждане, всяко съществуване е дадено по желание на Бога. Който унищожава едно съществувание, погазва го с краката си и го убива, се подиграва с волята божия. Без да иска, очите й се отправиха към нарисуваното око на дъното на лодката.
— Окото на Господ — измърмори тя.
Но в същия момент се яви образът на Естерхази. Тя си спомни за неговото поръчение, минаха й през ума всички негови любовни ласки по време на техните лудешки нощи. Не, тя искаше да вкуси още от удоволствията. Държеше на всяка цена да запази любовника си, дори и с цената на живота на това невинно дете.
Остави веслата. Огледа се наоколо, защото се опасяваше да не бъде наблюдавана от някого дори и сред морето. Сушата беше изчезнала от погледа й. Сега можеше да изпълни задачата си. Моментът беше дошъл. Тя стана, лодката се залюля, но скоро пак се уравновеси.
— Ела тук — нареди на момчето.
Андре се уплаши от суровия тон и остана треперещ на мястото си.
— Не чу ли какво ти казах?
— Ти искаш да ми сториш нещо лошо… Гледаш ме така страшно…
Жената се сепна, вдигна го от мястото му и го накара да клекне на колене.
— Моли се — заръча тя. — Знаеш ли да се молиш?
— Да, мама ме научи.
— Тогава, моли се, но бързо, не губи време. Детето вдигна молитвено ръце.
Със сълзи на очи започна:
— Господи, който си на небето, моля ти се, направи ме да бъда добър и тих. Върни ми обратно моя любим баща, който невинно страда на Дяволския остров. Ще те обичам и ще ти се моля днес, както и всякога. Амин…
Госпожа Буланси трепна, когато чу устните на детето да произнасят името на мъченика от Дяволския остров. С погубването на бащата започна и завършва със смъртта на детето. Без да иска и тя повтори: Амин… Амин!… После сграбчи детето с двете си ръце и го вдигна нагоре.
