Жирардин го дръпна и тръгнаха по стълбите. Той отключи желязната врата и изведе затворника в коридора.

Когато излязоха на двора Драйфус едва не припадна. Жирардин трябваше да го задържи, за да не падне на земята.

— Ще трябва да привикна пак към света — продума капитанът с печална усмивка. — Човек привиква по-лесно към свободата, отколкото към тъмницата. Благодаря ви, сержант Жирардин, стана ми по-добре, радостта ми даде нови сили.

Една врата ги разделяше от втория двор на затвора.

— Кажете ми, Жирардин — каза тихо Драйфус, — тук ли е жена ми? Навярно бедната е дошла с брат ми, за да ме посрещне, о, какво щастие ме чака!

— Вие ще видите ей сега, кой ви чака на двора — отвърна Жирардин с коварна усмивка. — Надявам се, че мнозина приятели ви чакат. Ослушайте се малко и ще чуете какво става на двора.

Сержантът сложи ключа на вратата и се опита да отключи. В същия миг Драйфус го хвана за ръката.

— Кажете ми, Жирардин, колко дни има до Коледа? В тъмницата забравих даже месеците и дните, но струва ми се, че наближават светлите празници.

— Днес сме деветнадесети декември по западен календар — отвърна Жирардин.

— Значи до Бъдна вечер има още пет дни. Дотогава ще бъда свободен и ще мога да празнувам Рождество Христово заедно с жената и детето си. Ще мога заедно с Херманса да славя Спасителя и да му благодаря, че ме спаси от ужасната гробница. А сега, Жирардин, можете да отворите вратата, аз съм толкова силен, че мога да посрещна щастието.

Сержантът отвори желязната врата. Капитан Драйфус застана на прага. Първото нещо, което достигна до неговите уши, бе силно звънтене, приличаше на шум от шашки. Пред очите му като гръм светнаха стотина голи саби. Край оградата бе строен отряд от републиканската гвардия. Сред двора си виждаха полковник Абевил, адютантът на военния министър, майор Пати дьо Клам, майор Естерхази и управителят на военния затвор Форцинети.

— Какво е това? — запита Драйфус и погледна въпросително Жирардин, — какво означава това? Това значи ли, че ме освобождават?

— Той въздъхна дълбоко и прошепна радостно:

— Сега всичко разбирам. Те искат да възстановят моята чест пред войниците.

Драйфус вдигна гордо глава, слезе от стълбата и се упъти към офицерите.

Майор Пати дьо Клам, един намусен човек, на когото бяха възложили тайното разследване на делото Драйфус, взе един документ от масата.

— Капитан Алфред Драйфус — извика отривисто той, — от името на военния министър и на комитета, на който се възложи разследването на вашето дело, желая да ви кажа следното.

— Слушам, господин майор — каза Драйфус трогнат и прошепна: — сега ще ме обявят за невинен и ще ме освободят от тъмницата.

Капитанът забеляза две лица, чиито изражения го изплашиха много. Драйфус видя пред себе си майор Форцинети със загрижено лице и своя смъртен враг, граф Естерхази, засмян и подъл.

— Следствените власти — продължи Пати дьо Клам, — са открили тежки улики против вас, капитан Алфред Драйфус. И са били принудени да ви предадат на военния съд!

Сърцераздирателен вик се разнесе из двора.

— Военният съд ще заседава още днес, капитан Алфред Драйфус, под председателството на майор Брисе вие ще бъдете съден за предателство, кражба на тайни документи и продаването им на чужда държава. Следователно за измяна на отечеството, шпионаж и клетвопрестъпничество.

— Измамиха ме, по най-коварен начин ме измамиха! — изкрещя Драйфус отчаян. — Колко жестоки, колко гадни са хората. Пробудиха надеждата, че ще видя жената и детето си, че ще реабилитират честта ми, а сега!…

— Заседанието на военния съд ще се открие в девет часа — каза полковник Абевил. — Затворникът трябва да бъде отведен във военното министерство. Майор граф Естерхази, по заповед на негово превъзходителство военния министър вие трябва да го отведете в ареста. Файтонът чака пред зданието. Ще отговаряте с главата си за затворника.

— С живота и честта си отговарям за него — каза черният майор с глас, който наподобяваше рева на кръвожаден звяр, на който дават животно, за да го разкъса.

— О, Херманса, Херманса — проплака Драйфус, — защо ме застави да дам клетва, че няма да посегна на живота си? Ако знаеше на какви страшни мъки съм подложен, ти самата щеше да ми дадеш ножа, за да го забия в сърцето си.

Естерхази каза на ухото на Форцинети няколко думи и след това се обърна въпросително към Абевил и Пати дьо Клам. Двамата поклатиха глави в знак на съгласие и сержант Жирардин приближи затворника и го окова.

— Жирардин — рече Драйфус на коварния надзирател. — Бог ще ви се отплати, за това, че тъй безбожно ме излъгахте. Франция уби моето тяло, а вие убихте душата ми. Вие посяхте у мен надеждата, че още веднъж ще засияе щастието над мен, когато сте знаел, че на двора ме очаква ад.

Сержантът се изкикоти и още по-здраво стегна оковите на ръцете му.

Полковник Абевил даде заповед да отведат затворника към колата, която чакаше пред затвора. Тя бе заобиколена от петдесетина конници, въоръжени с копия.

По улиците се бе събрала голяма тълпа. Клерикали и йезуити се бяха струпали, за да гледат зрелището. Когато капитанът излезе на улицата, тълпата започна да реве като стадо животни.

— Долу шпионина! — — крещяха хиляди гърла. — Убийте това куче Драйфус! Да живее Франция! Да живее републиката! Долу изменника!

— Не поглеждайте! — прошепна Форцинети на пребледнелия затворник. — Качете се на колата.

Драйфус погледна с благодарност своя благодетел и когато Естерхази се обърна, за да каже нещо на Абевил, Форцинети хвана ръката на нещастния и му пошепна:

— Капитан Драйфус, Бог да ви съпровожда и пази в трудния път. Нека той запази милото ни отечество, за да не се посрами пред света, като осъди1 невинен човек.

— Бог да ви благослови, майор Форцинети — отвърна Драйфус. — Вие не удостоявате със съчувствието си недостоен човек — аз съм невинен. Франция погубва невинен свой син.

Капитанът влезе в колата, а черният майор седна срещу него. Сержант Жирардин бързо затвори вратичката на файтона и конете тръгнаха. Въоръжените конници препуснаха с блестящи копия, по които се развяваха трицветните ленти на френската република.

Тълпата отново зарева. Хиляди юмруци заканително се вдигаха към нещастника и град от камъни полетя към колелата и прозорчетата на колата.

Печалното шествие скоро се изгуби от погледите на разярения народ.

Черният майор извади от джоба на шинела си един револвер и го сложи на коленете си.

— Капитан Драйфус — каза той на злочестия затворник, — ако направите опит за бягство, ще бъда заставен да ви застрелям.

— Много добре зная, че с най-голямо удоволствие бихте сторили това — отвърна капитан Драйфус.

— Пази Боже — каза графът с демонична усмивка, — бих съжалявал, ако бъда заставен дй ви убия, защото по този начин ще ви избавя от многото душевни и физически мъки, а аз не искам това.

Тези думи бяха казани с такава непримирима враждебност, че Драйфус се сепна и погледна без да иска майора в лицето, сякаш търсеше обяснение за ужасното му отношение.

Черният майор улови погледа на нещастния пленник.

— Капитан Драйфус — рече му Естерхази хрипливо, — чета по очите ви, че желаете да узнаете защо ви ненавиждам и преследвам, защо искам да се опропасти вашият род и защо дадох клетва, че ще посрамя името ви пред френския народ.

Гърдите на този демон се развълнуваха, очите му се запалиха от страстен огън, а ръцете му започнаха нервно да треперят.

— Да, прочетохте мислите ми — каза Драйфус. — Необяснимо е за мен как човек може така да измени чувствата си. И от най-добър приятел да се превърне в непримирим и неумолим враг и преследвач. Да, майор Естерхази, аз ви смятах за най-верния и привързан приятел, на когото бих поверил жената, детето и имота си, без да ми трепне окото. Този приятел сега е мой най-върл враг и мъчител.

— Мамите се, капитан Драйфус — отново прозвуча хрипливият глас на майора. — Никога не съм бил ваш приятел, никога, разбирате ли?