Шепот на възхищение се разнесе из залата. Красотата на Жоржина привлече погледите. Това момиче би могло да послужи за модел на художник или скулптор, който иска да извае тип на мъченица.
Изправена и примирена, тя се приближи грациозно до скамейката на подсъдимите. Гледаше с ясен и искрящ поглед. С една дума, от цялото държане на момичето вееше завладяващо спокойствие.
С леко движение на главата тя поздрави защитника си. Когато погледът й докосна елегантната фигура на госпожа Буланси, лицето на Жоржина придоби израз на дълбоко презрение. Служителят я придружи до скамейката на обвиняемите, пред която тя застана права. Погледна спокойно към тия, които щяха да я съдят. Председателят оправи златните си очила, хвърли бърз поглед към книжата, които лежаха пред него, и започна разпита.
— Обвиняема, наричаш се Антоанета Лемур?
— Да.
Председателят хвърли остър поглед към нея.
— Трябва да забележа — каза той, — че още първото „да“, с което отговори на съда, по всяка вероятност е неистина. Има някои и други указания, че не Антоанета Лемур е истинското й име, а че тя го е заела с единствена цел да се промъкне в къщата на госпожа Буланси. Какво ще възразиш на това обвинение?
— Искам да отговоря — изрече Жоржина твърдо, — че не съм се промъквала, а бях ангажирана по всички правила като камериерка на госпожа Буланси.
— Не се мъчи да отклоняваш прекия отговор на моето запитване. Въпросът, на който трябва да отговориш, е: наричаш ли се наистина Антоанета Лемур. Да или не?
— Е, добре, не!
— Виждаш ли, че започна с потвърждаването на една неистина. Как е истинското ти име?
— На този въпрос отказвам да отговоря.
— Навярно защото имаш мотиви да криеш името си…
Прокурорът стана.
— Почти положително е — каза той, — че имаме работа с личност, която има повече присъди. Исках само да отбележа, че следствието положи всички усилия да открие истината по отношение на името и произхода на обвиняемата, но за нещастие всички усилия останаха безплодни. В списъка на престъпниците и подозрителните личности в Париж образът на обвиняемата не се намира. Това обаче не противоречи на предположението, че обвиняемата е била вече осъдена някъде другаде във Франция. Във всеки случай, щом крие името си, това значи, че има мотив, който я кара да скрива истинското си име, за да не узнаем миналото й. Съдебните заседатели одобриха с глава.
— Не желаеш ли по тоя начин да облекчиш положението си чрез признание, доказващо покаянието ти — запита председателят. — Държиш ли да не откриваш истинското си име?
— Да — отговори Жоржина решително.
— Добре, ще понесеш последиците на упоритостта си.
В този момент се случи нещастие. Един от заседателите, един старец, който още от заранта се чувстваше зле, припадна. Трябваше да го вдигнат и изведат от залата. След няколко минути съобщиха:
— Заседателят Ролер се разболя ненадейно и не може да присъства при разглеждане на делото.
— Добре — реши председателят. — Повикайте друг заседател. Да дойде Леон Бернард!
Обвиняемата трепна. Сякаш и последната капка кръв изчезна от лицето й. Тя се хвана с две ръце за скамейката. Хвърли поглед като обезумяла наоколо. Новият съдебен заседател влезе в залата.
При вида му, Жоржина загуби всяка надежда, че е възможно да има в Париж двама души със същото име… Това беше наистина Леон, нейният доскорошен любим… Значи той щеше да бъде нейният съдия! Той трябваше да се произнесе върху виновността й и да узнае, че тя е крадла и че е била в затвора. Сърцето й се сви и трябваше да събере цялата си душевна сила, за да се овладее и да не заплаче. Той, единственият човек на света, пред когото би искала да скрие този срам… О, колко пъти се моли тя на Бога, откакто беше в затвора, Леон да не узнае какво се бе случило с нея! А се случи тъкмо онова, от което най-много се опасяваше!
— Дали ще я познае?
Със затаено сърце тя погледна към заседателите. Леон Бернард зае мястото си и без особено смущение спря погледа си върху нея. Не, той не я позна.
Боядисаната й черна коса я беше променила почти неузнаваемо.
Разпитът продължи. Все по-неблагоприятно се развиваше той за нещастната Жоржина. Фактът беше потвърден не само от госпожа Буланси, но и от всички нейни прислужници. Всеки слуга свидетелства с чиста съвест, че е видял през оная нощ камериерката, хваната на местопрестъплението. Същите показания даде и полицаят, който арестува обвиняемата.
— Намираше ли се някаква голяма сума в чекмеджето? — запита председателят госпожа Буланси.
— Да, двадесет хиляди франка.
Госпожа Буланси лъжеше. И лъжеше без стеснение, въпреки че се беше заклела да казва само истината. Интересът й диктуваше Жоржина да излезе обикновена крадла, която е искала да присвои парите.
Сега обаче, стана защитникът Лабори.
— Моята клиентка твърди — каза той, — че в това чекмедже са се намирали само писма и че от тях тя е искала да вземе само едно.
Буланси побледня. Преди да положи клетва, трябваше да си вдигне воала. Публиката забеляза не без учудване белега по лицето й.
— Какво можеше да бъде онова писмо, за което казваш, че си искала да го вземеш, обвиняема?
— Едно писмо, господин председателю, което госпожа Буланси получи същата вечер чрез посредничеството на бивш затворник от известния убиец на жени Равелак.
Жоржина произнесе тези думи смело, гледайки право в лицето бившата си господарка.
Тези думи произведоха в залата сензация. Твърдението, че елегантната госпожа Буланси е била във връзка с известния злодей Равелак, възбуди извънредно много публиката. Шепнеше се, с половин уста се правеха бележки, из залата се надигна глъч.
Звънецът на председателя възстанови тишината.
— Обвиняемата твърди — изрече той с подигравателна усмивка, — че бившата й господарка е имала връзки с престъпници от най-голям калибър и че дори е получавала от тях писма.
— Да, потвърждаваме го — заяви Лабори — и предлагаме този Равелак, който от няколко седмици се намира пак в затвора „Рокет“, да бъде доведен тук и да бъде разпитан преди да успее да се види с госпожа Буланси. Това предложение вече го направих още при следствието и се учудвам, че един така важен свидетел не е бил призован.
Прокурорът се обърна със странна усмивка към защитника.
— Искам да отбележа — каза той, — че свидетелят на защитата, Равелак, умря преди два дни в „Рокет“ и вчера беше погребан.
Лабори трепна и хвърли дълъг и болезнен поглед към обвиняемата.
— Впрочем — продължи прокурорът грубо, — предлагам съдът чисто и просто да отмине тези басни, които обвиняемата измисля по отношение на бившата си господарка, само за да я наклевети пред нашите очи. Моля, почитаемият съд да вземе решение в този смисъл.
— Протестирам — възкликна Лабори.
Но съдът се оттегли и връщайки се след няколко минути, извести, че предложението на прокурора се приема.
Славният прокурор изпълни прекрасно обещанието си… Но кой можеше да знае, че неговият бивш съученик, настоящият майор Пати дьо Клам го беше посетил с молба да запази госпожа Буланси от всякаква обида или обвинение.
Чрез това решение на съда на Жоржина се отне всяка възможност да демаскира тая мизерна жена. Процесът тръгна към бърза развръзка. Прокурорът стана и всяка негова дума падаше като удар от тояга върху главата на нещастната девойка.
— Пред себе си имаме рафинирана престъпничка, една авантюристка, която сигурно е извършила не малко кражби през живота си. Тя е една от ония крадли, които влизат в къщите на богатите под маската на слуги. Известно време се отличават със своето старание, подчинение и вярност,, но след като спечелят веднъж доверието на господарите си и подушат всички тайни на къщата, използват първия случай, за да посегнат върху парите или скъпоценностите на стопаните. Господа съдебни заседатели, тоя род крадци е най-опасен. Те могат да ни ограбят, да ни убият, могат да ни отровят без да подозираме нещо… Тези хора, господа заседатели, трябва да бъдат безмилостно наказвани. Че обвиняемата е именно от тая категория крадци, в това не може да има съмнение. Не се ли намериха в нея почти всички инструменти за взлом и разбиване? По отношение характера на обвиняемата, свидетелските показания на полицая, който я е арестувал, ни говорят достатъчно. Този мъченик ни казва между другото, че обвиняемата, на път за полицията е искала да го съблазни, в замяна на което да я пусне… Ето кое ще рече рафинираност, господа заседатели, ето на кое се казва последно падение!