— Доволен съм от това, което виждам — каза репортерът.

И действително, щом приближиха гората, видяха буйна река, която бързаше към морето и чиято бистра чиста вода веднага опитаха.

— Сега ни липсва само жилище! — постанови американецът. — Но и него скоро ще намерим. Тук, в подножието на скалата сигурно има пещера, която ще ни запази от дъжд и вятър.

Към прореза на реката действително намериха макар и не истинска пещера, но все пак малка празнина, образувана от натрупването на грамадни скали, което често се среща при подобен скалист релеф. МакГоер и Латур проникнаха доста навътре в този образуван от скали и постлан с пясък коридор, в който не липсваше светлина, тъй като тя проникваше през цепнатините на натрупаните скали. Американецът веднага заяви, че това е напълно подходящо жилище.

— Остава само да се запушат дупките, през които духа вятърът, но това лесно ще направим с камъни и пясък.

— Обаче жилище без огнище не може — сети се Латур, — затова ще трябва да потърсим гориво, тъй като не можем постоянно да се храним с миди. Ще трябва да се погрижим и за топла храна.

— Добре — съгласи се американецът. — Идете в гората, драги Латур, тук ще намерите счупени от вятъра клони, съберете ги и ги донесете тук. В това време аз ще се погрижа да направя някакво огнище.

Латур веднага се запъти към гората. Набързо събра дърва. След това ги повлече към реката, която, както знаем, течеше покрай тяхната пещера и спусна в нея събрания товар. Когато стигна там, американецът беше вече направил огнище, разбира се, много просто, от няколко големи плоски камъка, сложени един върху друг от двете страни. Димът щеше да излиза през една цепнатина в скалите.

Латур и американецът побързаха да се върнат при Натали и Роберт, тъй като искаха да ги заведат колкото се може по-скоро в новото им жилище. Понеже графинята още не беше в състояние да ходи, Латур и МакГоер я носеха един след друг. Те стигнаха благополучно до пещерата и Роберт беше натоварен със задачата да събере от брега колкото може морска трева и да я донесе в пещерата. Не след дълго момчето се върна с морска трева, която беше достатъчна за постеля на Натали.

Докато се извършваха тия приготовления, започна да се смрачава и Латур настоя да потърсят нещо за вечеря.

Пещерата беше старателно прегледана и в нея не намериха никакви следи от опасни животни. Решиха, че графинята е в пълна безопасност, затова двамата мъже позволиха на Роберт да ги придружи до близката гора. Те тръгнаха по гребена на гранитното платно, което се състоеше от дълга редица чудни по форма скали. Там намериха дупки с гнезда на стотици птици.

— Я вижте — извика ги американецът, — ето скални диви гълъби. Познавам ги по бялата перушина.

—  … Ще си направим от тях чудесен омлет — допълни Латур.

— Ама, чичо Латур! — подсети го момчето. — В какво ще направиш омлета, в шапката си ли?

— Не, такива магии не мога да правя — усмихна се бившият клоун. — Ще трябва да се задоволим с печени яйца, но те уверявам, моето момче, те ще ни харесат.

Тримата започнаха да търсят и действително намериха сума яйца. Напълниха кърпата на Роберт и се върнаха обратно в пещерата.

Латур сложи в огнището малко дърва, а в това време американецът пренесе остатъка от горивото в едно странично помещение. Когато МакГоер свърши тази работа и се върна при другите, той намери Латур изправен пред огнището да търси нещо из джобовете си.

— Какво правите, господин Латур? — попита американецът.

— Аз търся това — обясни бившият клоун, — от което при сегашните условия може би зависи животът ни. Търся кибрит.

— Наистина — сепна се репортерът, — това е много важно. Не си ли взехте запалката, когато напуснахте „Черната Мария“!?

— Загубил съм я — отчаяно го погледна Латур. — И Роберт също няма кибрит. Може би ще накладем огъня, като търкаме подобно на диваците две дървета едно о друго, но това е навярно твърде трудно.

— Съвсем невъзможно! — уточни американецът.

— И въпреки това, такъв начин за добиване на огън е съвсем обикновен у диваците, които населяват островите на Тихия океан! — намеси се Роберт.

Репортерът на „Ню Йорк Хералд“ поклати решително глава.

— За да се получи огън по такъв начин — каза той, — е необходимо човек да има силата на дивака, неговата опитност и специалното дърво, което те употребяват.

Докато го изричаше, МакГоер претърси старателно всичките си джобове и действително намери в тях една клечка кибрит. Тази малка клечица представляваше за нашите приятели богатство с неизмерима стойност. Ако не успеят да запалят огън с нея, ще са загубени. Не биха могли продължително време да се хранят само със сурова храна и биха мръзнали през студения сезон.

— Ще ме оставите ли аз да запаля огъня? — попита Латур.

Той взе клечката и я разгледа внимателно. За щастие беше здрава.

— Би трябвало да имаме хартия сега! — въздъхна Латур.

Роберт претърси джобовете си и извади едно парченце пожълтяла хартия. Латур сложи няколко шепи сухи листа и мъх под натрупаните на огнището дървета, така че въздухът свободно да минава и огънят лесно да пламне.

Роберт смачка хартията и я мушна под тях. Латур потърси сухо камъче и с разтуптяно сърце и сдържан дъх започна да драсна кибрита. Първото драсване излезе безуспешно. Беше натиснал твърде леко от страх да не откърти фосфора.

— Не, не мога — пошепна той. — Не мога, приятели. Мисълта, че с едно несръчно движение мога да ви лиша от топлина, парализира моите движения. Не съм в състояние да запаля огъня.

— Добре, тогава аз ще се опитам — каза американецът и взе кибритената клечка от ръката на французина.

Никога в живота си МакГоер не е бивал толкова развълнуван като сега. Сърцето му биеше силно, но въпреки това той енергично драсна клечката. Показа се живо пламъче и се усети остра миризма на дим. Американецът бавно обърна клечката, за да се запали по-добре и я сложи под хартията, която пламна и след няколко секунди сухите листа и мъхът бяха в пламъци. Скоро след това дърветата запращяха и пламъците осветиха тъмнината.

— Най-сетне — развесели се МакГоер. — Никога в живота си не съм бил толкова нервен.

Огънят гореше хубаво, пушекът намери удобен изход и приятна топлина се разля наоколо. Роберт пое грижата да поддържа огъня, така че винаги да има малко жар под пепелта. Латур се хвалеше, че знае да готви яйца по двадесет различни начина, но тъй като сега нямаше на разположение никакви съдове, трябваше да се задоволи да опече яйцата в горещата пепел. След няколко минути те бяха готови и Латур покани приятелите си да вечерят. Твърдите яйца бяха много вкусни и тъй като яйцето съдържа всичко необходимо за поддържане на живота на човека, нещастниците се нахраниха добре и подкрепиха силите си.

Дори Натали изяде няколко яйца, пи малко прясна вода и потъна в дълбок, освежителен сън, който според мнението на американеца, беше най-доброто средство за нея. Не след дълго умората надви и останалите. Роберт беше първият, комуто сънят затвори очите. Той легна до майка си, опря глава до гърдите й и скоро равномерното му дишане показа, че се беше пренесъл в царството на сънищата.

Другите последваха примера му.

9.

След пристигането си в Париж първата работа на Клотилда беше да се срещне заедно с лорда с Матийо Драйфус и да му съобщи за намерението си да съдейства за освобождението на нещастния му брат.

— О, ако го сторите — трогна се Матийо, — вие ще заслужите горещата благодарност на нашето измъчено семейство.

— Обещавам ви да го направя — каза Клотилда. — Знаете ли, господин Драйфус, кой е душата на цялото съзаклятие против вашия брат? Кой е успял да излъже дори министрите, тъй като те не са виновни, те са само заблудени! Това е Забулената дама.

— Забулената дама ли? — стресна се Матийо Драйфус. — Аз съм я срещал. Тази забулена дама ми донесе веднъж няколко писма уж написани в Каенския затвор от една скъпа за мене личност. Аз заключих тези писма в желязна касетка, но на идната нощ крадци влязоха през прозореца откъм улицата в моя кабинет и задигнаха касетката. По-късно я получих анонимно обратно по пощата. От нея липсваха само въпросните писма от Каена.